На днешния ден през 1915 г. немският физик-теоритик Алберт Айнщайн публикува труда си „Общата теория на относителността“. По това време той е гостуващ преподавател в Лайденския университет и член на Кралската пруска академия на науките в Берлин. За изграждането на своята теория Айнщайн тръгва от два основни принципа – за относителността и за постоянната скорост на светлината. Той дори разширява принципа за относителността върху цялата физика, включително и електромагнетизма.
Най-известният резултат от теорията на специалната относителност е равенството E=mc2 . С други думи, когато едно тяло поема енергия, масата му се увеличава, и обратно – когато излъчва енергия, масата му намалява. Маса и енергия са двете лица на една и съща действителност. Формулировката на тази теория бива публикувана през 1905 г. Общата теория обединява специалната теория на относителността с нютоновия закон за всеобщото привличане и описва гравитацията като геометрично свойство на пространство-времето.
Тя постановява, че всяка маса изкривява пространството също както билярдна топка върху опъната покривка. Едно от следствията на общата теория на относителността е откриването на черните дупки. От двете теории на относителността може да се направи следното заключение: „Всички наблюдатели, независимо по какъв начин се движат, имат право да твърдят, че те са стационарни и „останалият свят минава покрай тях“, стига да включат подходящо гравитационно поле в описанието на заобикалящата ги среда.“ Едва две години след публикуването на Теорията за относителността се ражда и модерната космология, малко по-късно поставя и началото на модерната астрофизика. • 1375 г. — Българският монах Киприан е ръкоположен за митрополит на Киев и Литва.
• 1804 г. — Наполеон Бонапарт е коронован в катедралата Нотр Дам за император на Франция.
• 1805 г. — Армията на Наполеон Бонапарт удържа голяма победа в битката при Аустерлиц срещу обединената армия на Русия и Австрия.
• 1848 г. — Австрийският император Фердинанд I абдикира и за император е провъзгласен неговият племенник Франц Йосиф I.
• 1852 г. — Установена е Втората империя във Франция, начело с Наполеон III, след премахването на Втора република.
• 1857 г. — Руският император Александър II слага началото на така нар. Селска реформа в Русия — премахване на крепостното право в тази държава.
• 1857 г. — Основан е чешкия футболен клуб СК Славия в Прага.
• 1927 г. — Лев Троцки е изключен от болшевишката партия на СССР с мотив антипартийна дейност.
• 1946 г. — САЩ и Великобритания обединяват окупираните от тях зони в западна Германия, наричайки тази територия Бизония; през 1948 г. е присъединена френската окупационна зона, образувайки Тризония, върху която територия през 1949 г. е създадена Федерална република Германия.
• 1961 г. — Студената война: В свое изказване, кубинският лидер Фидел Кастро обявява, че е последовател на идеите на Карл Маркс и Ленин и че Куба ще приеме като форма на управление комунизма.
• 1971 г. — Сформирана е федерацията Обединени арабски емирства.
• 1975 г. — Кралят на Лаос е принуден да абдикира, страната е обявена за народна република, а денят се чества като национален празник.
• 1982 г. — В университета в Юта 61-годишният зъболекар Барни Кларк става първият човек, на когото е присадено изкуствено сърце (той живее 112 дни с него).
• 1995 г. — Изстрелян е космическият апарат СОХО (съкратено от английски „Слънчева хелиосферна обсерватория“) по съвместна мисия на ЕКА и НАСА.
• 1996 г. — Пуснат е в експлоатация първият реактор на АЕЦ „Черна вода“. • 1578 г. — Агостино Агацари, италиански художник
• 1825 г. — Педро II, император на Бразилия
• 1848 г. — Стефан Любомски, български военен деец
• 1859 г. — Жорж Сьора, френски художник
• 1881 г. — Джефри Лорънс, британски юрист
• 1883 г. — Марко Рясков, български икономист и министър
• 1884 г. — Яхия Кемал Беятлъ, турски поет и политик
• 1897 г. — Иван Баграмян, съветски маршал от арменски произход
• 1901 г. — Недялка Симеонова, българска цигуларка, музикален педагог
• 1921 г. — Лола Гаос, испанска актриса
• 1923 г. — Александър Николаевич Яковлев, съветски историк
• 1923 г. — Мария Калас, американска и гръцка оперна певица
• 1930 г. — Гери Бекър, американски икономист, Нобелов лауреат през 1992 г.
• 1934 г. — Тарчизио Бертоне, държавен секретар на Ватикана
• 1944 г. — Ибрахим Ругова, президент на Косово
• 1946 г. — Джани Версаче, италиански моден дизайнер
• 1954 г. — Евгений Михайлов, български режисьор
• 1957 г. — Каролин Христова-Бакърджиева, български изкуствовед
• 1957 г. — Любомир Фръчковски, юрист и политик от Република Македония
• 1958 г. — Огнян Минчев, български политолог
• 1960 г. — Милена Живкова, българска актриса
• 1962 г. — Владо Бучковски, македонски политик
• 1962 г. — Кардам Сакскобургготски (княз), български княз
• 1963 г. — Валери Иванов, български поет
• 1968 г. — Люси Лиу, американска актриса от китайски произход
• 1971 г. — Франческо Толдо, италиански футболист
• 1973 г. — Моника Селеш, американска тенисистка от югославски унгарски произход,
• 1973 г. — Ян Улрих, немски колоездач
• 1978 г. — Красимир Захов, български плувец
• 1978 г. — Нели Фуртадо, канадска певица с португалски произход
• 1981 г. — Бритни Спиърс, американска певица
• 1984 г. — Петер Мате, унгарски футболист
• 1987 г. — Мариана Торес, мексиканска актриса • 1469 г. — Пиеро ди Козимо Медичи, италиански благородник
• 1547 г. — Ернан Кортес, испански конкистадор
• 1594 г. — Герардус Меркатор, фламандски картограф
• 1814 г. — Донасиен Алфонс Франсоа дьо Сад, френски писател
• 1814 г. — Маркиз дьо Сад, френски писател
• 1815 г. — Ян Потоцки, полски писател
• 1859 г. — Джон Браун, американски аболиционист
• 1889 г. — Алайос Кароли, унгарски дипломат
• 1895 г. — Петър Димитров, български просветен деец
• 1918 г. — Едмон Ростан, френски драматург
• 1919 г. — Ивлин Ууд, британски фелдмаршал
• 1944 г. — Филипо Томазо Маринети, италиански писател
• 1945 г. — Велко Думев, български революционер
• 1959 г. — Иван Георгиев, български агроном
• 1966 г. — Иван Потиров, български революционер
• 1969 г. — Климент Ворошилов, военачалник
• 1980 г. — Ромен Гари, френски писател
• 1982 г. — Джовани Ферари, италиански футболист
• 1984 г. — Константин Димчев, български актьор
• 1985 г. — Филип Ларкин, американски писател
• 1990 г. — Аарън Коплънд, американски композитор
• 1993 г. — Пабло Ескобар, колумбийски нарко-мафиот
• 2008 г. — Леон Даниел, български режисьор • ООН — Международен ден, напомнящ за премахването на робството
• Лаос — Ден на републиката (1975 г., национален празник)
• Обединени арабски емирства — Годишнина от създаването на федерацията (1971 г., национален празник)
Каква е вашата реакция?
