Какво празнуват на 25 декември учени, секуларисти и всякакви свободомислещи, неизкушени от религията хора по света?
Нютонмас!
(„Newtonmas“ аналог на английското „Christmas“).
Да, на 25-ти декември е роден един спасител, по-точно – бащата на съвременната наука – сър Исак Нютон. Той е физик, математик и философ и един от най-влиятелните учени в историята на човечеството. Неговата „Математически начала на натурофилософията“, публикувана през 1687, се смята за най-влиятелната книга в историята на науката, тя полага основите на класическата механика. В нея Нютон описва всемирното привличане и трите закони за движение, които доминират като научен възглед за физическата вселена за следващите три столетия.
„25 декември е рожденият ден на един от най-великите мъже, ходил някога на земята. Постижения му може с пълна сила да се празнуват навсякъде, където неговите закони важат. А това означава, от единия край на Вселената до другия. Happy Newton Day!“ – казва Ричард Докинс.
В началото на 80-те години на миналия век, американският писател, Майкъл Марота, започва да изпраща в края на декември поздравителни Нютонмас-картички, а освен това прави и радиопредаване по темата през 1982 година, което започва с думите на Александър Поуп:
„Природата и природните закони лежаха скрити в нощта;
Бог каза: Нека бъде Нютон и блесна светлина…“
Рождената дата на божествата от различни религии, естествено, е съгласувана с по-древни празници на зимното слънцестоене. Това са празници, свързани с нарастването на слънцето и светлината. Александър Поуп, вероятно намеква и за фундаменталния принос на Нютон и в областта на науката за светлината – оптиката.
Нютон, макар и Създател на класическата механика, е само просто човек, а не някакъв фантастичен герой. Ако не беше се родил Нютон, друг щеше да измисли законите му.
Айнщайновата теория на относителността не зачерква Нютоновата механика. Добрите теории не умират!
Винаги, когато се появи нова теория, тя не отхвърля старата, ако тя е проверена от опита, а я вгражда в себе си като частен случай. Иначе физиката не би била наука, а мода, в която днес се отрича това, което се е твърдяло вчера, а утре това, което се е твърдяло днес. Затова Теорията на относителността, въпреки революционните си идеи, е продължение на класическата механика. Теорията на относителността е обобщение и уточнение на Нютоновата механика, която е граничен случай на първата и си остава вярна с достатъчна точност за много от случаите. Теорията на относителността съдържа в себе си резултатите и законите на Нютон, но теорията на Айнщайн е излишно усложнение за повечето задачи от практиката ни. За скоростите на движението на небесните тела, на самолети и ракети, класическата Нютонова механика дава удовлетворяващи науката резултати и тези явления продължават да се разглеждат по класическите закони на Нютон.
Естествено, коледната елха се заменя с ябълково дърво, което се украсява с … ами ябълки, разбира се. Те се закрепват не особено здраво, така че от време на време да падат.
Обсъждат се на маса фундаментални проблеми на съвременната и класическа физика.
Пускат се някои нежелани подаръци от върха на висока сграда, за да се провери теорията за гравитацията.
Не лоша идея е да се раздават ябълки или поне някой Apple таблет или смартелефон 🙂
Любословие по nauka.offnews.bg