nikolay-doynovНиколай Дойнов, председател на Съюза на народните читалища: Във Фейсбук няма родина, той не може да измести живото общуване в читалището

33 ят конгрес на Съюза на народните читалища се провежда днес в зала 11 на Националния дворец на културата.

Пред делегатите и гостите ще говорят вицепрезидентът Маргарита Попова, министърът на културата д-р Петър Стоянович и президентът на ENCC (Европейската мрежа на културните центрове) г-жа Габриеле Гербазис.

– Преди повече от 100 години българските читалища са оценени като уникална практика от европейци – как се запазва този дух на родолюбие днес, във времето на социалните мрежи и фейсбук ?

Социалните мрежи не са всичко. Човек има нужда да знае кой е и откъде идва. Да помни имената на своите национални герои, да се гордее със забележителните прояви на своя народ. Да умее да танцува народни танци, да трепва в сърцето му нещо, когато чуе „Излел е Делю хайдутин”.

Иначе се превръща в клавиш на клавиатура, в нула и единица от програмен език. Читалищата съхраняват най-ценното от родния фолклор. Съхраняват и разпространяват книгите на великите български писатели. В нашите сгради има портрети на нашите царе и войводи, писатели и поети. Във фейсбук нямаш родина.

Срещнахте се с патриарха. Благослови ли той вашето дело?

Имахме честта да бъдем приети от Негово Светейшество, за да помолим за благослов за читалищата в техния нелек път. Уповаваме се на неговите слова и на божията помощ, за да успеем да съхраним своя духовен път, да останем верни на своята мисия. Църквата, училището и читалището са трите стълба на българската държава и е крайно наложително да обединим своите усилия за запазване на духовността. В лицето на Негово Светейшество народните читалища имат не само духовен пастир, но и съмишленик, приятел и покровител.

Със смирение и благодарност  приехме неговия благослов и оставаме в очакване на мъдрите му напътствия.

– Имаше доста спорове дали в училищата да се преподава, или не вероучение. Дали тук не биха помогнали читалищата?

– Винаги съм мислил, че тази тема не е поставена добре в публичното пространство. Ако нещата се представят по друг начин, биха имали безспорен успех. Например при структуриране на отделната беседа, при нейното поднасяне пред учениците, може да се използват модерните технологии, например мултимедия. А и още нещо много важно – така ще се събуди интересът и към изобразителното изкуство, към иконотворците.

Ще се отвори пред очите на децата цял един нов и мъдър свят. Готови сме незабавно да представим своите виждания по темата.

Думата „вероучение” сякаш плаши децата

Ако наречем тези разговори примерно „Беседи за вярата”, нещата ще изглеждат по друг начин.

Преди време в. „24 часа” дари книги за над милион лева на читалищата – енциклопедии, за първи път конгресът ни ще се излъчва пряко в интернет
мемоари, справочници, учебници. Как е сега положението с библиотеките, кой ви помага?

– Само истински родолюбци разбират дълбочината на акта да дариш книга на читалището. Дарението на „24 часа” е уникално, ненадминато по своя мащаб, по своята широчина и по своето въздействие. Днешните дарители вече не са толкова щедри.

Обаждат се издателства, споменават нещо и дотук. Защото издателствата искат книгата да се продаде, а какъв по-голям консуматор на книги от нашите библиотеки, които са над 2000? А иначе всяко читалище отронва от мизерния си бюджет и пари за нови книги, малко по малко. Но, уви, това са възможностите.
Бедни сме, парите не стигат за нищо

Прави впечатление, че читалищата носят имена или на заслужили хора, или такива като „Съгласие”, „Наука”… Това не е ли един хубав знак за тяхната мисия на светилници на знанието, на доброто, на мъдростта? .

– Бих допълнил и други емблематични имена като „Разум”, „Слънце”, „Заря”, „Зора”, „Виделина”, „Родина”, „Искра”… Във всяко име има определена символика. Например разтворена книга на фона на изгряващо слънце. Повечето печати на читалищата изглеждат по този начин. Във всички символи изгревът, слънцето, светлината се свързват с ново, оптимистично по своята същина начало, а знанието винаги е било във светлата част на човечеството. Така сме се възприемали –
като разпространители на духовност. И това е нашата мисия
– Какъв е шансът те да останат културни центрове, с какво ще привлекат млади хора?

-Те са културни центрове, но е наложително това да се запише и в Закона за народните читалища. Това е едно допълнително определение, което дава възможности за търсене на ресурси извън страната. Иначе обясняваме под линия какво сме. Думата е непреводима на всички езици.

А иначе всяко читалище само за себе си решава своя път на развитие – дали ще се отвори към хората, или ще се капсул ира вътре в своята членска маса. Дали ще търси нови форми за привличане на младите. Тези въпроси са от компетентността на настоятелствата.

Разкажете за най-предизвикателните нови идеи – все пак в екипите влизат нови хора.

Има идеи и доста от тях са иновативни, авангардни. Идеи за пътуващи изложби на модерни фотографи по нашите зали и салони, за представяне на нови рокбанди, за литературни четения от интернет пости. Между другото, много от техните творби са изключително добри. Започват да се правят театрални постановки, които ще се представят на нашите театрални фестивали. Читалищата никога не са бягали от новото

Тезите, че читалищата са „мухлясали” и „одъртели”, идват от хора с нисък интелектуален потенциал.

Много скоро се надявам да ви поканим на едно събитие, което е изключително модерно и ще се случи в нашите читалища. Ще го запазя засега в тайна. – Как виждате бъдещето читалището във време, когато все по-малко се чете?

– В една от своите книги написах, че бъдещите библиотеки ще бъдат нещо като телефонна будка. Човек влиза с флашката си и си „тегли” на нея необходимата книга. Но това не е читалище. Читалището е мястото, където се събират хора не само да четат книги или вестници, но и да си говорят помежду си. А като си говорят помежду си, се гледат в очите, излъчват знаци, сигнали. зараждат се приятелства, любови Читалището е народен дом за общуване. Нищо не може да замени живото човешко присъствие. Човек е социално животно и рано или късно ще се разбунтува срещу създадената лъжечовещина на електронните устройства.

– Днес се провежда 33-ият конгрес на Съюза на народните читалища. Какво очаквате от него?

– Конгресът ще обобщи последните три години от дейността на Съюза, ще постави за разглеждане нова тематика – а това е приемането на Етичен кодекс на народните читалища. Пред конгреса ще говорят нашите гости – вицепрезидентът г-жа Маргарита Попова, министърът на културата д-р Петър Стоянович, г-жа Габриеле Гербазис – президент на Европейската мрежа на културните центрове. Ще присъстват още Огнян Златев, ръководител на Представителството на европейската комисия в България, народните представители Кирчо Атанасов и Ирен Коцева, почетните председатели на СНЧ Гиньо Ганев и Стоян Денчев, поетът Георги Константинов и един специален гост – президентът (1990-1997) д-р Желю Желев.
Народните читалища винаги са вдигали високо летвата, няма да се посрамят и сега. И оше – за пръв път читалищен конгрес ще се излъчва пряко в интернет.

| | 11.05.2014 00:46 | 24 Часа | стр. 12 |

[spider_facebook id=”1″]