Продължение:
Всъщност в “Как рекламирахме Америка” за пръв път в случая с тази най-голяма и добре организирана пропагандна акция в дотогавашната човешка история, пропагандата е заклеймена като нещо лошо. В бъдеще и до днес на държавната пропаганда се прикачат всевъзможни наименования и оправдания, за да не бъдат окачествени обективно усилията за масово убеждение и подчинение. Крийл е един от пионерите в използването на евфемизми по отношение на пропагандната дейност и дори напълно отрича пропагандната природа на Комитета:
“В никакъв случайКомитетът не беше агенция за цензура, машина за укривателство или репресии. През цялото време акцентът в дейността му беше открит и позитивен… Не я наричахме пропаганда, защото тази дума се беше превърнала в символ на измама и изопачение в германски ръце. Нашият подход беше изцяло образователен и информативен (курсивът е мой – б.а.)…”[1]
Във вече споменатата статия за ролята на радиото, Крийл хвърля допълнителна светлина не само върху американската, но и върху пропагандните организации на останалите страни в конфликта. Благодарение на своя журналистически талант, той в значителна степен вижда огромната нужда Америка да бъде представена пред световната общественост по подходящ за нея начин като участник във войната. Като ръководител на Комитета за обществена информация той се стреми да противодейства на интензивната и безпардонна германска пропагандна машина:
“Съединените щати, единствени от Великите сили в света, никога не бяха участвали в мащабна пропагандна кампания. Години преди войната Германия бе започнала тайно да изгражда огромна машина за публичност във всяка точка
[1]http://www.disinfopedia.org/wiki.phtml?title=Creel_Committee, 02.08.2004, 1-2
на земята, която трябваше да порази хората с картини, показващи смазващата германска мощ, превъзходството в индустрията, търговията и изкуствата. Германски агенти, внимателно подбрани сред журналистическите среди и писателите, не пропускаха нито една възможност да представят немските успехи пред читатели от всички страни, а търговските фирми чрез щедри кредити обвързваха пропагандата с тази вестникарска кампания по цял свят.
Великобритания, чрез информационната агенция Ройтерс, също провеждаше правителствена пропаганда.Франция имаше официална връзка с агенция Хавас. И Англия, и Франция чрез пряка собственост или щедри субсидии на определени кабелни магистрали, отдавна имаха възможност да насочват общественото мнение в удобна за държавната политика насока…
Америка не контролираше кабелни магистрали, не управляваше прес-организации, не работеше с никаква сравнимо организирана пропагандна машина. Ние бяхме и винаги сме били зависими от чуждестранните информационни агенции в отношенията със света. Обемът информация, който напускаше нашите брегове, бе малък в сравнение с постъпващия; освен това информацията от САЩ се филтрираше в Лондон или Париж и ставаше по-малко и по-малко, докато не се превърнеше в слаби “проблясъци”, докато стигне до някоя отдалечена страна… ние бяхме едновременно най-добре и най-слабо познатития народ в света. Нямаше кътче по Земното кълбо, където “Америка” да не е позната дума, но що се отнасяше до нашите цели, нашите идеали, нашия обществен и промишлен напредък, нашите борби и достижения. Съществуваха абсурдни и отчайващи недоразумения – например, когато бе изпълнена смъртната присъда на някакви “стрелци” в Ню Йорк, вестниците в Южна Америка публикуваха материали, които съобщаваха, че за екзекуцията са били продавани билети, а самият Губернатор Уитман е късал билетите на входа!
