Малко чужда за мен – Мария Николчева, но не и за моя колега е спортната журналистика. Той от години се занимава с тази материя и си подарихме един интригуващ разговор с моя колега, приятел и спортен журналист – Деян Милев. Мога да призная, че той има забавно чувство за хумор и е голям веселяк, но стане ли дума за работа се променя и става много сериозен.
Здравейте, колега, представете се на читателите на Любословие.
Здравейте! Казвам се Деян Милев. Занимавам се с интернет журналистика на спортна тематика вече от девет години. Стартирах с това си занимание в Агенция Фокус, след това продължих в най-стария спортен сайт у нас – Topsport.bg и към момента.
Какво е за Вас журналистиката? Защо избрахте именно тази ниша за професионално развитие?
Аз винаги съм считал, че за да си журналист и то сравнително добър такъв, трябва да си преди всичко изключително любознателен. И нека не бъркаме любознателността с нахалство.
Избрах да стана журналист, защото ми се струваше, че просто имам какво да кажа и че мога да бъда критичен, без да бъда предубеден.
Допускате ли, че журналистите се превръщат в регистратори и анализът и коментарът сякаш са все по-избледняващи?
Зависи за каква журналистика точно става въпрос. Моето мнение е, че що се касае до интернет журналистиката, то наблюдаваме една лоша тенденция.
Сякаш всички информационни сайтове започват да си приличат, де факто са едва ли не еднакви.
Анализи и коментари има все пак достатъчно, но пък по мои наблюдения голяма част от тях са…. да кажем са прекалено натоварени с определени внушения, което няма нищо общо с безпристрастността.
Несигурността на днешния ден изисква бърза адаптивност и една успешна и добре планирана комуникация между медии и публики. В този аспект кое е най-голямото предизвикателство, но и най-привлекателното в професията Ви?
Комуникация между медии и публики? Че и добре планирана, казвате? За съжаление, подобни практики са истинска рядкост у нас.
Що се касае до предизвикателствата, то трудно може да бъде определено като много или най-трудно те да бъдат овладявани адекватно. Истината е, че в днешно време стана изключително трудно да си журналист. Просто интернет направи истинска революция в професията. Да не говорим пък и за появата на този сравнително нов феномен – социалните мрежи. Когато аз се захващах с този занаят, това нещо го нямаше. Само за няколко години обаче те повлияха изключително много на журналистиката.
Ако говорим за привлекателните черти на професията, то тя наистина има доста такива. Трудно обаче може да се обобщава, тъй като това много зависи и от конкретната сфера, а и медия.
Кои са отличителните качества на един добър журналист и особено днес?
Такива, каквито са били винаги – умение да предаваш новините и да ги тълкуваш по правилния начин. Последното е особено важно, но вече и първото сякаш става по-трудно…Няма да задълбавам, защото става все по-трудно да си коректен в писането и отразяването на новините, но все пак има такива успешни примери и днес.
Вие като спортен журналист споделете от какво се нуждае нашият спорт т.е. в каква посока да погледнем и имаме ли нужните ресурси?
О, от ужасно много неща. Всичко обаче трябва да започне с едно нещо, което е в основата на всичко – добрата стратегия. Такава у нас обаче засега липсва, не само в спорта, а и в много други сфери, да не казвам всички. На второ място вече идва финансовата страна или просто казано – парите. Даже е спорно дали не са на първо, тъй като и стратегията трябва да е съобразена с възможностите ни. От друга страна, пари се намират и печелят с идеи…
Но да кажем че най-важното са тези три неща – стратегическо планиране, идея за бъдещето и повече или по-малко средства, за да бъдат бъдат плановете приведени в действие.
Българските медии говорят ли свободно и има ли цена свободата?
Безкрайна тема. Според международните проучвания, които излязоха наскоро, свободата на медиите у нас е на много,много ниско ниво. И да, колкото и цинично да звучи, свободата има цена и тя се оказва, че не е особено висока.
Хората станаха много недоверчиви и често при проблеми търсят медиите и журналистите, като упование и вяра в силата на словото. Но картината се запълва от силата на манипулативността и жълтите новини, заливащи хората и то с високи тиражи.
Българинът си е достатъчно мнителен по природа. А иначе рецепта няма – всичко опира до личността и способността й да интерпретира фактите. За мен истината просто е, че модерните медии поначало нямат нужда, не искат, публиката да „филтрира” информацията. Тук обаче навлизаме в една твърде,твърде обширна тема.
Как избирателният усет на публиката се променя и как тя да се научи да филтрира информацията?
Тук спорът е малко като „Кое е първото – кокошката или яйцето”. Да, жълтите вестници са с висок тираж, жълтите сайтове са много четени, телевизиите ни заливат с риалити-формати, чиято стойност и в крайна сметка е изключително спорен.
Явно обаче това харесва и обича българинът. Когато има търсене – има и предлагане. Така действа пазарът.
Нашенецът като цяло си обича сеира и „жълтото”, може би и защото до 89-та година подобни медии са липсвали. Според мен обаче това има нещо общо с народопсихологията ни, каквото и да си говорим. Е разбира се може би и влиянието на стандарта на живот на мнозинството повлиява на избора на четива.
Иначе е факт,че медиите трябва и могат да възпитават вкус. Но че това почти не се случва няма съмнение, защото е несъмнено трудно и с бавни резултати.
Според Вас какво е бъдещето на професията? Визирайте предизвикателствата, пред които сме изправени?
Честно казано, все по-трудно ми става да повярвам, че бъдещето пред професията е „розово”. Или ако не розово, то поне не тъмно сиво.
Болезнената истина е, че заниманието „журналист” у нас не е на почит. Точно обратното. Вината е, разбира се е у нас – тези, които се занимаваме с това.
Прекалено много случайни хора влизат в професията. Първо, защото всеки си мисли, че разбира от футбол и политика. Телевизиите пък вероятно привличат и много хора, търсещи просто известност и популярност.
Вторият безспорен факт е, че в България като цяло журналистът не е особено добре платен. Защото каквото и да си говорим, нещата в крайна сметка винаги опират дотам. А ниското възнаграждение логично води след себе си и до по-лошо качество. Нещата са зависими и резултатът зависи комплексно.
От гледна точка на европейските медийни стандарти как преценявате днешната българска журналистика?
Както казах нивото не е високо, ако трябва да съм честен дори е ниско. Особено в спортната журналистика, не ме е срам да го призная. Тя открай време се счита за „мекото” на тази професия и вероятно е така. Положението в политическата, че дори и в икономическата журналистика впрочем не е кой знае колко по-различно.
Малко хора знаят, че у нас си има „Етичен кодекс на българските медии”, който почти никой не спазва.
Ще Ви приканя да отправите своето пожелание към нашите читатели и медия.
Интересувайте се, четете, гледайте, анализирайте, задавайте си въпроси. И най-важното – бъдете критични. Назовавайте онова, което не ви харесва и не е правилно, та дори и медиите да не го правят.
Пожелаваме успех на Деян Милев и дано мрачните прогнози и анализи претърпят промяна в позитивен аспект.
Интервю на Мария Николчева, 07.03.2015 г.
