kateto-evro-se-fuka-s-nova-usmivka-prasna-hiliadarki-za-novi-zabi-1

– Кате, пак ли гледаш внучето Кати?

– Да. Дойдох си за два дни почивка и пак съм с внучето и с кучетата.

– От какво си взе почивка?
– Ами започнах да снимам нов игрален филм след 12 години почивка от киното. Пак работя с Илия Костов, режисьора на „Време за жени”, пак с Любен Чаталов, но този път и с Юрий Ангелов и Кристиян Макаров, млад колега, 20-годишен актьор. Снимахме някъде към 25 дни около Сливен, живеехме в Твърдица. След два дни продължаваме снимките.

– Как се казва филмът?

– „Пътуващо кино”.

– Как се чувстваш при завръщането си след 12 години?

– За да съм максимално откровена, ще кажа, че не ми е липсвало киното през тези години, не съм тъгувала, че нямам филми и не ме канят.
Винаги съм си мислела, че ако има нещо да се случва и ми е предопределено, то сигурно ще стане, но не на всяка цена. Освен това през тия 12 години се занимавах с много други неща, които също ми носеха голямо удоволствие, работих в театъра, бях водеща на три пъти в предавания, гледах си градината, кучетата, занимавах се с приятни неща. Сега, когато Илия Костов ме покани, не беше никак изненадващо за мен, просто си помислих, че е дошъл моментът. И слава богу, че дойде, защото филмът е много интересен и сериозен. Мисля, че в него хората ще ме видят в една светлина, в която досега не са ме виждали.

– Ще разкажеш ли за мюзикъла „Оркестър без име”, танцуваш ли в него, пееш ли?

– О, да, много се вълнувам. Ще играя малка роля, не мога да кажа коя, защото е тайна, обаче ще пея и една песен. Много хора ми пишат във фейсбук: „Ти трябва да играеш Рени”, но, за съжаление, вече не мога, вече съм баба Кати. Ние с Жорето
Мамалев сме старите муцуни, имаме по една роличка.
От октомври, след като приключа снимките, ще тръгна на репетиции и каня всички на 1 ноември в зала „Арена Армеец” да гледат един грандиозен мюзикъл.

– Продължаваш ли да правиш купони, да се веселиш както преди?

– Купоните малко ги занемарих. Пак се събираме с мои верни другари, но не чак така, както навремето. В Твърдица ставаха големи веселби, имахме тематични вечери – индианска, измислихме си индиански имена, които обаче не са за пред хора, също и японска. Освен това ни идваха гости, наши приятели актьори като Андрей Слабаков примерно, които снимат по-малки роли и ние ги канехме на вечеря в нашата къща. Толкова много не съм се смяла отдавна, бях забравила какво е да пътуваш, да се забавляваш и работиш, просто беше страхотно.

– Трудно ли е да живееш със семейството на сина ти Сашко в една къща? Някои хора се оплакват от съжителството с родителите си, но пък ти имаш възможност всеки ден да си с внучето, нали?

– Това, че живеем заедно, е много хубаво за мен, не знам за тях дали е добре. Сашко казва, че съм досадна някой път с моите грижи и с въпросите „Искате ли това или онова?”. Но мисля, че се спогаждаме, отглеждаме си детенцето, то расте на чист въздух. Все пак съм им от помощ, колкото и да съм досадна, имат на кого да оставят детето и кучето си, когато заминат, винаги ще сготвя нещо, ще им занеса една тенджерка. Добре сме си.

– Готвенето още ли ти прави удоволствие?

– За мен готвенето и домакинската работа не са някакво напрежение, а удоволствие. Да нахраня близките, приятелите и семейството си, е голяма радост и мисля, че така ще си бъде завинаги.

– На 1 септември ти беше рожденият ден, някои жени не обичат тия дати да им се припомнят, а на други не им пука. Ти от кои си?

-Аз на 60-ия си рожден ден направих голям купон, събрах много приятели и сега сигурно също щях да го празнувам, но просто бях целия ден на снимки – сутринта от девет до десет вечерта. Режисьорът ми подари чудесна мотика, за да си копая градината. С колегата Кристиян се оказа, че сме родени в един ден, поздравихме се на снимачната площадка. Не се притеснявам да празнувам и след шейсет години, защото важното е да се забавляват хората, да се съберем, да си хапнем, да си пийнем, да се повеселим. Те, годините, си минават и всеки остарява.

– Какво си пожела за рождения ден? Имаш ли мечта?

– Ами пожелах си да съм здрава, защото се оказва, че си имам доста работа. Преди все си мечтаех за работа или за любов, ама сега вече нямам нужда да имам някаква любов, а работа достатъчно ми се задава. Снимам, ще играя в мюзикъл, имам покана и за един уеб филм, освен това играя в две представления, така че си пожелах единствено да имам здраве, за да реализирам всички тези неща. На тази възраст вече някои хора започват да се разболяват, много ме е страх да не ми се случи нещо, да не мога да работя и да викам на сина ми: „Дай ми парички”. Не би било никак добре.

– Още едно внуче пожелаваш ли си?

– Да, непрекъснато си пожелавам внуче, даже тях ги подпитвам често какво става. Те също искат да си имат още едно детенце, защото им стават много симпатични, като гледам това първото. Ние живеем в къща, имаме възможност да гледаме още едно дете. Те си решават, разбира се, но искаме. Много искаме!

– Ти издаде кулинарна книга, в която има снимки и малки фрагменти от твоето детство, но мислила ли си да опишеш някой ден целия си живот? Би ли написала автобиография?

– О, да, това ще стане. Ще направя биографична книга, в която ще разкажа всички неща, които са истина в моя живот, а не някакви измислици, които четем от години. Тази книга ще я направя със съдействието на моя приятелка.

 

източник: Клуб 100