За историческия паралел, и какви са амбициите на съименния продукт в наши дни
Неведнъж са ме питали – ‘Защо ‘Любословие?’ – и то както читатели, запознати с историческото значение на пионерния продукт, казано на съвременен професионален жаргон, така и напълно неизкушени наши приятели.
Няколко са причините, поради които личността и делото на Константин Георгиев Фотинов станаха „кръстници“ на медията, която четете вече година. На първо място — обстоятелството, че Фотинов е много характерен представител на поколението дейци на духовния живот от деветнадесети век, които придават специфичния облик на началния етап от сложния и противоречив път, изминат от българското общество към Новото време.
Новото време, обозначавано и като Съвременност е исторически период в развитието на човечеството, който бележи началото на най-новата историческа епоха, за разлика от предходните три класически исторически епохи – Древност и Античност, и Средновековие.
А под нашето потребителско ново време разбираме часовете, прекарани пред монитора на най-разнообразни мултимедийни устройства. И това „време“ е след най-големите пороци на дигиталното общуване. За много хора интернет се превръща от средство за работа и развлечение във форма на зависимост, която, както обикновено се случва, трудно се признава и още по-трудно се лекува.
Факт е, че с всеки изминал ден както личният, така и социалният живот на човек се преориентира към новите технологии, като според заключения на Международния център за интернет наркомании, близо 10% от хората в световен план са пристрастени към глобалната мрежа. При младите хора този дял надхвърля 15%.
Основният белег на тази нова зависимост е влиянието, което оказва сърфирането върху нормалния ритъм на живот. За тези, които страдат от въпросната зависимост времето, заделено за виртуални занимания се превръща в приоритет, който води до редица смущения в нормалното общуване, но има влияние и върху професиите на съвремненните хора.
Фотинов, казано по нововремски, е бил „мултифункционален“, защото едновременно е упражнявал професията на учител, книжовник, журналист, преводач, автор на книги и търговец. Дейността му във всяка една от тези области има основополагащо значение, тъй като той работи през десетилетията от XIX в., в които се изграждат присъщите за българския културен и идейно-политически живот черти.
Вглеждайки се в историческите свидетелства за живота и дейността на Фотинов, достигаме до убеждението, че както с личностните си качества, така и с цялостната си подготовка Фотинов е бил сред хората, необходими за онова време.
Нашата амбиция е да бъдем полезни по съвременен начин.
В XXI век екипът на Любословие. БГ създаде медиа, посветена на дейността на журналистите, комуникаторите, специалистите по маркетинг, социални медии и стойностните личности, които са били съпричастни и са създали първото българско списание, издадено от Константин Фотинов през 1844 г. в гр. Смирна (дн. Измир). С него е поставено началото на българския периодичен печат.
Защото всичко написано остава, но всичко изказано отлита, казват древните римляни.
Освен тематични рубрики на сп. ‘Любословие’ , създадено от Родоначалника на периодичния печат Константин Фотинов, Любословие.БГ ще ви предложи теми по :
1. Нравствено-религиозно съдържание – богословие;
2. Филология;
3. История, археология и география;
4. Земеделие и търговия;
5. Естествени науки – физика, химия, медицина;
6. Политика;
7. Масмедии – Журналистика/ PR;
8. Кино, театър, опера…;
9. Литература и изкуство – рецензии на книги, представяне на изложби и събития;
10. Нови технологии;
Ще можете да четете още новините от журналисти за журналисти, разговори и интервюта тях, комуникационни вести, PR новости, личностите от българската история, всичко за любовта към словото, културата, изкуството, театъра, политическите комуникации, новите книги, изложби и събития за българските ценности в обезценено време…
Като наш кръстител личността и делото на Фотинов ще са обект на анализ, опиращ се до голяма степен на студията на Шишманов, както и в историята на новата българска литература на Боян Пенев.
Добре е да подчертая, че съществен момент в развитието на балканските общества и изграждането на буржоазната структура при тях представлява раждането на периодичния печат. И в балканската история, както и в историята на другите народи, периодиката е плод на епохата на прехода към Новото време и същевременно е важен фактор, стимулиращ процесите на преобразувание.
Напълно естествено нейният развой е в тясна зависимост от конкретните исторически условия на Балканите и носи дълбок отпечатък от спецификата на преминаването към капитализма в този район. Характерен пример е появата на първите периодични издания в извънбалкански средища, тъй като условията в Османската империя не позволяват това.
Тук е и приликата на https://luboslovie.bg/ в 21 със сп. ‘Любословие’ от по-миналия век. С ежедневтата си работа и труд екипът ни ще представя лицата на българските медии, хората зад популярните и непопулярни ПР кампании със стойност върху обществото, както и бъдещите разказвачи на истории за българските и европейски читатели.
Ето защо, ‘ЛюбословиеБГ’.
С поздрав за успешна седмица,
Андрей Велчев, главен редактор и издател на “Любословие.БГ’
