Работната среда на журналистите в България е влошена, заяви орган на Съвета на Европа, който наблюдава свободата на словото на континента В частта, посветена на България в доклада за 2019 г., се казва, че медийната собственост в страната не е прозрачна, а медийният пазар е завзет от олигарси, които използват медийната си власт, за да разширят политическото си влияние и да нападат и очернят своите противници и критици, пише радио Свободна Европа.
Основна част от разпространението на печата е под контрола на една група от фирми, притежавани от политик, твърдят авторите. Тези заключения са посочени в годишен доклад на 14 международни неправителствени организации, наблюдаващи свободата на словото като партньори на Съвета на Европа (СЕ). Сред тези организации са „Репортери без граници“, Европейската федерация на журналистите, „Член 19“, Асоциацията на европейските журналисти, Комитетът за защита на журналистите, Международният ПЕН център и други. 14-те организации са включени в Платформата на СЕ за защита на журналистиката и сигурността на журналистите.
Платформата е създадена в самия край на 2014 г. Тя оперира предимно чрез сигнали до властите в Европа, в които изисква тяхната ангажираност по различни проблеми на журналистическата свобода. В доклада за 2019 г., който беше публикуван в сряда, се твърди още, че българските политици, участвали в избори, се държат открито враждебно към медиите, докато независимата преса е подложена на „административен и съдебен тормоз“, както и на физически посегателства.
За пример се посочва случаят с разследващия журналист Росен Босев от в. „Капитал“, който беше осъден от тогавашния председател на Комисията за финансов надзор Стоян Мавродиев да заплати 1000 лева за клевета. Съдийката по това дело – Петя Крънчева, е била редовно критикувана в статии на вестника между 2010 и 2015 г., като много от публикациите са били на самия Росен Босев, пише в доклада. Но тя е отказала да си направи отвод по делото. От Платформата на СЕ са отправили сигнал до българското правителство по този случай, но до края на 2019 г. така и не са получили отговор.
Друг цитиран пример е разследването срещу Асен Йорданов и Атанас Чобанов от „Бивол“, започнало след публикации на медията за съмнителни сделки с недвижими имоти, в които са замесени тогавашният главен прокурор Сотир Цацаров и неговият тогавашен заместник Иван Гешев. По този случай България е отговорила на сигнала от Платформата, но не е отговорила по същество.
В доклада се цитира също и временното отстраняване от ефир на съдебната репортерка на БНР Силвия Великова, както и последвалото спиране на сигнала на „Хоризонт“ на територията на цялата страна, което се случва за първи път в историята на медията.
Впоследствие директорът на БНР беше уволнен. Към 31 декември 2019 г. Платформата е отправила общо 8 сигнала до българските власти, а е получила отговори на три от тях. Сигналите са били отправени включително и по повод на принудителното напускане на трима разследващи журналисти от Нова телевизия, „след като като каналът е бил закупен от олигарх, близък до правителството“, пише още в доклада.
Каква е вашата реакция?
