Метафората на информационната власт като четвърта, е натоварена с функциите да бди (независима) над останалите три власти – съдебна, законодателна и изпълнителна. Като такава, тя гарантира тяхната независимост една от друга и потентността им, функционалността им. В демократичните конституции тази роля е положена във формулата на гаранцията за свобода на пресата и мнението.
Тя се изпълнява успешно там, където разследващата журналистика или възможно неутралното пресъздаване на действителността са приоритет и основна цел на медията.
Едно от големите постижения на демократичните общества е именно развиването на тези функции. Разкритието на политически, социални и икономически злоупотреби, корупция и скандали довежда до корекции върху системите на съответната власт, в която последните са били открити и извадени на публичното внимание.
Изразът ”четвърта власт” се налага във Франция при аферата Драйфус. След войната между Франция и Германия 1870 -1871 френският висш офицер Алфред Драйфус е обвинен, че е немски шпионин и че предавал на германците тайна информация от генералския щаб, с което допринесъл за загубата на Франция. Драйфус е осъден набързо, изхвърлен е от армията и заточен в Гвиана. Само благодарение на журналистическите разследвания и медийната кампания срещу процеса, организирана и платена от френски интелектуалци и общественици, се разкрива, че Драйфус е невинен.
В основата на инсценираната истерия и процеса стои само една причина: Драйфус е евреин. Медиите са онези, които разкриват този случай. “За щастие има една четвърта власт”, пише Емил Зола, “която е в състояние да открива и коригира грешките, допуснати от трите секуларни власти…”. Днес все по-малко медийни концерни обръщат особено внимание на тази първична функция на четвъртата власт. Динамиката на глобализацията води до сливане интересите на медии, концерни и политика.
Те са важни елементи на финансовите пазари: Мърдок, Тайм Уорнър, Майкрософт и др. Вследствие на електронната революция се размиват и резките разлики между класическите медии: принт- и аудиовизуални медии се изменят според новите условия, наложени от електронните медии. Би трябвало да се очаква, че именно технологичният прогрес, с възможностите и свободата, които дава, ще стимулира медиите не само да достигат максимално бързо и близко до протичащите събития, но и да информират максимално прецизно, стремейки се към придържане към фактите. За жалост, това не е така.
http://svobodazavseki.com/broj-7/201-vlastta-na-mediite-07.html
[spider_facebook id=“1″]
