DSC_8809Никой не се е взел от нищото. Всеки си има корен. Един -по – дълбок и по- жилав , друг – хилав и неустойчив. Но корен ! От него поникваш , на него наливаш сили и едва след като израстеш, пускаш свои ластари, свои коренчета, сам се превръщаш в създател и опора на някакви бъдни същества.

Важното е коренът – създател да не се губи , да не се затрива, да се зачита от новите подрасти и да се знае , че са негови пораслия.

Затова започвам с моя корен. Вие ще прецените дали е бил от хилавите, или от якит .

Пред мен е родословното дърво на рода ни. Захванало се е в измъчената и благословена македонска част на България, някъде в пределите на 1705 – 1710 година . . .

Много хора казват за родителя си ” баща ми “. Аз никога така не съм нарекъл татк . Бащи има много, но малцина са татковците . Вие разбирате какво се съдържа в това понятие и колко голяма е разликата между двете думи.

Единственият ми близък човек, за когото ще напиша отделно нещо в тази книжица. Защото за всички останали ще се отнася по нещо от широтата, благородството и интелекта на татко , но само при него те са събрани в едно . Това не значи, че пренебрегвам мама , децата ми , някои от най – близките ми роднини и приятели , но татко за мен беше еманация на всички човешки добродетели и достойнства.

Кръстен е на дядо си Никола. Обичаще си името , защото обичаше и всичко , което е изворно, непрефърцунено и истинно. Когато ми се роди син , кръстихме го на него – Николай . Да , но татко рече:

-Не е на мен ! Кръстили сте го с руско име! Може би е на цар Николай , но не е на мен. Аз съм Никола ! ~ и се усмихна с цялата драгост на почетения отец.

Прадядо ми Никола е родом от прилепското село Крапа / оттам е и фамилното ни име /. Учил чак до трето отделение и бил един от най – просветените в онзи край . Отрано захванал търговия , потръгнало му и алъш – веришът му стигнал чак до Дубровник , Липиска и Беч / Лайпциг и Виена /.

Предание гласеше , че отвреме -навреме хайдутувал и турчолята се страхували от него . Боели се от прадядо ми и някои нашенски по – заможни скръндзи , но не съм сигурен , че е вярно . . . Имал седем момичета и три момчета , едно от които е дядо ми . Дядо Илия беше кротък човек , слабо образован , но много кротък, сговорчив и доверчив , за беда . Казвам ” за беда “, защото тези черти на дядо са объркали живота на татко, както ще видите по – долу.

Дядо не е дошъл в София , прокуден от войните . Далеч преди тях , той е усетил потребата децата му да раснат и учат в свободната вече татковина и затова още в края на 19 – ти век премества семейството си в освободеното Царство . Повел към България 7 деца , довел 5 . Едната ми леля починала в навечерието на похода , а чичо ми Кочо се застрелял буквално на тръгване , защото получил петица по аритметика , а той признавал само отличието ! Дали лесно са ги прежалили тези рожби не е ясно , но докато бяха живи , и дядо , и баба , и татко , и лелите ми , и чичо ги споменуваха с обич и мъка . Особено Кочо .

В София дядо опитал това – онова и накрая , с малки заеми и с някой алтън от бабиния възел отворил бакалничка . Работата мъждеела , но позволила децата да се изучат. Ама за собствен дом парите не стигнали …

Татко завършил средното си образование във Втора мъжка гимназия. Това училище – светилище го има и днес , под името 22 – ро СОУ . За голяма наша радост , там учихме и ние с единия от братята ми. Понеже татко имал изключително красив, почти калиграфски почерк, понеже рисувал това – онова , а и бил влюбен в дескриптивната геометрия , имал високо развито чувство за естетика и красота , измолил да следва архитектура. Дядо склонил и ето ти го в Щутгард едно балканско момче – слабичко , почти кльощаво , с въздълъг нос , черни къси мустачки , къдраво перчемче и изправена стойка , като на запасен полковник. Захванал прилежно науките, още от България си дошъл с приличен френски език , а тук бързо направил и немския. Неусетно минали две години , но веднъж , вместо пощальонът да донесе дългочакани парици от София , връчил на татко писмо от дядо:

— Трябва да се прибереш !

Върнал се татко . Ето каква била работата : дядо ми имал брат . Умен , богат , бохем и комарджия . Работел що работел , но всяка година ходел за по сезмица – две в Монте Карло . Печелел ли, губел ли – никой не знаел . И никой не семеел да пита от близките му . Дори и жена му – достолепната и благородна стрина Донка , която беше гордост за всеки един столичен прием или вечеринка . Та този бохем , тетин Милан се казваще , минавал за много вещ по финансовите въпроси . Веднъж дядо ми се посъветвал с него как да оползотворява най – изгодно паричките от скромната печалба в бакалничката . Отговорът на тетин бил категоричен:

Вложи ги в рубли ! Купувай рубли ! Русия ще излезе скоро на европейската чаршия !

