Защитата на ценностите е не по-малко трудна от защитата на границите и крепостите. Това каза за обзорното предаване „Това е България“ на Радио „Фокус“ политологът проф. Александър Маринов. По думите му ценностите са такива, когато ръководят поведението на човека. Когато са мантра – се превръщат в своя антипод, каза още той.
„Младите, докато са такива, за тях ценностите значат нещо. Сблъсквайки се с действителността, те се изправят пред дилема – да бъдат наивни, или най-малкото изоставащи, неудачници, или да използват тези ценности като някакъв байрак, одежда, а всъщност да правят точно обратното.
Логично е, че не всички издържат. Ако погледнете върховете на нашето общество, ще видите мнозина търговци и много малко безсребърници“, обясни политологът.
Проф. Маринов допълни, че ценностите, заради които хиляди знайни и незнайни българи подобно на Гоце Делчев и Васил Левски са си дали живота, не могат да бъдат употребени в контекста от дата на дата, или от дума на дума.
Не трябва да се позволява на търговците на Прехода да се кичат с одеждите на праведници и апостоли. Това каза за обзорното предаване „Това е България“ на Радио „Фокус“ политологът проф. Александър Маринов във връзка с 22 г. от събитията на този ден през 1997 г. Той описа търговците на Прехода като опасна и жилава порода, която не е съсредоточена в определена партия или прослойка, но склонна да търгува с големите ценности.
„Както винаги ще има хора, които ще вършат злини, ще убиват, крадат, лъжат, така и ще има такива, готови да злоупотребят с властта и доверието, което е сърцевината на властта. Въпросът е, какво е нашето отношение към тези прояви, както и способността ни различаваме тези търговци от почтените хора. Тези неща, в страните, които смятаме с основание за по-напреднали, също ги има. Реакцията на обществото е по-различна, поради което те си остават изключения и отклонения. У нас – стигнахме до момент, в които политическият Квазимодо, колективен образ, ни се представя като образец за красота“, каза още професорът.
Проф. Маринов обясни, че всеки народ си има съдба, но тази съдба не означава безалтернативен път. Изборът ни като общество е да си извлечем поуките от миналото и да поправим грешките, обобщи проф. Маринов.
Каква е вашата реакция?