Германците представяха себе си енергично и решително. Като начало Берлин имаше точна представа за използването на общественото мнение с военни цели и изливаше милиони, за да го спечели или подкупи. Невъзможно бе дори да се изчислят сумите, които германците харчеха за пропаганда. Руски специалисти оценяваха разходите на немските агенти на 500 млн. долара в самата Германия, а за Испания сумата възлизаше на 60 млн. долара. Около 5 млн. бяха отишли към Боб Паша за подкупи на френската преса в Париж, а парите в Мексико също вероятно имаха милионни изражения. Знаех, че притежават или финансират ежедневници в повечето големи и по-важни от военно значение градове в Испания, Южна Америка, Близкия Изток, Скандинавските страни, Швейцария и Холандия; че публикациите им се простираха от брошури до най-скъпите книги и албуми…”[1]
Специфичното за пропагандата през Първата световна война е, че всяка от страните оценява противниковите кампании и резултати като по-успешни, а собствените – като опасност от поражение на идеологическия фронт. Това важи и за немските военни. Според известния германски разузнавач през Първата световна война Валтер Николай: „Нашата „пропаганда” по форма беше непригодна, а по същество влизаше в пълен разрез с психологията на войниците… Пълното неразабиране на войнишката душа доведе до това, че немската военна пропаганда стана образец за това, което не трябва да се прави.”[2]
Емблематична за нацистката пропаганда е личността на Йозеф Гьобелс. “ През 1925 г. Гьобелс се запознава с лидера на партията Адолф Хитлер. През 1926 г. става гаулайтер, т.е. районен партиен ръководител на Берлин, а през 1927 г. основава и става редактор на официалното националсоциалистическо списание “DerAngriff” (“Атаката”)… Чрез умело използване на емоциите на тълпата и с помощта на всички модерни методи на пропагандата Гьобелс помага на Хитлер за идването на власт… През 1933 г. той е назначен за министър на пропагандата и националното просвещение… Гьобелс получава пълния контрол над радиото, пресата, киното и театъра; по-късно той управлява и цялата немска култура.”[3]
Гьобелс има тотален контрол върху пропагандата, член е на кабинета и е сред най-доверените лица на Хитлер.Последният също е отговарял за пропагандната дейност и му гласува пълно доверие. Гьобелс е хипнотичен оратор и има директен достъп като коментатор във всички печатни издания. Министерството на пропагандата и националното просвещение определя пропагандните стратегии и тематиката на тактическите мероприятия на национално и регионално ниво. Цялата пропагандна дейност се осъществява от специално подготвени кадри. Специализирани периодични издания поддържат актуалната тематика и дистанционно обучават пропагандистите. Гьобелс и неговото министерство контролират и изкуствата, науката и публичните мероприятия.
При встъпването си в длъжност Гьобелс последователно се среща с представители на пресата, радиото и кинопроизводството, пред които определя условията, при които те ще могат да продължат дейността си – сляпа подкрепа за нацистката идеология.[4] “Част от вестниците е закрита още при завземането на властта, а по време на целия нацистки режим количеството на вестниците намалява пет пъти… До 1937 г. всички кинокомпании в Райха са национализирани.”[5]“Любопитно е, че хитлеристите са новатори във военната пропаганда. За пръв път в историята на военните конфликти в края на 30-те години на ХХ в. във Вермахта възниква формирование, наречено “пропагандни войски”. Те са съставени от т.нар. “пропагандна рота”, в чийто състав влизат хора, еднакво добре владеещи както журналистическите похвати (литературни, радио-, фото- и кинорепортерски), така и съответна армейска специализация… Всяка “пропагандна рота” се придавала към състава на цяла армия…”[6]
Укрепването на нацистката идеология е постигнато чрез мобилизирането и редуването на устойчиви деструктивни и градивни стимули. Деструктивните се изразяват основно в омраза към евреите и останалите “не-арийци”, отмъщение за несправедливото отношение към Германия след Първата световна война. Градивните са свързани най-вече с постигането на чистата раса и разпространението на националсоциалистическите ценности в целия свят. Хитлер поддържа мита, че благодарение само на националсоциализма в Германия не съществува безработица.
