Иво Христов е роден на 8 октомври 1970 г. в Истанбул. Завършил е средното си образование в „.Vie и е Роаял“, Брюксел, а след това Юридическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“. Преводач е на много романи – на Ромен Гари, Маргьорит Дюрас, Филип Джиан, Андре Жид, Тонино Бенакиста. Стипендиант на Института “ Фраи сол Митеран“, автор на биографията на бившия френски президент, публикувана на български през 1999 г. Автор в списание L’Europeo и коментатор в много наши вестници, кореспондент на Courrier des Balkans за България. Водещ на предаването „Малки истории“ по БНТ. Създател на фейсбук групата, прераснала в сдружение – „Солидарна България“, и на съвсем новото списание A-specto. Посвещава времето си на фотография, кино и бокс
Г-н Христов, преди около година предрекохте, че правителството ще бъде съставено зорлем и че партократите ще тръгнат да се окопават. Излязохте прав. Смятате ли, че след евроизборите нещо ще се промени?
Едва ли. Дори европейските избори да дадат формален повод за предсрочни парламентарни избори, гражданската енергия бе разпиляна. Освен ако не гръмне скандал от ранга на „Пеевски“ или не бъде режисиран такъв. АБВ, Реформаторският блок и Цензурата няма да произведат сензация. Разбира се, всичко е възможно, но засега нищо не го вещае. Резултатите ще са в рамките на очакваното.
Защо заглъхнаха протестите в България?
Защото протестът мутира в професионално протестърство. След началото на юли шествията бяха приватизирани от патентованите демократи и пиар-агенциите и се превърнаха в рекламна кампания за прераждане на умрялата синя десница в Реформаторски блок, за групиране на нова десница около президента. Хората усетиха манипулацията и се разотидоха.
За финал прегръдката с ГЕРБ при „Голямото посрещане“ през септември зачеркна моралните претенции на протестърите. Винаги казвам едно и също: не се лекуват пороците на олигархичния капитализъм с клетви срещу отдавна умрелия комунизъм. Тъй като и сини, и червени в България са десни, сините залагат на истеричен антикомунизъм, за да се разграничат от своите двойници. Атова е абсурдно и връща страната към разломите от 1989-а.
Наричат вас и единомишлениците ви „новите леви“. Смятате ли се за такива и защо?
„Солидарна България“ е еднакво критична към всички вляво и вдясно. Брани обществения интерес в медиите, социалните мрежи и по площадите. Така беше с битката срещу ГМО, шистовия газ, апетитите за приватизация на БДЖ, срещу концесиониране на водата от частници. Борим се за обезщетяване на уволнените чрез Гарантирания фонд. Това е класическа левица. Може би нова, но се питам къде е старата?
А къде е наистина?
25 години консумира властта, дори когато е в опозиция. Паразитира върху лековерието на симпатизантите си. Няма обществен проект. Раздава подаяния и хрантути елита си. Говоря за хегемона вляво – БСП. АБВ е неин клонинг. Калфин обаче заслужава добри думи като професионалист.
Защо твърдите, че проблемът на българския преход е в отсъствието на левица? Може би е в отсъствието на гражданско общество?
И в двете, разбира се. Но левицата е призвана да бъде застъпник на онеправданите, да озаптява пазарните утописти, да се опитва да гарантира равни възможности и социална защита на гражданите. А менте-левицата БСП въведе плоския данък, не обузда банковия грабеж в 1 средата на 90те, съучаства в криминалната приватизация и допусна драматично социално разслоение. Тя злоупотреби с доверието на избирателите си.
Всъщност можем ли да говорим у нас за автентично ляво и автентично дясно? Не се ли провалиха в еднаква степен и едните, и другите?
До голяма степен се провалиха, щом днес сме 7 милиона, с по-ниска продължителност на живота, по-болни и по-необразовани, отколкото преди 25 години. Тук конформистите възкликват: да, но пък сме членове на ЕС. Слаба утеха при очевидния срив на всички обществени системи: правосъдие, здравеопазване, образование, социална защита. Леви и десни в България споделят обща, далаверистка идеология. Разграничават ги реториката и външните им покровители.