Почнал дядо да купува рубли , но точно тогава станала патакламата около Октомврийската революция , царските пари се сринали и дядо светкавично фалирал ! Той много се сърдил на брат си за грешния съвет , но му минало . Помирили се , ама точно след това тетин Милан профукал в Ривиерата цяло състояние, върнал се , написал си завещанието , полегнал си и вече не станал . Не издържала бохемската му душа шегите на ролетката .

Оттогава дядо станал чиновник . Взел го на работа един негов племенник , именит журналист – Данаил Крапчев ,сложил го да приема обявите за своя вестник . Дядо наденал ръкавелите и почнал да посреща клиенти . Но несръчно и без желание вършеше тази работа , та сътвори някои куриози от двусмислия , несръчни записи на текстове и препоръки към рекламодателите , които после се превърнаха в бисери на семейния епос. Без кавги , без шумотевица и без особени достижения , дядо кротко си отиде през средата на миналия век .

– След като се прибрал от Германия , татко не се отказал от учението , макар и да страдал по загубената архитектурна мечта . Записал се в единствения възможен тогава Университет , където се учели финанси – Свободния . Учел и поработвал , за да си помага на издръжката . След дипломирането поработил в две банки. Във втората – Банка ” Български кредит ” , се запознал с една красива кукушка девойка и това било за цял живот. А и за късмет мой и на братята ми . . .

По това време вестникът на Данаил – ” Зора ” – тръгнал много добре и станал официоз . Работата се разрастнала . Крапчев създал отделно издателско – печатарско дружество , наречено ” Преса и сложил татко да го управлява , защото му имал вяра и защото го проучил , че вече е навлязъл в тайните на финансово – стопанските проблеми . Данаил , или както си го знаем – чичо Данаил – си гледал само списването на вестника . Следял политиката , сам пишел умно и даровито , подържал връзки и давал трибуна на целия тогавашен интелектуален елит на страната . А татко поел цялата работа по отпечатването , разпространението и обезпечаването на вестника с машини , мастила и хартии. Грижел се за работниците , за бита им и за изправността на цялата техническа част . Разбира се , преди всичко треперел над всеки приход и разход , защото този вестник е единственото българско издание и до днес , което е било на пълна самоиздръжка , не е взело лев от никого и затова е съхранило до самия си трагичен край пълната си политическа , идейна и художествена независимост.

Покрай тази си работа татко имаше много и интересни познанства , а с някои се стигна и до дългогодишно вярно и богато духовно сближение . У нас са идвали Димитър Талев и Димитър Подвързачов , Светослав Минков , Николай Райнов , Борьо Зевзека , Райко Алексиев , Бръшлян , Иордан Бадев Боро Стефов , проф. Давидов , Гео Пасков и много други . Татко се познаваше с Дан Колов , с Кръстю Сарафов , с Владо Трендафилов , с Петър Дънов , с владиката Стефан , който после стана Екзарх и с много други значителни фигури на българската интелигенция , все светли сенки от недалечното ни минало .

Редакциета на вестника и ” Преса ” бяха в една сграда . Веднага след преврата на 9.IX . 1944 година комунистите ликвидираха Данаил Крапчев по най – жесток начин . Почти всички Крапчевци , в т.ч. и татко , задълго поеха по пътя на незаслужените репресии и наказанията без съд и присъда . Това после през годините се проектираше, с натрупване, на целия ни род ,на всеки един от нас . Ехото на онова безумие още не е отшумяло , но човек не бива да се обръща непрекъснато назад и да се трови от миналото . Просто трябва да се постигне примирение и опрощение, защото с мисъл за отплата и мъст не може нормално да се живее . Татко веднъж ни събра тримата братя и ни рече:

— Не хранете в себе си чувството за отмъщение и омраза . Така е станало , защото революция не се прави с кадифени ръкавици . Всичко ще мине . Живейте с добро в сърцата си ! – няколко дни по-късно издъхна …. Милият , той нарече това ” революция ” и пръв намери сили да даде непоискана от никого прошка . Аз сега, от разстоянието на годините , отчитам величието и неповторимата хуманност на този завет . И съм се мъчил да го спазвам.

Татко имаше умерени политически схващания. На младини дори се е развявал с черната копринена фльонга на широките социалисти , но никога не е стигал до Плеханов, камо ли до Маркс .

