Михаил Белчев за пореден път ще изненадва публиката и приятелите си. Популярният поет и музикант превърна в картини 50 от най-прочутите си стихове в навечерието на празника на писмеността във Военния клуб.
Музикантът и Аспарух Карастоянов – продуцент на артистичното събитие, искат да възродят традицията на жълтите павета да се случват значими събития. Затова 50 от култовите песни на Михаил Белчев ще бъдат поставени в рамка. Между рамкираните стихове са „По жътва“ и „Готови ли сте за любов“ на Л ил и Иванова, „Залез“ на Аргирови, които я превърнаха в хит за нула време.
Арт събитието е добър повод да се научат впечатляващите истории, свързани с раждането на емблематични български песни. Например Михаил Белчев написва преди 30 години песента „По първи петли“ на бохемска сбирка в дома на Богдана Карадочева и Стефан Димитров, на която са с тогавашната му съпруга Васа Ганчева. Димитров сяда на пианото и композира, като моли Белчев:
„Дай ми думи!“ И магията става. „Песента бе създадена едновременно и от двамата й автори“, но нещата не са толкова безпроблемни, тъй като комисията в БНР маха последния куплет, защото в него няма оптимизъм: „По трети петли уморени мъгли се разкъсват от страх и се вписват в прозореца сутрин, старият ключ се огъва от студ – и го няма домът, и я няма вратата сутрин.“ И така Васил Найденов изпълнява култовия шлагер, но цензуриран. Не по-малко интересна е историята и на хита на Тончо Русев и Веско Маринов „За теб, Българийо“, който днес изправя на крака публиката. Колкото и да е странно, стихотворението е спряно навръх 10 ноември, а ръкописът е върнат на автора с доста забележки. Пикантерия има и около песента „Жалба за младост“. Развигор Попов моли Мишо да напише стихове за Мими Иванова, но се притеснява да пее за колеги: за „Арлекиното“ на Емил и за „елечето на Богдана“. Тогава композиторът Морис Аладжем дава музиката за аранжимент на Вили Казасян. И така тя е изпята от Тодор Колев, а след като записват „Жалбата“, тя става национален хит.
„Пак ще се срещнем след 10 години“ Култовият хит също има своята история . „Бях студент по режисура в Санкт Петербург. Момчетата от ФСБ ми звъннаха с молба да им напиша стихове за новото им парче. Изпратих им ги с писмо. Някои ме посъветваха: „Защо си губиш времето – те не са комерисални?“. Но аз обясних, че те са бъдещи големи звезди.“ Неговата творба „Бариерата“ за малко щяла да бъде част от репертоара на Емил Димитров – той се влюбва в стихотворението и звъни през нощта на Мишо, който го разубеждава: „Приятелю, като че ли не е за теб – ти пееш найвече за любов“.
Едно от най-новите стихотворения на Мишо „Мираж“, което се превърна в последната песен на големия Джоко Росич също е част от експозицията: „Кристиян Бояджиев написа музиката. С Джоко много се обичахме и уважавахме. Той вече беше доста болен, но живна за кратко, докато работихме. Щастлив съм, че си отиде с моите думи на уста“, спомня си Белчев.
Раждането на „Майчице“
„Искам да изпея нещо за майка ми“ казал навремето певецът Георги Христов, а Белчев му отвърнал: „Ще направя, но за моята – а ти го изпълни за твоята“. Годината е 1995-а и Кристина, съпругата на Мишо, е бременна в деветия месец със сина им Константин. Жоро е толкова щастлив от прекрасното парче, че докато я кара до лекаря, го пее с пълно гърло. Очаква се сюрприз три от стихотворенията на Белчев „От много много надалеч“ – посветено на съпругата му Кристина Белчева, „Жалба за младост“ (изпята от Тодор Колев) и „За теб, Българийо“ (от репертоара на Веселин Маринов).
По Вестник за дома, стр. 24, Любословие