На този фон изпъкват нароилите се напоследък националистически партии. Могат ли те да изтеглят България нагоре, или ще я досъсипят?
Те са едно от малкото бедствия, които досега си бяхме спестили. Но четвърт век грабеж и поквара нямаше как да не родят и озъбен национализъм. Противоотровата срещу национализма е социалната хармонизация. Работа, сигурност, образование. Българинът не носи бацила на шовинизма, нито е инстинктивен ксенофоб. Но 25 години срив в образованието, безчинства и беднотия го ] правят податлив на истерични изстъпления.
Що за народ сме, като все гласуваме „напук“ и си избираме калпави политици?
Тарикатстващ народ. Преклонява глава пред сабя, снишава се да мине буря и т.н. Мнозина предпочитат 50 лева на ръка пред перспективата да намерят работа. Бързата кражба пред устойчивата, но трудоемка кариера. Голяма част от българите още са в плен на антикомунистическия патос. Вярват на онези, които им внушават, че щом не си с десните, значи си комунист. Лявото за тях е табу. Затова вдясно е навалица. Пак затова и си гоним опашката през дясното рамо.
При сегашната ситуация има ли смисъл от предсрочни избори? Ще се промени ли нещо с тях? Мислите ли, че е възможно в политиката да влязат нови хора и партии?
За съжаление не и към момента. За избори са готови само традиционните партии (БСП, ГЕРБ, ДПС) и телевизионните шарлатани. Но политическата класа трябва да бъде подменена. Затова считам, че приватизацията на летния бунт от десните бе пагубна. Пасивността на левите, които бързо забравиха скандала „Пеевски“, също. Но имаше две седмици в края на юни 2013-а, когато всички шествахме обнадеждени из София и за кратко имаше шанс за обновление. Събудените бесове го оглозгаха.
Кой пусна тези бесове?
Проповедниците на антикомунизма, за да вкарат водата в своята мелница. С което обслужиха и бесепарската върхушка, защото наплашените й избиратели се прибраха обратно в кошарата.
Ще има ли нов балансьор във властта?
Може би ще има повече от един. Парламентът ще става все по-фрагментиран, докато не се окаже неспособен да излъчи мнозинство. Така загиват много парламентарни републики. Като френската IV Република през 1958-а.
Как виждате изхода от кризата у нас? Какво мисли по въпроса сдружението, на което сте идеолог – „Солидарна България“?
Аз съм само създател на „Солидарна България“. Има разни мнения. Но ние залагаме на последователното усилие. Политика се прави не само на избори. Мненията се отстояват всеки ден, хората четат, гледат, чувстват и се променят. Свободните граждани гласуват за ценности, не за клипове. Към тях е насочено усилието ни. Съзнаваме, че са малцинство. Промяната на обществените настроения е времеемко, но градивно начинание.
Издъни ли се ЕС по отношение на Украйна? Какво очаквате да се случи там?
ЕС катастрофира политически и морално в Украйна в опита си да асоциира страна, в която дори няма проевропейски консенсус. През едва 44% от украинците мечтаеха за членство в ЕС. Европа подкрепи марионетни фигури, превзели властта с отряд щурмоваци. Днес протежетата им безчинстват из Киев, пребиха двама кандидат-президенти от Изтока, шефа на националната телевизия, разбиха прокуратурите и полицейските участъци. Всъщност ЕС бе инструментализиран от САЩ, чиято стратегическа цел е да предотврати постсъветското възраждане под формата на митнически съюз. Целта бе постигната. Но цената ще плащат украинците, руснаците и европейците. Вълненията на изток са огледален руски сценарий на разиграното по-рано на запад от Днепър. Но пак припомням: в тази партия Западът играе с белите фигури. Той подкрепи Евромайдана, с който сам не знае що да стори, от момента, в който той завзе властта в Киев. Днес дори част от армията му обръща гръб. С недалновидната си политика ЕС стимулира ръста на руския национализъм и на екстремистите партии в самия съюз. Предстои да видим резултата на евроизборите.