Беше демократ по убеждения , патриот до дъното на душата си и страстен радетел за присъединяването на Македония към майчица България . Четеше в оригинал немска литература и обожаваше руските класици . Болееше за дисциплината , реда и чистотата и затова харесваше немската нация . Помня колко много страдаха с мама , след като бяхме на фотоизложбата за зверствата на болшевиките в Поволжието , в Забайкалието и в ужасните концлагери . Мъчно им беше , че два велики народа могат да се изправят един срещу друг и да си причинят толкова беди . Слушаха през войната разни радиостанции и очакваха трепетно мир и само мир . Татко достойно посрещна арестуването и после – дните в затвора и на лагер . Когато го освободиха , не кълнеше и не плюеше никого и нищо. Донесе със себе си от там самоиронията и смешните случаи , издънките на персонала и спомени за дотойни българи . Горчилката , болката и обидата , скръбта по загиналите и мъката от униженията и тормоза той погреба дълбоко в себе си и не направи никога от тях капитал . Те само го укрепиха като невероятно силен и борбен дух. Не е безинтересно да добавя , че татко веднага се захвана да учи английски език , за да можел да общува директно с онези , които неминуемо щели да дойдат и да ни дарят с несправедливо отнетата ни свобода!

Целият персонал на печатницата , всички от експедицията обичаха татко , защото той се грижеше за всички . Аз бях на 6 – 7 години по онова време , но помня добре някои неща , които десетилетия по- късно се стараех да върша по татковия начин . Имаше ли болен печатар , татко го спохождаше , винаги с пакети за страдащия и за семейството му . На Коледа и Нова Година се раздаваха 13-та , 14 -, та понякога – и 15 – та заплата ! На по – бедните се доставяха по два тона въглища в началото на всяка есен .

Даруваха се рожденици и именяци , за новородените чеда на работниците се откриваха спестовни влогове , макар и със скромни първоначални суми . Татко не е уволнил нито един човек ! Може би затова тези хора се изправиха да ходатайстват за неговото освобождаване години по – късно , когато превратностите на съдбата поднесоха своите горчиви изненади . Но за тях – по-надолу.

Татко беше истински въздържан човек , без никога да е бил проносиран въздържател . В живота си надали е изпил повече от три литра вино и триста грама ракия . Само веднъж запали цигара на една сватба и щеше да си изгори панталоните от несръчност . От устата му никога не съм чул цинизъм , никога не нагруби мама . Мен ме е пляскал само два пъти от двеста заслужени повода и то – съвсем символично.

След като се възстанови от тежко заболяване , до края на дългия си и пречист живот всеки ден играеше утринна гимнастика . След като престана да работи , поне два пъти седмично ходеха с мама и приятели на Витоша . Посещаваха сказки и беседи с патриотична насоченост , ходеха редовно на театър . Почти 30 години мама и татко бяха частица от просветената и ценяща културата софийска общественост , без никога да станат сноби и без никакви фасони и предвзетост . При всеки удобен случай , при всеки семеен презник или приятелско събиране , нашите пееха . Не знам как така се случи или на мен така ми се е струвало , но моите родители и всичките им близки и роднини пееха прекрасно , знаеха безброй песни с всичките им думи и пееха на няколко езика . Чувал съм , че при събирания у нас комшиите са затихвали , в очакване на песните им !

На младини татко е играл футбол в ” Левски ” , но крехкото му здраве и един тежък воден плеврит го пропъждат завинаги от игрището . Но не и от стадиона . До 80 – годишната си възраст татко , като член на клуба на ветераните на любимото си дружество , си купуваше ,с известна отстъпка в цената ,абонаментна карта за Националния стадион . Там , на няколко реда , се събираха деятели и бивши играчи , все много интересни и приятни хора , трогателно отдадени доживот на любимия спорт . До татко сядаха един славист и един локомотивен • Над тях – ” момчета ” от ЦСКА . И левскари , разбира се . Всичката тази общност бе толерантна и възпитана , макар и да съпреживяваше живо всичко , случващо се на тревата долу .Обсъждаха , споряха , ръкопляскаха , шегуваха се , но винаги в рамките на едно достойно поведение . Те идваха на стадиона като на празник ! Те идваха да се видят , да видят и подкрепят любимия отбор , но винаги аплодираха по – добрия . Там те се ободряваха , освежаваха , наслаждаваха се на хубавата игра, наречена футбол . И си тръгваха поживо – поздраво , сподиряни от уважението на цялата публика наоколо . Тя като че ли възприемаше от тях духа на истинското спортно съперничество, но и на феърплея / тази дума тогава не я знаехме / . Питам се : не е ли възможно на днешните ” хунвейбини ” от секторите Б и Г по цялата страна да им присадим поне частица от багородството на нашите бащи ?

