Марк Менсън е известен американски блогър, чиито провокативни коментари по теми от живота – като личностното развитие, социалните отношения и връзките – изкушават два милиона души да следят блога му редовно. Живее със съпругата си в Ню Йорк, пише статии и води семинари.
Предполагайте най-лошото, така ще бъдете подготвени – психически, емоционално, финансово и физически
Около пандемията има много объркване и глупости. По света нещата взеха да стават много скандалджийски, много обвинения, спорове, сочене с пръст. Ще се опитам да разсея чувството ви за сигурност за…ами за всичко.
1. Това е само приятелско напомняне, че никой няма никаква идея какво се случва или какво трябва да направим. В момента имаме две големи, сложни системи. Първата е вирусът, който се вихри сред населението на света, и общите усилия на хората да се справят с него. Втората система е световната икономика, която изпада в криза. И двете системи е изключително трудно да бъдат измерени и разбрани, а още по-малко да се правят прогнози за тях. И двете са толкова големи и трудно овладяеми, че е битка въобще да ги разберем в цялостта им. И досега, доста от нещата, които сме си мислели за всяка от тях, се оказват изцяло погрешни.
Да започнем с първата система – разпространението на вируса. Въпреки месеците проучвания и тестове, все още знаем много, много малко. Например, знаем, че вирусът е силно заразен, но все още не знаем колко точно. В изследванията неговият R0 (броят на хората, на които един заразен ще предаде инфекцията) варира от 6,6 до 1,4. За яснота това е все едно да кажеш, че вирусът ще зарази от 20 на сто до 80 на сто от населението, това е толкова голяма разлика, че все едно теглим някакво число от шапка.
А по въпроса колко хора са били заразени? Поредица от изследвания бяха огласени през миналата седмица, които показват, че инфекцията вероятно е била масово нерегистрирана и че има хиляди, може би милиони, хора, които са били заразени, но не са имали никакви симптоми. Това би било страхотна новина, защото би означавало, че вирусът е много по-малко смъртоносен, отколкото мислехме. Скорошно проучване на Станфорд твърди, че реалният процент смъртност е от 0,12% до 0,2%. Така излиза, че коронавирусът е малко по-смъртоносен от сезонния грип, чиято смъртност е 0,1%. Проблемът е, че тези изследвания се основават на неточни тестове, не се изследват хора на случаен принцип и имат други много сериозни методологически проблеми.
Добре, какво все пак знаем за смъртните случаи? Според ново разследване на „Ню Йорк таймс“ има между 20 и 30 на сто повече, свързани с COVID-19, смъртни случаи от официално обявените. (Като и това проучване има много опоненти.) Така – може би има много повече хора, които са били заразени, от тези, които преброяваме, но също така вероятно и много повече хора умират от тези, които броим.
Това означава… всъщност не знам какво означава това, по дяволите. Но и никой друг не знае.
Много от прогнозните модели, в това число и тези, на които се осланяше правителството (американското – бел.ред.), вече се оказаха некоректни.
Карантината работи. И след това – а може би не.
Хидроксихлороквинът трябваше да е успешното лечение. След което се оказа, че не е.
Ремдесивирът трябваше да е успешното лечение. Но след това се оказа, че не е.
Вентилацията трябваше да спасява животи. След това се оказа, че вероятно не го прави.
Болниците ще бъдат препълнени! После – не са препълнени.
Всички пушачи ще умрат. О, не почакайте, пушачите са тези, които ще оцелеят.
Преди няколко седмици прогнозите на американското правителство за 240 хил. смъртни случая изглеждаха толкова абсурдни, че то ги поправи като ги свали до 60 хил. Сега това число изглежда абсурдно и отново трябва да има вдигане на бройката. Черешката на скапаната торта, разбира се, е американският президент, който предлагаше облъчване с ултравиолетови лъчи, все едно живеем в епизод от „Стар Трек“… и след това даже допусна, че може би трябва да си инжектираме дезинфектанти.
