В епохата на Facebook и Twitter и все по-достъпен интернет журналистите имат почти мигновен достъп до разнообразно съдържание, което могат да използват в работата си. Въпреки безспорните ползи, лесният достъп до статии, документи, снимки и видеа онлайн носи и сериозни опасности.
За да вършат задачите си професионално и за да си спестят неприятности, днес журналистите могат да разчитат на редица безплатни инструменти за проверка на разнообразно съдържание. Точно такъв инструмент е FotoForensics.
FotoForensics позволява на журналистите да разберат дали части от дадено изображение са били редактирани под някаква форма. Те могат да използват основната услуга безплатно и дори без регистрация.
Единственото, което трябва да направят, е да качат снимката в JPEG или PNG формат в системата. Сайтът предлага и подробна информация за пълноценно използване на услугата. Желаещите да използват пълната версия на FotoForensics, която включва някои допълнителни услуги, могат да го направят срещу заплащане.
Трябва да се отбележи, че FotoForensics не дава крайна оценка за това дали дадено изображение е било редактирано. Вместо това инструментът осигурява информация, която помага на потребителите да си направят собствени изводи.
Когато проверяват снимки от социалните мрежи, журналистите трябва да имат предвид, че е възможно снимките да са били препубликувани на няколко пъти, което да е довело до влошаване на качеството им.
Ето защо FotoForensics, който се препоръчва от специалисти по проверка на факти като Крейг Силвърман, може да облекчи работата на журналистите, но не може да им даде точни отговори.
изтачник: АЕЖ-България