На 27 септември 2014 г. ще се състои официална церемония по удостояване на Нобеловия лауреат за литература за 2012 г. проф. Мо Йен (Китай) с почетната титла „Доктор хонорис кауза“ на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Събитието се организира със съдействието на Институт Конфуций в София.
Напомняме, че „Колибри“ запозна родната публика с първата и единствена към момента книга на Мо Йен, която има българско издание. „Промяната“ излезе от печат на 25 февруари 2013 г. в превод на Надя Баева. По думите на самия автор, „Промяната“ е съвкупност от спомени, и ако някои от тях не звучат достоверно, то е само защото след толкова години в паметта неминуемо зейват празноти.
Всички, които се интересуват от творчеството на автора, ще имат възможност да закупят книгата от фоайето пред Аулата, в рамките на Литературния форум, който ще се състои на 27 септември от 15.30 ч. в Конферентната зала в Ректората, където ще се проведе и пресконференция с журналисти. Форумът се организира от Институт Конфуций, с участието на фондация „Славяни“, Съюза на журналистите в България и Съюза на писателите в България. Нобеловият лауреат ще връчи награди на победителите в литературния конкурс за превод на свои кратки разкази.
Мо Йен (псевдоним на Гуан Мойе) е виден китайски творец с множество публикувани сборници, романи и антологии. Роден е през 1955 г. във фермерско семейство. Сравняват го с Кафка и Хелър, а той твърди, че го е вдъхновил стилът на модерния китайски класик Лу Сюн. Мо Йен е носител на любопитни литературни награди, сред които Международната награда „Кирияма“, Наградата за азиатска култура „Фукуока“, Наградата за китайска литература „Нюман“, Националната литературна награда на името на Мао Дуън.
През 2012 г. Йен беше удостоен с Нобеловата награда за литература за постиженията му на писател, който съчетава с рядко майсторство фолклор, история и съвременност: „Смесвайки фантазия с реализъм, исторически с настоящи лични и обществени перспективи, Мо Йен създава свят, който в сложността си напомня за творбите на Уилям Фокнър и Габриел Гарсия Маркес, като същевременно използва за опорна точка древната китайска литература и устната традиция.“
[spider_facebook id=“1″]