Ако знаем нещо за тази пандемия, то е, че не знаем почти нищо
И това е само първата система, с която водим битка. Втората е икономическата. В рамките на няколко седмици пътуванията, гостоприемството, забавленията, ресторантите, както и всички бизнеси, които не са онлайн, бяха на практика анулирани. Само в САЩ 26 млн. хора загубиха своите работни места за по-малко от месец. Това е процент на безработицата, който конкурира Голямата депресия (а вероятно и това число е по-малко от реалното). Има консенсус, че влизаме в рецесия като се шепне думата започваща с „д“ – не, не тази дума с „д“ („д“ като диария), а „д“ като депресия. Международният валутен фонд каза, че потенциално влизаме в глобална депресия, която ще конкурира 30-те години на 20 век по своята тежест и обхват.
По тази причина и хората от работническата класа започнаха да протестират и да се бунтуват като искат икономическо освобождаване. Лидери и съветници излязоха с аргументи, че карантината е лекарство, което е по-лошо от самия вирус. Други твърдят, че тъй като вирусът засяга основно по-възрастните хора, единственото, което трябва да направим, е да им кажем да си стоят вкъщи и да оставим останалата част от населението да си изгради имунитет възможно най-бързо.
Но има много проблеми с тези твърдения. Първото е, че дори не знаем дали стаден имунитет може да съществува. Не знаем колко дълго продължава имунитетът за COVID-19. Хората, които се срещат с някои от другите коронавируси, имат имунитет само за малък период от време. Тъжно е, но вече има съобщения за хора, които се заразяват повторно. Ако имаме имунна защита само за няколко седмици или месеца, тогава стадният имунитет става невъзможен.
Второ, вирусът е много по-опасен за възрастните хора, но не е цветя и рози и за младите. Има съобщения, че се нанасят дълготрайни увреждания на белите дробове, сърцето и дори на мозъчния ствол на хора, които са били хоспитализирани. Лекарите са наблюдавали странни случаи на млади инфектирани пациенти, които умират от инсулт. В нов subreddit за хора, които са заразени с вируса и споделят историите си, има ужасяващи разкази за 25-годишни пациенти на вентилация и хора, чиито симптоми не отшумяват повече от месец.
Трето, отварянето отново на икономиката не е магическо решение. Както и по-рано писах, никой няма да се върне в пълно с хора обществено пространство, дори и да отворят тези места. Ще отидете ли на концерт другата седмица? Аз съм абсолютно сигурен, че няма. А другия месец? Другата година? Под карантина или не, десетки милиони хора ще продължат да си стоят вкъщи независимо от всичко и така харчовете на потребителите ще си останат в тоалетната, а десетки милиони ще продължат да са безработни.
Четвърто, ние не знаем, че икономиката е била здрава. Някои от големите инвеститори в света като Рей Далио (Ray Dalio) твърдят от години, че трябва да има един колапс на столетие. От години мнозина сочат негативните лихвени проценти и високите нива на дълг като тиктакаща бомба, чакаща да избухне. Пандемията може би не е причина за нашите икономически неволи, а само сламката, която чупи гърба на камилата (както гласи поговорката).
И отново всичко това може би е тотално погрешно. Епидемиологическите модели се прочуха със своята погрешност през последния месец, но икономическите прогнози са грешни постоянно…от толкова отдавна, откогато има въобще икономисти.
Все още не знаем какво причинява COVID-19 на организма и не знаем какви са дългосрочните последици. Не знаем дали стадният имунитет е въобще възможен, дали си струва цената. Не знаем колко хора ще умрат, ако отворим икономиката по-скоро, не знаем и колко стимулиращо ще бъде това отваряне на икономиката.
Не знаем нищо. Никой не знае. Така че, спрете да се държите все едно, че знаете.
Неразрешима философска дилема
Може би най-трудната книга, която някога съм чел от корица до корица, беше Reasons and Persons от философа от Оксфорд Дерек Парфит. Това е книгата, която се смята за най-важната философска работа през последните 50 години.
