Петко Савов, по-известен като SAVOV е български поп изпълнител и композитор. За старт на самостоятелната си и професионална кариера като поп музикант Савов определя 2008 година. Тогава излиза дебютната му песен „Чужди неща”. През 2012-та в ефира прозвучава и втората песен на Савов „Признание”. В началото на кариерата той работи с Михаела Филева, Христина Ралева („Сладки Мечти”), Стела Петрова и много други. През годините е награждаван многократно. Носител е на награда от Съюза на Артистите в България и награда на Българското Национално радио. В момента Савов заедно с певицата от Велико Търново Мирела Величкова и оператора Светослав Тодоров правят предаването “DressCode: Piano Bar”. То се излъчва по първия български онлайн ТВ канал BBR TV в Лондон. За студио, екипът е избрал един от най-изисканите Пиано барове в Старата столица – J’adore. В него Савов се изявява като водещ, музикант и певец, където заедно с партньорката си Мирела запознават аудиторията зад граница с интересни артисти – популярни и непопулярни, културни събития във Велико Търново, изложби и т.н. Със Савов ни срещна моята работа на репортер и водещ през 2009-та година. И до сега сме приятели, а от скоро и колеги.
Кога започна да се занимаваш с музика?
Ами уча от дете в музикална паралелка. Като изпълнител – започнах с продукциите на класа по китара и други училищни концерти. Следва участие с оркестъра на фолклорен ансамбъл „Българче“ свирех на тамбура и контрабас. С авторска музика от 1999 година – първите записи с група в Софийско студио (електронна музика). С поп музика от 2008 – тогава е старта на самостоятелната ми поп кариера.
Кои са твоите идоли?
Сър Елтън Джон! Неповторим…! Горд съм, че един ден ще мога да кажа, че съм живял по негово време.
Разкажи ми за кариета си, такава ли си я представяше, каквато е сега?
Ами кариерата ми… В началото мислех, че е важно на 100% да си известен – един вид звезда, за да се каже, че си успял музикант. С времето обаче, разбирам, че всъщност аз съм успял да стана музикант, което всъщност е най-важното. Да не спираш и да намираш начин да се занимаваш с това, което обичаш да правиш. В момента играя в музикалния театър в града, свиря в местния пиано бар и дори преподавам. Правя и своята музика! Какво по-хубаво от това!
Каква е твоята публика?
Моята публика… Определено не смятам, че правя музика за определен кръг от хора. Харесват я както по-млади, така и по-възрастните хора. Всъщност доста и все различни хора. И до сега поне не съм срещнал някой, който да не харесва изобщо това, което създавам.
Коя е твоята музика?
Създавам авторска мелодична поп музика, изцяло на български език, която сам изпълнявам и аранжирам. В повечето случай се налага и сам да си свиря нещата в студиото. Със сигурност не правя комерсиални неща и вероятно за това по-трудно достигам до ефир, но пък аз обичам да казвам, че правя песни, а не парчета. Всеки сам избира пътя си. А и имам нужда да правя това, което ми харесва, а и което усещам за правилно. Иначе няма смисъл… правя кавъри в пиано бара постоянно, в театъра също изпълняваме световните шедьоври. Моите неща са нещо в страни, нещо от което и самият аз имам нужда. А и винаги съм смятал, че именно създаването на собствена музика е най-ценното и истинско съществуване на един музикант. Да създаваш нещо свое!
Би ли свирил и пял за пари, нещо, което не чувстваш?
Да! Непрекъснато се случва, но пък в крайна сметка и музикантите трябва да се хранят някак. Някой ден ще спра, когато имам достатъчно свои песни и няма да ми се налага, няма да имам нужда от другото…
Къде са изявите ти?
Ами изявите както казах и по-горе за момента са предимно в музикалния ни театър и по пиано баровете. Всъщност оказа се, че именно този формат пиано бар усещам като най-удобен и приятен за мен. Харесвам и близостта на хората там, живото свирене. А често искат и мои песни там. Това са винаги приятни моменти. Иначе непрекъснато по различни фестивали и конкурси. Те са също една прекрасна възможност за изява на всеки артист. Големите звезди не спират да участват по фестивали цял живот.
Кое е твоето вдъхновение?
Вдъхновението може да е красиво момиче, едно красиво цвете, какво ли не. Всъщност най-вече се опитвам да го търся и в себе си. В крайна сметка и всяка едно случка е нещо, което запомняш. Някои неща забравяш, други – не. В даден момент може да напиша песен заради нещо, случило се преди десет години например и дори да не разбера, че заради това е станало. Нещата, които съм написал до сега не са посветени или породени от конкретен повод или момиче например, просто художествена измислица, а дали е така!? Та кой не е имал загуби или не е преживял раздели?
Какво за теб е сцената?
Сцената със сигурност е мястото на артиста, неговия
дом. Светът, където със сигурност ще бъде щастлив. Трябва да желаеш сцената, да мечтаеш за нея. Начин на живот мисля…
Кога искаш да спреш, в какви моменти?