Но колективните убеждаващи мероприятия не са насочени само към идейно-политическото възпитание на нацията, но и към нейния икономически потенциал за реализация на хитлеровите виждания. Нацистката пропаганда успява да умело да прикрие намеренията си, като експлоатира стремежа на хората към забавление и към техническите нововъведения. Така пропагандата не само не се възприема като задължителна и насилствена, а дори като желана. Проектът “Volksempfänger” (“народен радиоприемник”) има за цел създаването на максимално евтино радио, което всяко немско домакинство да може да си позволи и така да е в течение на идеологическите мероприятия, дори ако живее в отдалечен или недостъпен край на Германия. “През 1933 г. 4,5 млн. немски домакинства имат достъп до радиопредавания… През 1940 г. 16 млн. домакинства слушат радио. Този впечатляващ резултат е постигнат чрез достъпа до евтини радиоапарати: VE (съкращението за “народно радио” на немски език) 3.31 се предлага за 76 райхсмарки. По-късно в продажба е пуснат и моделът DKE(“DeutscherKleinempfänger” – “немско портативно радио”) на цена 35 райхсмарки…Решаващ фактор за успеха на радиото е неговата природа на индивидуално ориентирана медиа. Докато киното предполага съпреживяване и с други хора, също както и митингите и манифестациите, радиото дава на нацистката партия енигматичната възможност да говори на хората в техните домове… но да го прави на масова основа.
Политическите предавания често обаче се излъчват и в работно време, там, където техническото оборудване и работният процес го позволяват – работата се спира, за да могат работниците да чуят Фюрера.”[7]Разпространението на народното радио има и допълнителна цел – малката му мощност позволява да бъдат слушани само официалните станции, а чуждите да бъдат успешно заглушени.
Показателен е и примерът с проекта за “народна кола”. След успешната операция с “народното радио”, държавата е успяла да спечели доверието на обикновените германци. На дневен ред Хитлер изважда програмата си за моторизация. “В речта си при откриването на Международното изложение на автомобили през 1934 г. Хитлер говори за “горчивото усещане на милионите прилежни и старателни хора, когато се видят изключени от възможността да използват автомобила” и подчертава “социалната полза, която води със себе си откриването на нови кръгове купувачи.”… В деня на църковния празник възнесение през 1938 г. Хитлер… полага основния камък на завода “Фолксваген”, кръщава “Бръмбара” на Фердинанд Порше с многозначителното име “KdF-Wagen” (Kraft-durch-Freude-Wagen, т.е. “кола за сила чрез радост”) и призовава германския народ да участва в акцията за спестявания за личен автомобил.
За да се “освободят” от стадното усещане и за да повдигнат собственото си достойнство, стотици хиляди членове на организацията “Сила чрез радост” плащат по 990 райхсмарки… Това е една безпрецедентна и одобрена от държавата измама за капариране, защото никога и нито един от спестителите не получава възможността да изпробва прословутите качества на колата-чудо през време на веселото ваканционно пътешествие с близките си. Когато заводът “Фолксваген” започва серийното си производство през 1940 г., Хитлер отдавна е въвлякъл цяла Европа във война…”[8]
[1]Creel, G.The Battle in the Air Lanes. Popular Radio, 1922, http://earlyradiohistory.us/1922air.htm, 02.08.2004, 3
[2]Николаи, В. Военная пропаганда в Первой мировой войне, http://psyfactor.org/lib/propaganda12.htm, 08.09.2006
[3]http://www.psiwarrior.com/Goebbels.html, 14.10.2004
[4]Пълните текстове на тези речи са на адрес: http://swan.ac.uk/history/staff/pritchard/propaganda.html, 14.10.2004
[5]Черный PRАдольфа Гитлера. СССР в зеркале нацисткой пропаганды. http://psyfactor.org/lib/naziprop.htm, 20.05.2006
[6]Постепенно този род войски започва да съществува във всяка съвременна армия. Черный PRАдольфа Гитлера. СССР в зеркале нацисткой пропаганды. http://psyfactor.org/lib/naziprop.htm, 20.05.2006
[7]Theakson, A. How successful was Nazi propaganda in the period 1933-39?.http://www.planetpapers.com/Assets/3751.php, 14.10.2004
[8]Виле, Х. С “конски сили” по всички пътища., Техника, София, 1985, 205; 208-209
Д-р Боян Кутевски е специалист по връзки с обществеността и маркетинг. Много студенти вероятно го познават като преподавател в Софийския Университет и Нов български университет в София. Редом с преподаването д-р Кутевски е Контент мениджър на Любословие.БГ поддържа интересна рубрика в медията за медии.
Каква е вашата реакция?