Книгата е разделена на четири части. Всяка отделна част представлява собствена логическа загадка, която води читателите до неочаквани и неудобни места. Например, в първата се твърди, че не е възможно да се действа в собствен интерес. По подобен начин в третата част се твърди, че идеята за идентичност на „Аза“ е ирационална и непоследователна. Логическите аргументи са педантични и непробиваеми. От всяка част излизате със замаяна глава.
В четвъртата и последна част на книгата Партиф показва чрез няколко умноизмислени експерименти, че нашите фундаментални етически интуиции са често непоследователни.
Той предлага няколко сценария, в които трябва да избирате от въпроси като: етично ли е да оставите един човек да умре, за да гарантирате, че милион хора няма да живеят в крайна бедност? Или да оставите един човек да умре, за да гарантирате, че милион хора, които се чувстват добре, ще започнат да се чувстват свръхщастливи и здрави? А ако става въпрос за хиляда човека? А за 10 души? Ако човекът, който трябва да умре, е стар и вече болен? А ако е жесток престъпник? Или невинно дете? Или е избран на случаен принцип?
Основно какъв е изборът между качество на живота и самия живот? Кога животът спира да е ценен? Кога по-голямото щастие на милиони си струва дълбокото нещастие на малко хора?
Няма верен отговор на тези въпроси, въпреки това всички имаме дълбоко заложени интуиции за това кое е правилно и кое е грешно. Парфит, разбира се, показва как всички наши инстинкти по тези въпроси са противоречиви и ирационални. Но все пак ние всички имаме граници, в които се чувстваме комфортно, когато правим някои компромиси между благосъстоянието и живота сам по себе си. Но рядко мислим къде е границата, защото въпросът сам по себе си е изключително неприятен и тревожен.
Но ако все се замислите този етичен въпрос е в основата на повечето разгорещени спорове по политически и икономически теми. Започвате ли война като жертвате живота на хиляди млади хора, за да подобрите живота на стотици милиони? Налагате ли политики, които ще унищожат живота на малцина, но ще подобрят живота на мнозинството? Има ли значение кое е това малцинство? Или кои са в мнозинството?
В случая с COVID-19 за мнозина изглежда, че има ясен избор между икономическата стабилност за милиарди и живота на – да кажем, няколко милиона. (Смятам, че подобен избор е илюзия, но ще стигнем до това.). Хората имат противоречащи си усещания по тези въпроси. Единият лагер иска да жертва живот за по-добър живот. Другият иска да пожертва живот за по-добър живот. Вие казвате домат и аз казвам…домат.
За съжаление, нашите информационни мрежи и медийна индустрия са устроени да печелят от протипоставяния „ние срещу те“. Така хората от едната страна на етическата дилема са постоянно заливани от определени изследвания, факти и данни, които сякаш потвърждават техните тези. А хората от другата страна получават тези факти и данни, които потвърждават тяхното мнение.
Но аргументът или/или е фалшив. Има значими рискове за общественото здраве. Има и съществени рискове за икономиката. Едното увеличава другото, но това не означава, че могат да бъдат взаимнозаменени. Икономическата депресия не е като да върнеш в магазина панталони, които не ти стоят добре. Не можеш да влезеш и да кажеш: „Чакайте. Искам си моите 26 млн. работни места обратно“. Този кораб вече отплава. Икономиката се е скапала. Общественото здраве – също. Не знаем размера или дълбочината на скапването на всяка от тези системи. Нито знаем до каква степен си взаимодействат (или да кажа скапват) една друга.
На сляпо сме тук. Но дори и да можем да видим ясно компромисите тук, все така няма да се съгласим за това кое е етично и подходящо. Ще се лутаме като всеки ще прави най-доброто в тази ужасна ситуация, като всеки сляпо ще вярва, че е прав и справедлив в инстинктите си.