Ами точно в музиката намирам спокойствието и увереността, от която има нужда всеки в живота си. Любовта е там, чувствам се щастлив с нея! С музиката дори си почивам. Бих спрял с всичко друго.
Къде се виждаш след 5 години?
След 5 години се надявам да успея да направя албум, да го издам и да продължа напред. С нови песни и т.н. Но със сигурност в близките няколко години ми се иска да завърша нещо такова, имам нужда, а и до тогава със сигурност ще съм направил поне още 10-на песни.
Как се приемат твоите песни, за какво пееш в тях?
Песните ми са нежни, лирични, доста емоционални мисля. Не са за всеки повод. Не стават и за забавление. Харесвам баладите и до момента клоня в тази посока. Пея предимно за любов, сякаш има и други теми в тоя живот, заради които си струва да пише поета. А и не ми се налага засега да се издържам само от моята музика и мога да си го позволя. Иначе със сигурност ще направя и нещо по-бързо в скоро време. Но като цяло определям музиката си като един нежен полъх, като нещо леко и ефирно и със сигурност някак наше. Мисля, че създавам истинска българска музика. Без кражби, без взаимстване на звуци, ритми и т.н., някак истински и нови неща правя. Мисля, че така се и приемат, като истинска българска песен. Някои ме сравняват с естрада, което съвсем не ме обижда. Напротив!
Кога ще се появи първият ти албум?
Ами именно след няколко години – 5 или пък 6, не знам точно, но със сигурност вече мисля над това сериозно!
Върху какво работиш в момента ?
Точно в момента завършвам нова песен. Казва се „Искаш ли“ и правя всичко по силите си, за да може да излезе в радио ефира за 1-ви октомври – Световният ден на музиката. След това ще направя и клип. Отделно започваме и новия творчески сезон в театъра – нови заглавия ще правим, предстоят турнета. Новата учебна година също е на прага, но най-важното сега е песента. Отново се пее за любов!
Кои са твоите награди и има ли по-специална сред тях?
Наградите ми… Наистина станаха доста вече и много се радвам на всяка едно от тях. Но не трябва да се превръщат в самоцел. Познавам изпълнители, които ходят по разни конкурси само и само да вземат някоя награда и превръщат музиката в някакъв спорт, а това е погрешно. Имам много първи места, златни медали и т.н. Но ето например една от най-ценните за мен е тази от „Поп Рок Фест Несебър“ преди години. Не беше конкурс и изобщо не съм участвал с цел да се състезавам. Но там имаше представители на БНР, които харесаха моя песен, продуцираха я и всъщност така се появи и първият ми радио сингъл в ефир. Всъщност това беше и наградата – продуциране на песен. От там сякаш започна всичко по-сериозно в кариерата ми.
Знам за съвместната ви работа с певицата Мирела Величкова, би ли ни разказал повече за това как се срещнахте?
Ами всъщност именно Мирела е човекът, заради който започнах да свиря по пиано баровете. Тя прави това цял живот. Преди време ми направи предложение и така се почна. В момента държи най-добрият пиано бар в града и отново свирим и пеем заедно. Наистина беше нещо ново за мен, но все повече ми харесва да работим заедно. Много сме различни и все пак успяваме да намерим хармонията заедно. Непрекъснато се уча от нея. Тя е изключителен музикант и Човек!
Правите ТВ предванe онлайн, каква е тематиката и къде се излъчва?
Да, от тази година правим „DressCode: Piano Bar“, което снимаме именно в пиано бара, в който свирим. Предаването е изцяло наше и авторско и отразяваме различни арт събития в града, артисти, изложби, каквото се сетиш. Обръщаме внимание и на гостуващи звезди, разбира се, но като цяло гледаме да покажем непопулярното, нестандартните неща и артисти, а от тях има много! Важно е да кажем, че предаването правим заедно и с нашия приятел Светослав Тодоров, който всъщност е човека зад кадър, но без който няма как да го има предаването. Ние с Мирела сме водещите. Предаването се излъчва в първия български онлайн ТВ канал за българите в Лондон BBR TV и е предназначено именно за тях, за хората, които ги няма, но се интересуват какво се случва по нашите земи в момента. А пък на нас ни е важно да им покажем, че нещата се случват, че чалгата отминава и че има шанс за добро бъдеще. Знам ли!? Да ги караме да се замислят, че не е лошо един ден да си дойдат у дома…
Какви са твоите амбиции в музиката?
Амбиции ми звучи малко пресилено, не добре. Дори като клише. Но със сигурност знам, че искам да продължавам напред. Да не се уморявам, да създавам музиката си. И най-важното за мен – да намирам начин музиката ми да достига до ефир, а от там и до хората. Важно ми е музиката ми да се чува. Иска ми се хората да знаят за мен и нещата ми някак! И със сигурност търся реализацията си тук, в България!
автор: Мирослав Дечев
