Подготвил съм голяма изненада за началото на сезона, кани се запалянкото
Манчестър Здравков Левиджов-Юнайтед, просто Ман Ю или Манчо, както е известен сред приятели и познати, е роден през 1963 г. в Свищов и се занимава със строителство. Още от дете Манчо е върл привърженик на английския гранд „Манчестър Юнайтед“. Тогава той все още носи името, което е дадено от родителите му – Марин. Любовта на Марин към „Червените дяволи“ е толкова силна, че след легендарния требъл на тима през 1999 г. и спечеления финал срещу „Байерн“ (М) в Шампионската лига младият свищовлия подава молба в местния съд и приема името Манчестър.
По-късно, след 15 съдебни дела, той добавя псевдонима Юнайтед към последното си име и се превръща в истински символ на най-титулувания клуб на Острова. Оттогава насам Манчестър продължава да води непрестанна борба със съдебната система в България, тъй като неговото желание е първото му име да бъде „Манчестър-Юнайтед“. По-късно за неговата история е направен и филмът „Манчестър Юнайтед от Свищов“, който се превърна в истински хит не само в България, а и в чужбина. Специално за „Новинар“ ексцентричният запалянко разкри любопитни детайли от последните си подвизи, като не пропусна да коментира и събитията в любимия си клуб преди началото на сезона в Англия идния уикенд.
– Манчестър, продължаваш ли все още борбата със съдебната система или вече се отказа?
– Не съм се отказал. Да кажем, че си взимам почивка. За жалост България не е нормална държава и въпреки че законът е на моя страна, съдът отхвърля правото ми да се казвам така, както ме нарича всеки нормален човек – Манчестър-Юнайтед. Аз имам свидетелство за свето кръщение от църквата „Св. Иван Рилски“ в Лондон, където приех православната вяра, и в него съм записан като Манчестър-Юнайтед. Въпреки това обаче съдът в България не ми разрешава да приема това име. Когато някой приеме мюсюлманството например, няма никакъв проблем да си смени името. Ако това бъде отказано на някой мюсюлманин в България, ще стане огромен скандал. Аз приех православието и въпреки това ми отказват, което не е редно.
– Колко дела си завел дотук и смяташ ли да водиш още?
– Досега съм завел 15 дела, но, честно казано, в момента не виждам смисъл от други, защото не срещам разбиране от съдебната система. Не ми се иска да го признавам, но за мен България не е демократична държава. За мен моят случай е елементарен и би трябвало да бъде разрешен без никакъв проблем. Вместо това ме размотават толкова време и се опитват да ме правят на глупак. Мотивите на съда по моите дела са просто смехотворни. В едно от решенията на съда пишеше, че ми отказват да приема името си, но не ми забраняват да общувам с Бог. То остава и това да ми забранят… Все пак, както казах, не съм се отказал. Подготвил съм голяма изненада за началото на новия сезон в Англия. Сега няма да кажа каква е, но гарантирам, че ще е интересна. Ще разберете най-вероятно в събота.
– Многократно си споменавал, че си взел решението да смениш името си след прословутия финал през 1999 г., тогава ли стана истински фен на „Юнайтед“?
– Не, фен съм от много по-рано. Спомените са още от детските ми години – може би около 1970 г. Баща ми също беше голям фен на „Юнайтед“ и аз често гледах мачове с него и приятелите му. Съвсем ясно си спомням, когато отборът изпадна през 73-а. Помня много добре и Джордж Бест и Боби Чарлтън, до голяма степен те са причината да се влюбя в клуба. След това ясно помня и първите години на Алекс Фъргюсън, които също бяха тежки. Изобщо много моменти съм преживял с отбора, макар и от дистанция.
– След като спомена Сър Алекс, какво мислиш за напускането му?
– На Алекс Фъргюсън съм му фен още преди да дойде в „Юнайтед“. Следях играта на „Абърдийн“, когато той им беше треньор и много ми допадаше. Всички знаем, че в първите си години при нас имаше проблеми, но това, което постигна впоследствие, е нереално. Естествено, не бях радостен от напускането му, но като че ли моментът наистина беше дошъл. През 2002 г. също се говореше, че ще се отказва заради здравословни проблеми, но вместо това той продължи да пише история още 10 г. Истински съм му благодарен за всичко, което направи. Фъргюсън е велик. Всеки, който говори против него, не разбира нищо от футбол.
– В този контекст мислиш ли, че Мойс беше правилният избор за негов наследник?
– Честно казано, наистина си мислех, че Мойс е точният човек. Явно имам сантименти към шотландските треньори. Все пак резултатите показаха, че съм грешал, въпреки че вярвах до последно в него. Мисля, че проблемът на Мойс беше, че за разлика от Сър Алекс той не е достатъчно добър психолог. Не може по средата на сезона да влезеш в съблекалнята и да кажеш на половината футболисти, че няма да разчиташ на тях. Това си е чисто самоубийство. Вярно е обаче и че в отбора се беше натрупала психологическа умора и много от футболистите просто бяха изчерпани. Така че не смятам, че вината беше изцяло на треньора.
– Поне засега нещата при Ван Гал изглеждат различни, какви са очакванията ти за новия сезон?
– Дисциплината при Ван Гал е желязна и това се усети веднага. У него харесвам това, че залага на млади футболисти. Новите играчи са именно такива. И Люк Шоу, и Ерера са добри попълнения и си мисля, че Ван Гал може бързо да ги превърне в големи играчи. Все пак си мечтая да привлечем поне един измежду Дейли Блинд и Артуро Видал, а защо не и двамата. Ако това стане, можем дори и да станем шампиони. Естествено, не си правя илюзии и знам, че ще е много трудно. Честно казано, нещото, което очаквам и искам да видя, е отборът да играе добър футбол. Футболът, който практикува Ван Гал, ми допада много, защото е бърз и директен. Нямам нищо против „Барселона“, но няма как да харесам тяхната игра с толкова много къси подавания.
– И като за финал – какво е чувството да стъпиш на „Олд Трафорд“?
– Просто нямаш думи да го опишеш. Наистина невероятно. Начинът, по-който се случи, направи този момент още по-специален. Много пъти съм се опитвал да събера пари и да отида на мач, но, нали съм си карък, все нещо се случваше и не успявах – ахилес скъсах, след това ме блъсна такси. Винаги ще съм благодарен на Стефан Вълдобрев, че сбъдна тази моя мечта. Той уреди пътуването ми до Манчестър като част от филма му „Манчестър Юнайтед от Свищов“. Да влезеш по този начин на стадиона – заобиколен от камери и хора, които те аплодират – беше просто невероятно. Почти през цялото време плачех от щастие, а когато се срещнах с Бербатов и той ми подари фланелката си, с която е играл на мач, вече емоциите ми взеха връх. Това за мен беше огромен жест от негова страна. Феновете в Англия също ме приеха страхотно. Навсякъде, където ходех, само показвах личната карта с имената си и хората гледаха като гръмнати, не можеха да повярват просто. След този момент мога да призная, че спокойно мога да умра щастлив.
Любословие по в.Новинар | стр. 6; 7, 14.08.2014 00:05 |
