Отговорът: Защото само да щракнат с пръсти и ще намерят роби-доброволци за десет вестника „Стандарт“.
Иван Филчев:
Преди два месеца напуснах „Стандарт“, защото не ми плащаше заплатата, за която се бяхме договорили. Уви това в България не се случва само в мините и шивашките цехове. „Най-българският вестник“, както го нарича главната му редакторка, който организира нон стоп безсмислени кампании с единствена цел да дере пари, не плаща на служителите си не от вчера.
По ирония на съдбата това се случва в държава, в която в Кодекса на труда няма и запетайка в полза на работодателя. Случва се с журналисти, чието призвание по принцип е да търсят истината и да се борят за справедливост.
Не пиша това, защото ми е скучно или пък защото искам да си спомням за бившия си работодател, а тъй като цивилизованите средства да си получа неизплатените заплати вече са на привършване.
Днес, 25 октомври 2016 г., „най-българският вестник“ продължава да ми дължи заплати за май, юни, юли и август. Лъжат, мажат и носят от 100 кладенеца вода, за да ми обясняват, че имат финансови затруднения и не могат да се издължат. В същото време обаче не слизат от служебните автомобили, ядат по кръчмите около Военна академия, а пък на качеството на живот на някои могат и западняци да завидят.
На никого не пожелавам тази ситуация. Представете си да затънете в заеми, не защото не работите, а защото някой е решил, че няма да ви плаща. После си търсите парите. В повечето случаи ви отговарят през смях, че няма такива и ще има в петък. В петък ви се смее банкоматът.
Междувременно те раздават пари в брой на клетниците, които са останали там, но за „предателите“ няма. Разчитат, че никой няма да говори за това. Убедени са, че служителите им са смотани и не им стиска да надигнат глави. Превърнали са група хора в съвременни роби, за което вина имат и те, но това е друга тема.
Възпитанието, търпението и цивилизованите методи в този случай не помагат. Затова се обръщам към вас с молба за помощ и съвет. Какво трябва да направя, за да получа онова, което съм си изработил? Трябва ли да отида с туба бензин пред редакцията на в-к „Стандарт“ и да спретна едно огнено шоу, за да може циркът да е пълен? Трябва ли да удуша някоя от секретарките на Славка Бозукова, чиито лъжи и простотии понасям стоически? Трябва ли да изкарам всички кирливи ризи по жълтите вестници, за които и хонорар ще получа?
Споделете този пост! За безобразията на тези хора трябва да се знае. И всеки път, когато мернете „Стандарт“ по сергиите или в интернет, си спомнете какво съм написал.
За съжаление всичко това се случва през 2016 г. в страна член на Европейския съюз, в един голям национален ежедневник. Ако на лъжата краката наистина бяха къси, не ми се мисли по какво трябваше да ходите, госпожо Бозукова!
