С ръста на заболелите от коронавирус бизнесът с PCR тестове се разраства и процъфтява. Надценките са многократни, а в цените има абсурдни вариации. Парадоксалното е, че най-високата цена за момента се предлага за тестване в държавни структури – рекордните 130 лв. за тестване по лична инициатива в РЗИ-тата. За нещо, което според държавата струва 130 лв., частни лаборатории взимат около 100 лв., а Националната здравно-осигурителна каса плаща 60 лв.
България тепърва ще увеличава дела на тестовете, тъй като броят на заразените расте, а и през ноември се очаква джипитата също да могат да издават направления за безплатни изследвания.
Голямата разлика в цените лъсна още при договорите за доставка на PCR тестове, сключени на държавно ниво. През юли България например подписа договор с корейската OSANG Healthcare Co. Ltd за доставка на 42 000 PCR теста на цена от $340 500 с транспорта. Или единичната цена на теста е около 13,4 лв. Пред „Сега“ от МЗ обясниха, че корейските тестове са предоставени на Националната референта лаборатория към НЦЗПБ, както и на четирите лаборатории в МУ Плевен, МУ Пловдив, УМБАЛ Стара Загора и Столична РЗИ.
На сходни ниски цени на тестовете работят и частните лаборатории, които сами си ги закупуват, разказа пред „Свободна Европа“ Недялко Калъчев, началник на „Цибалаб“. „16-17 лв. струва тест без ДДС. 7-8 лв. е стойността на изолация на ДНК, консумативи около 4 лв. Материалната себестойност на един тест е между 32 и 50 лв.“, сметна той. Така реалната цена на теста според Калъчев е около 65-66 лв. (б. р. не се разбира дали са включени разходите за труд и печалба).
60 лв. е и цената, която Националната здравноосигурителна каса плаща по издаваните направления за изследване за нейна сметка. Стойността бе договорена между НЗОК и Българския лекарски съюз и влезе в сила през май като поправка в Националния рамков договор. Така лаборатории, които са сключили договор с касата, получават по 60 лв. по изследвания, правени с направление, и взимат по 100-120 лв. от частните пациенти за същото.
На този фон самото здравно министерство е предложило рекордно висока цена за провеждане на изследването в публични структури като Националния център по заразни и паразитни болести и регионалните здрави инспекции. В края на септември здравно министерство е пуснало за обсъждане промени в тарифата за таксите, които се събират от органите на националния здравен контрол и една от новите такси е именно за провеждане на PCR тестове в РЗИ и Националния център срещу 130 лв., съобщи „Банкеръ“.
Тя ще се плаща, в случай че изследването е поискано по инициатива на конкретни физически или юридически лица, става ясно от документа. Не е ясно как е определена тази цена и защо е допусната такава огромна разлика с плащаното от НЗОК. Принцип при събираните от държавни структури такси е те да са разходноориентирани и да не включват печалба.
Хаосът с цените се обяснява както с различните източници на финансиране на тестовете, така и с децентрализирания начин на доставка. Извън закупените на държавно ниво по международни договори тестове съответните лечебни заведения и лаборатории закупуват сами консумативите. Тестовете не са еднакви, както и ползваната апаратура.
Няма информация какви цени се постигат по тези договори, за които в извънредната обстановка не се прилага и законът за обществени поръчки. Цената пък се плаща по три различни пътеки – ведnъж от НЗОК по линия на направленията за хора със симптоми, втори път – от здравно министерство за проучванията, инициирани от РЗИ на контактни лица в социални домове, предприятия, детски градини и прочие, и трети път – от самите пациенти.
На въпрос за високите цени здравният министър Костадин Ангелов бе категоричен, че не може да наложи цени на частните лаборатории. „Не очаквайте да има заповед на министъра, която да определи цената на тестовете, цената на НЗОК е 60 лв.“, коментира Ангелов. Пред „Свободна Европа“ Калъчев изложи теза, че може да се мисли за въвеждане на лимити за цените.
ОБЕМИ
От предоставени от Министерство на здравеопазването на „Свободна Европа“ данни става ясно какво е имал предвид премиерът Бойко Борисов, като обяви, че държавата плаща по 120 000 лв. на ден за тестове. От МЗ ежедневно се изразходват около 45 000 лв. по линия на извършвания държавен здравен контрол от РЗИ-тата извън тестовете, плащани от НЗОК с направления на конкретни болни. Други 21 000 лв. на ден отиват за тестове, плащани от държавата и провеждани от Национална референтна лаборатория, лабораториите в УМБАЛ „Св. Георги“ – Пловдив, УМБАЛ Ст. Загора, Плевен и Столична РЗИ.
Това прави общо 66 000 лв. по линия на бюджета на МЗ и около 660 теста на ден, ако приемем условна цена на тест от около 100 лв. (б. р. – това са много груби сметки – ако се заложи цената на корейските тестове, числата ще са други). По линия на НЗОК разходите за покриване на тестове с направления са около 55 000 лв. на ден или около 917 теста при цена от 60 лв. Равносметката е за около 1600 теста дневно с публично финансиране. По данни за последното денонощие общият брой на PCR тестовете в България е бил 9038.
ЦЕНИ НА ДРУГИ ПАЗАРИ
Високите цени на PCR тестовете на българския пазар, който е малък и често пъти спекулативен, се изтъкват и от хора, които пътуват. Особено стряскащо е сравнението със съседна Турция. До средата на август цената на PCR тестовете в Турция бе $15 и в последствие скочи на $34, като поскъпването бе остро критикувано от турската диаспора зад граница, която е длъжна сама да си плаща изследванията. Тестовете за живеещите в Турция са безплатни. Тестовете за туристи през септември струваха $30.
Сериозен дебат предизвикаха високите цени и във Франция, която от юли започна да осигурява безплатни тестове за всички. В началото на епидемията през март PCR тестовете струват €135, въпреки че производствената цена е в пъти по-ниска – €12, сигнализира организацията Observatoire Médicaments Transparences.
„Буди недоумение на какво се дължи тази висока цена, след като всички 48 лаборатории във Франция, извършващи това изследване, са публични и използват молекулярни инструменти с отдавна изтекли патенти. Изглежда са наложени изкуствени цени, при това от публичния сектор“, коментира обсерваторията
Каква е вашата реакция?