Предполагайте най-лошото
Така че излезте от тази битка. Фокусирайте се върху себе си. Върху вашите любими хора. И предполагайте най-лошото. Приемете, че нито вирусът, нито икономическият срив – скоро ще намерят решение. По този начин ще бъдете подготвени – психически, емоционално, финансово и физически – за всички възможни сценарии. И ако нещата се оправят по-бързо отколкото сте смятали, още по-добре.
Какъвто и да е подходящият отговор, не е вероятно да бъде разпределен по равно.. Но въпреки цялата несигурност и главоболие от етически дилеми, има няколко неща, които изглеждат ясни и верни:
– Това определено е много по-лошо от грипа. Добре е отново да го кажем, тъй като едва преди месец много хора смятаха, че всичко е много шум за нищо. Това беше опасна заблуда. Дори и най-оптимистичните данни за COVID-19 показват, че опасността е значително по-голяма, отколкото при грипа. Става дума за много по-заразен вирус, хората се разболяват много по-тежко и за много по-дълго време и е значително по-смъртоносен. Има обяснение защо COVID-19 уби толкова много хора за шест седмици, което при грипа се случва за 6-8 месеца. И все още сме в самото начало.
– Ще продължи още дълго време. Докато се намери лечение, което действа и/или ваксина. Нашият живот ще продължи да е разрушен, ще продължим да спазваме социална дистанция и да си стоим вкъщи. Не знаем колко дълго ще отнеме да се създадат тези лекарства или ваксини (и дали ваксина е възможна). Но сега най-оптимистичните прогнози за това са за по някое време към 2021 г. Дотогава не очаквам световната икономика много да се подобри. Но какво знам аз?
– Мястото има значение. Това, което виждаме засега е, че гъстота на населението и по колко души живеят заедно са едни от важните показатели за разпространението. Нови проучвания показват, че почти всички инфекции са станали в затворени помещения. Съответно, някои култури са по-готови за социално дистанциране от други. Някои градове имат повече ресурси, така че да останат вкъщи е по-лесно за хората. В някои места има повече възрастни хора и уязвими на инфектиране. Кривата става възходяща на някои места преди това да се случи на други.
Като се имат предвид предишните три точки, смятам, че е разумно да очакваме, че не всички мерки трябва и ще изглеждат еднакво. Ситуацията се управлява в зависимост от уникалните фактори в средата, в която живеят. Политики, които имат смисъл в Ню Йорк, вероятно нямат смисъл в Саскачун (град в Канада) и обратното. Не можем да очакваме хората в Тексас да се държат по същия начин като хората в Тайван, нито да ги упреквам, че не го правят. Не можем да очакваме, че правителствени политики, които работят добре в Сингапур ще са ефективни в Ню Джърси, нито да се тревожим, че това не се случва.
Трябва да си спестим оценките за тези неща. Особено онлайн, тъй като идваме от различни места по света – географски, политически, култулно и т.н. На мен в Ню Йорк е лесно да ми писне, когато гледам групи хора, които се радват на плажа във Флорида. Но е различно. Културно, географски, демографски е различно. И в такива моменти, когато виждам, че потъвам в емоциите си или се мятам на коня на критикарството в социалните медии, си припомням: не знам нищо. Нито вие.
Бъдете здрави и останете с ума си.
–-
Марк Менсън е известен блогър, автор на три книги за самопомощ. Една от тях стига до № 6 в списъка на бестселърите на „Ню Йорк таймс“.
„Някои хора казват, че съм идиот. Други, че съм спасил живота им. Прочетете и сами решете“, пише той за себе си в блога си, от който с незначителни съкращения публикуваме и този текст.
Провокативните коментари на Менсън по теми от живота – като личностното развитие, социалните отношения и връзките – изкушават два милиона души да следят блога му редовно. У нас са преведени две от книгите му – „Тънкото изкуство да не ти пука“ и „Всичко е прецакано“.
Марк Менсън е известен американски блогър, чиито провокативни коментари по теми от живота – като личностното развитие, социалните отношения и връзките – изкушават два милиона души да следят блога му редовно. Живее със съпругата си в Ню Йорк, пише статии и води семинари.
Каква е вашата реакция?
