Рожденият ден на Крикор Азарян (1934-2009) – 15 март, се превърна В нов импулс да Възкресим духа, а с него и безпощадния му аналитичен поглед към съвременността. 81-Вата годишнина на големия режисьор е повод да го усетим жив – зала 2 в Националния дворец на културата се превръща Във втората най-голяма театрална сцена в страната след Народния театър. След ремонт публиката наесен ще гледа в нея драматични спектакли. Да превърне залата в Театър „Азарян“ има амбицията Яна Борисова – един от най-талантливите съвременни български драматурзи. Тя го нарече „вълнуващ момент“. Новото театрално пространство, според нея, има амбиция да събере в себе си най-добрите български режисьори и най-младите творци, които нямат възможност да работят достатъчно активно. Там ще е мястото, където могат да се видят най-интересните представления от извънстоличните театри. Борисова е с намерение да възстанови някои от най-значимите представления, които вече не се играят, но имат историческо място в българския театрален живот.
Дъщерята на Крикор Азарян – Хермина, благодари на директора на НДК Мирослав Боршош за признателността към баща й – „за него не може и не бива да се говори в минало време, той продължава да съществува чрез своите пиеси и постановки. Зала 2 е най-доброто място за дом на неговия дух“ – заяви тя.
Хермина подари на Яна Борисова прословутите завети на баща си, припомняйки един от тях: „В тази игра ние сме пратеници на въображението В търсене на нещата отвъд видимото – живеем на сцената от детско любопитство, примамени от неясния и будещ тревога и страх силует на истината. Всичко това не търпи претенциозност и лъжа…“
Според нея зала 2 е елитно пространство, в което се е работело на проектен принцип още преди промените. Раждали са се театралните проекти на Леон Даниел, Вили ЦанкоВ, Юлия Огнянова, Хачо Бояджиев“ и много други. Творческа следа са оставили и Иван Пантелеев, Галин Стоев, Теди Москов с неговите „фантасмагории“ по Хофман“, припомни дъщерята на Азарян.
Последната продукция на НДК, поставяна в зала 2, е танцовият спектакъл „Вечерята“ на Робърт Таниън преди тринадесет години.
Любословие поългарска армия – стр. 24 ; Снимка: www.teatri.bg
