Да отдадем своята признателност на цялата Първа линия – без тях сме загубени
Д-р Боян Кутевски
Не, няма да напълня този текст с плювателство срещу институциите! Те не го заслужават. Безполезно е, както безполезни са хората, които разнасят заразата на своята непригодност и тайничко се чудят дали могат да блеснат в публичното пространство с нещо тъпо. Три изречения – оттук нататък можем само да им засвидетелстваме своето ПРЕЗРЕНИЕ.
За сметка на това искам да ви разкажа за цялата Първа линия на нашата война, която водим на два фронта – с невидимата заплаха на вируса и с прекалено видимата – на институционалното самозабравяне.
Да, несъмнено трябва да сме признателни на лекарите, медицинските сестри, санитарите, шофьорите на линейки и стотиците доброволци в болниците, които с инстинкт се хвърлиха да спасяват тежките случаи. „Човешки роботи“ – така тръгват те и дано Господ бъде истински милостив към тях, защото от нас едва ли ще получат заслуженото. Сигурно за по-малко от година ще започнем отново да им скачаме на бой и да искаме не да лекуват, а да възкресяват.
Но да бъдем признателни и към хората в магазините, аптеките и куриерските фирми, защото сега те се превърнаха в жизнено важните органи, които поддържат кръвообращението на колабиралото общество и икономика. И ако се вгледаме в техните 20 стотинки повече в цената на кило лук – да се запитаме какво щеше да бъде, ако ги нямаше тях. Да се запитаме дали Насъщният щеше да идва ей така, защото ние сме го заслужили със стоене вкъщи, мотивирано от собствения ни страх за оцеляване.
Да отдадем своето признание към учителите и преподавателите, които може и да не се справят с никаквата система за дистанционно обучение, но всички скочиха да помагат и да дават съвети на нас, родителите, които преди това им захвърляхме децата си и очаквахме от тях да ги обучават, възпитават и отглеждат, докато ние бяхме заети да ги хулим и изискваме.
Да бъдем крайно благодарни и на хората, които продължават да висят от стъпенките на боклукчийските камиони и да прибират сметта, която изхвърляме. Защото ако не са те, боклукът ще ни зарине и физически, а заразата ще се устреми към безкрайността.
Да се поставим на мястото на тези, които правят хляба ни, за който треперим; на тези, които останаха да произвеждат всичко, което все още се произвежда, за да го получим ние и да си помогнем в трудния момент. Да се помолим и за хората, които ръководят бизнеси и получават инфаркти, защото съкращават хора, а съвестта им пита дали са могли да ги задържат на работа още един месец, още една седмица…
Да не забравим хората, които се грижат да имаме ток, вода, парно, интернет и да живеем във физическия комфорт на своето душевно безсилие да се справим един свят, който бяхме загърбили – светът на връзката със семейството, близките, приятелите.
Нека не им ръкопляскаме, а помислим как ръцете и умът да се впрегнат и да помагат. Нека на Великден не мислим как да излезем да разходим новите си дрехи до църквите, в които иначе не стъпваме, а да измолим от Спасителя да ни спаси като добри хора – като тези, които всеки ден слагат маските и ръкавиците и отиват на работа. Нека си кажем, че когато всичко това свърши, никога повече няма да се предаваме на най-страшния вирус – да бъдем нечовечни!
 |
Боян Кутевски – Контент Мениджър. Доктор по Политология, водещ експерт по връзки с обществеността и маркетинг. Много студенти го познават като преподавател в Софийския Университет, Нов български университет и Датския колеж в София. Редом с преподаването д-р Кутевски поддържа и интересна рубрика в сайта. e-mail: Koutevski@luboslovie.bg |
Каква е вашата реакция?
