storyВ света на комуникациите, чистия PR и журналистиката страдаме все повече от липсата на автентичност, когато предаваме информация. Това е не само синдром на клишето и copy-paste, това е онзи момент в който не мислим творчески. Тогова на помощ можем да извикаме само личното умение да разкажем историята си смислено, лично и не безлично.

Един от известните социолози Андрю Грийли пише:

“Емоционалното разказване е толкова мощно, защото взривява скучното изброяване на факти. Разказването на истории прави скок от въображението на разказвача към въображението на слушателя, от паметта на презентатора към паметта на слушателя, от неговия живот към живота на всеки от аудиторията, от неговата история към техните истории.”

Ето няколоко съвета от мен и Любословие, на което е добре да обърнем внимание за да направим историята си по-по-най :

През вековете хората са предавали обичаи, идеи и информация като са разказвали истории.

Изглежда сме устроени да разпознаваме и да отговаряме на такъв тип комуникация. Затова историите са толкова въздействащи в разговор.

Всеки може да разкаже история, но ефектното използване на подходяща история ви отличава от средностатистическия разказвач. Подбрали сме някои указания, за да ви дадем насоки за сполучливо използване на истории в пре-зентации:

Разказвайте историите с някаква цел. Трябва да имате причина за разказването на история, коята да бъде очевидна за публиката — поука, наставление, цел. Разказването на безмислени истории е най-сигурният начини да откажете публиката (спомнете си как се чувствате на Коледа, когато леля ви обърне няколко чаши вино и ви хване за слушател).

Разказвайте лични истории. Знаете колко много обичате да слушате истории за вас или ваши познати. Помислете си за вниманието, което вашата презентация може да получи, ако разкажете история за вас или за познати на вашата публика хора. Личните истории интригуват публиката много повече от обикновените факти.

Ако не разполагате с подходящи истории за вас или ваши познати, пак можете да приложите тази техника. Разкажете измислена история или интервюирайте някой и разкажете неговата. Преживяванията на другите са лесни за събиране и са необятен източник на материал. Не ги пренебрегвайте, както правят много говорители. Вашите слушатели също ще ви разкажат някои след презентацията. Запазете полезните и интересните от тях. Разбира се не забравяйте да поискате разрешение за използването им.

Разказвайте истории за успех. Няма нищо по-успешно от самия успех и историите за успех. Спомнете си любимите си детски приказки. Повечето от тях завършват с думите „заживели щастливо до края на дните си”. Тези думи са отличителен знак за история за успех. Хората обичат да слушат разкази за това как идея или действие са довели до щастлив край.

Изпробвайте историите си. Не оставяйте първото разказване на дадена история за момента, в който застанете на подиума пред публиката. Трябва да знаете каква реакция предизвиква тя. Изпробвайте историите си върху ваши приятели, съседи, колеги или върху всеки, който има желание да слуша.

Използвайте разнообразни източиипи. Никой не обича да слуша до безкрай цитати от един единствен източник, освен случаите, в които отдай;*те почит на определена личност. Този вид повторение бързо доскучава.

Въдете кратки. Не подхода яа разговор на презентадията си. Дългият цитат звучи така сякаш го четете, дори да не го правите. Съкратете дългите цитати и кажете на публиката, че перифразирате, „Ако перифразирам г-н Еди-кой” и кажете съкаретения цитат.

Използвайте просто пояснение. „Г-н Еди-кой е казал…” и цитирайте, или първо цитирайте и след това пояснете кой го е казал. Може да прозвучи малко нелепо, ако кажете „цитирам… край на цитата”, освен ако не правите драматично четене на съдебен препис.

Цитирайте неочакван източник. Може да засилите въздействието на вашият аргумент, като използвате цитати от неочакван източник. Изненадващо е, когато лидер на трудов колектив подкрепи каузата си, като цитира управлението, или проповедник докаже идеята си, цитирайки текстовете на рок група. Стряскащият контраст винаги привлича вниманието и може да бъде много ефектен.

Винаги, когато се съмнявате, се подсигурявайте. Ако не сте сигурни от кого е цитатът, не означава, че трябва да го изтриете. Трябва да знаете как да се подсигурите. „Мисля, че г-н Еди-кой е човекът, който беше казал../4. Може да използвате великолепното спасително изречение „Както известен философ е казал…”. В крайна сметка всеки по някакъв начин е философ. В случай че откриете, че изречението принадлежи на Доналд Дък, можете да се защитите с твърдението, че той е бил философски настроен.

Венджамин Дизраели, един от най-известни министър-председатели на Be- Ликобритания, е отбелязал, че „има три вида лъжи: лъжи, ужасни лъжи и статистики”. Дори да е преувеличил, не е било много. Статистиката ви дава възможност да разрежете реалността на парчета, които пасват на вашата глед- на точка.

Постигате нужния ефект.

Използвайте разнообразни източиипи. Никой не обича да слуша до безкрай цитати от един единствен източник, освен случаите, в които някой е на почит на определена личност. Този вид повторение бързо доскучава. Ако .це цитирате единствено Далай Лама, защо не сте го извикали сам да изнесе речта? Смесете източниците. Освен Далай Лама цитирайте Аристотел, Конфуций и Д-р

Може да засилите въздействието на вашият аргумент, като използвате цитати от неочакван източник. Изненадващо е, когато лидер на трудов колектив подкрепи каузата си, като цитира управлението, или проповедник докаже идеята си, цитирайки текстовете на рок група. Стряскащият контраст винаги привлича вниманието и може да бъде много ефектен.

Винаги, когато се съмнявате, се подсигурявайте. Ако не сте сигурни от кого е цитатът, не означава, че трябва да го изтриете. Трябва да знаете как да се подсигурите. „Мисля, че г-н Еди-кой е човекът, който беше казал…

Може да използвате великолепното спасително изречение „Както известен философ е казал…”. В крайна сметка всеки по някакъв начин е философ. В случай че откриете, че изречението принадлежи на Доналд Дък, можете да се защитите с твърдението, че той е бил философски настроен.

Андрей Велчев, Любословие.БГ