Роден сте в Истанбул, затова не мога да не ви попитам за политическите процеси в съседна Турция. Забраната на социалните мрежи там за какво ви говори?
Социалните мрежи са враг за всеки автократ. Ердоган ги забрани временно, а сетне триумфира. Изглежда, в голямата си част турските избиратели не са склонни да жертват икономическия възход на страната си срещу обещания за повече свобода и по-малко национални свръхамбиции. Това е битова мъдрост, която обаче може да се окаже политическа недапновидност. – Съвременните хора нямат много време за книги, а вие превеждате автори, които искат време не само за прочитане, а и за размисъл. Не ви ли натъжава, че мислим във все по-кратки форми? Ето, първоначалната ни кореспонденция беше с sms-и…
Краткостта е майка на таланта. Всичко оперативно може да се събере в SMS. Но. признавам, аз съм съзерцателен тип и бих се чувствал у дома си в края на XIX – началото на XX век. Най-пагубното е, че от бързане закърняват някои свойства на сетивата ни. Цели жанрове ще са обречени на прашасване. Спечеленото време често е загуба на качество. Имах намерение да напиша експериментална книга: Сто любими романа, преразказани в туитърформат, сиреч в рамките на 140 знака. Но не ми остава време за този забавен експеримент. Ако не бъркам, Бегбеде направи вече нещо подобно.
В тази връзка, бихте ли казали нещо на младото технократско поколение?
Въпросът ме отпраща сред старите, какъвто се надявам все още да не съм. В демографията поколенията са през двадесетина години, в историята са жал онирани от големи събития: войни, революции. Днес дори апликациите за мобил- . ни телефони фор- ‘ мират минипоколения със свои навици, език и вкусове. Думата „поколение“ девалвира от свръхупотреба и предлагам да я пенсионираме, за да не ни комплексира.
На фона на натрапващите се от тв екрана едни и същи физиономии и риалити формати вашите „Малки истории“, които показвате по БНТ, са като отдушник за зрителя. Зареждат ли ви с оптимизъм, или ви натъжават?
И двете. При всички положения приземяват зрителя. Чувствам, че досегът до толкова различни съдби ме смирява и събужда в мен симпатия към незабележимото, което често ритъмът на живота ни тласка да отминем. Ако след години някой се поинтересува какво е представлявала България от 2014-а, ще може да посегне към архива на „Малки истории“. Понякога те са невзрачни, като всекидневието. Друг път изумителни. Но никога фалшиви. Като биопродуктите: автентичният вкус е по-важен от търговския вид. Имам шанса да работя с чудесни колеги, а Ирен Леви е заредена с хумор, находчивост и артистичност, истински шанс за партньора.
Какви са амбициите на списание „A-specto“, което се появи преди месец на пазара?
Да разбием клишетата. Затова и хората питат за втория брой, който излиза до дни. В „A-specto“ анализираме политиката като сблъсък на сили и идеи, без дежурните предубеждения. Не копираме депешите от агенциите.
Пишем на четивен български, не на брюкселски новговор. В новия брой ще четете за Украйна, за приватизирането на войната от частните армии по света, за трансатлантическия договор за свободна търговия, който ще вкара хлорирани пилета и ГМОцаревица в чиниите ни. Прави ми впечатление, че най-усърдно ни коментират нашите опоненти. Радвам се, че ги интригуваме.
Тези неща за хлорираните пилета и ГМО-продуктите звучат страшно, сякаш някой иска да ни няма на този свят. Да не обсъждаме въпроса за световната конспирация, но можем ли да направим нещо срещу всичко това?
„Конспирационизъм“ е клеймото на невидимата цензура в условията на демокрацията. С него дамгосват неудобните теми. Затова е добре да залагаме на критичното си мислене, дори когато влиза в разрез с официалната истина. Че новите храни ни поболяват и убиват, е доказано. Достатъчно е да видим бума на алергиите, новите форми на затлъстяване, това, че колбасите не се развалят със седмици. Логиката на печалбата е пагубна за човека и природата. Нужна е нова потребителска етика.
23.04.2014 00:05 | Седмичен Труд | стр. 16; 17 |
[spider_facebook id=“1″]
