„Тайни, учения и лечения на богомилите“ ще даде на читателите по-мащабна представа за митологизираната ерес, както и самочувствие, че познават този важен аспект на родната ни история. В книгата са събрани основните догми на последователите на поп Богомил и представата им за създаването на Земята и Вселената. Сборникът на издателство „Милениум“ ни кара да се замислим дали богомилството не предлага по-добра алтернатива за уреждане на обществото тогава и сега.
Богомилите вярват в Бог, но отхвърлят култа към Богородица. Не приемат кръста и иконите, защото не искат да придават на Бог образ на човек. Отхвърлят властта на царете, държавата и църквата. Адептите им живеят и произвеждат благата си заедно и разменят плодовете на труда си без да използват парите и златото. Отхвърлят брака като обред, но смятат семейството за важна единица в обществото. Отричат месоядството наред с пиянството, защото те събуждали бесове. Търсят радост и веселие сред красотата на природата. Смятат жената за по-висша от мъжа, защото чрез нея се изразява силата на Сътворението.
Впечатляващо е, че богомилите са лекували своите болни, отделени на специални места, полагали са грижи за тях и са отправяли молитви за изцелението им, но не така са се отнасяли към скърбящите. Скръбта е била разрешена само до три дни, след които семействата или отделните хора, отдаващи се на тежки мисли били отлъчвани, защото щели да заразят с болезнените си усещания и останалите членове на общиарията (както се нарича общността, в която са живеели).
Всички тези любопитни принципи са описани от Антон Глогов в книгата му „Богомилското учение“ – първото заглавие в сборника. Тази творба излиза за пръв път през 1915 г. и многократно е преиздавана у нас до началото на Втората световна война. Оттогава само веднъж е била отпечатвана в нисък тираж и затова е почти неоткриваема. Авторът е написал труда си въз основа на стари книги за богомилството на турски език, пазени от неговия дядо. Те толкова го впечатлили, че още като малък Глогов започнал да се учи да чете на турски и запомнил текстовете от прашните страници почти наизуст. Той систематично, ясно и изключително интересно разкрива всички концепции на богомилите – за Бог и Вселената, за човека и обществото.
От неговото томче по-късно са извеждали тези за свои произведения редица известни наши писатели като Емилиян Станев, Антон Дончев, Стефан Цанев.
В премиерния сборник „Тайни, учения и лечения на богомилите“ са включени още:
Катарски требник – Това е единствената оригинална катарско-богомилска книга, употребявана и до днес от провансалските богомили, познати като катари, албигойци, българи, новоманихейци и др. Требникът е написан на православен език от XIII в. и принадлежи на катарското братство.
Детство Иисусово – Апокрифът е известен още като „Томино евангелие“, което е различен текст от „Евангелие от Тома“. Възниква през II в. най-вероятно в Сирия, а църковнославянският му превод е български и датира от края на Х или началото на XI в. Това е най-любвеобилният и вълнуващ текст за ранните години на Христос.
Ходене на Богородица по мъките – Един от най-популярните новозаветни старобългарски апокрифи от средата на Х в., създаден на основата на по-стар гръцки текст. „Ходене на Богородица по мъките“ е цитирана от Достоевски в „Братя Крамазови“, в главата „Великият инквизитор“.
В апокрифа картинно са описани мъченията, на които са подложени грешниците в пъкъла. Смята се, че именно оттам е черпил вдъхновение Данте, създавайки своя „Ад“ – първата част на „Божествена комедия“.
Средновековният текст е антиеретически, както и много други извори за богомилството. В него еретиците са заклеймени като най-големите грешници, които страдат най-много в отвъдното.
Тайна книга на богомилите – Тя е известна още като „Свети Йоанова книга“ и „Лъжовното евангелие на Йоан“. Запазена е в два латински преписа – Каркасонски от XIV в. и Виенски от XII в. Възниква в България като книга на богомилите най-вероятно през XI-XII в.
No Comment