Той ми беше най – добрият приятел . Да , приятел ! Но това стана едва след като прехвърлих 30 – те . И не изведнъж . Полека – лека той се освободи от тегобите на смутното време , на грижите за прехраната на децата . Ние , синовете му , си поехме по своите житейски пътища , изпоженихме се , народиха се внуци и дори

правнуци . Сега най – отчетливо виждам протегната за помощ таткова ръка , когато съм бил на кръстопът , когато съм се колебал , дори когато съм падал . Без филосовствуване ,без морализаторство и сиво нравоучение , татко е бил винаги до мен . Дори и когато се оженихме без родителската му благословия . Прие просто нещата и никога не вгорчи живота ни с някакви натяквания . Той ме е съветвал , но никога не ми се е набърквал в живота , никога не ми се е налагал . Радваше се на успехите ми , интересуваше се от работата ми и от плановете ми , беше ми най – добрият слушател , когато трябваше пред някого да излея душата си . Имаше невероятен усет за красивото в материалния и духовния свят .

Беше вродено елегантен . Снимките му от по-млади години показват един изискан вкус и пълна липса на показност . След войната, във всеобщата беднотия и след местенето ни от квартира на квартира не можеше и да се мисли за ” гардероб ” , но дали ще е с обърнато старо сако , дали ще е с поизвехтели ръкавели или с изкусно закърпен панталон , татко придаваше финес на всяка дреха , защото беше винаги изпран , изгладен , избръснат , освежен с вякаква добавка , изправен и лъчезарен .

Голям празник беше за мен всеки път , когато можех да го взема от къщи и да поемем към Борисовата градина . Говорехме си за всичко и времето никога не ни стигаше да се наприказваме . Той посрещна радостно , но сдържано промените през 1989 година , а още по – хубавото беше , че не видя срива на синята идея . С неговата сдържаност той като че ли е искал да ни подскаже , че не бива много -много да се радваме , а да оценим нещата по резултатите . Колко е бил прав !

Аз не зная друг свекър така да е обичал и трите си снахи . От първия момент приемаше всяка една от тях като своя дъщеря и така си остана до края . До голяма степен това се дължи и на мама , която никога не си позволи свекървенски номера и с нищо не утежни никога живота на децата си и на техните жени . Имало е случаи на спорове или дори конфликти , при които татко заемаше като правило страната на снахите ! Той виждаше и най – дребните кусури на трима ни и ни гълчеше , докато дори и сериозните грешки на снахите не му правеха впечатление .

Голямо достояние е било да имам такъв баща . Той е един от последните благородни хора , които животът ми отреди да имам около себе си и да богатея от аурата им .

От татковата библиотечка за пръв път научих за Г . Стаматов и Елин Пелин ,за Марк Твен и Пшибишевски , за Зола и Балзак . Той имаше абонамент за най – изисканото списание за литература « Златорог « , но имаше и книгите на Чудомир с оригиналните посвещения върху тях . Първите фантастични видения на Светослав Минков и първото ми преклонение пред поезията дойдоха от томчетата на Багряна от същата тази библиотечка . С какво очудване установих , че татко знае коя е Беки Тачър и кой е Олд Четърхенд ! Той ми беше разказвал за Гъливер и Робинзон доста преди сам да се запозная с тях ! Познаваше детските стихове на Чичо Стоян и Вазов и ни декламираше най – различни неща . Чудя се кога и как е успял да натрупа всичкото това богатство у себе си и после така щедро да го раздава . . .Никога няма да забравя с колко такт и познаване на детската душа той проведе един незабравим разговор с мен – нещата за половете и всичко между тях . Ние тогава не бяхме като днешните дечурлига , много по-късно и в по – малък обем знаехме нещо за тези неща . Татко спокойно и ясно , без излишни уговорки и без да ме кара да се срамувам подреди по най – приемлив начин тази щекотлива материя пред мен . А след години  и пред братята ми. Сега дали така става…..Или просто няма нужда .

Освен децата да научат татковците си на нещичко !

Толкова много още ми се иска да кажа за татко , но вече сигурно съм досадил и на най – търпеливия читател . Затова само ще споделя , че ние с жена ми не ходим много по задушници и по панихиди . Не мислим , че просто трябва да се отчетем по някакъв повод . Защото се считаме за непрекъснато в контакт с нашите мили покойници . Защото не минава ден да не споменем този или онзи от тях . Защото всеки от нас открива у себе си и у другия черти , навици , постъпки , онаследени и възприети от родителите ни . За наша радост -почти винаги за добро . Най – вече – от татко !

За мен това е перманентната , истинска и откровена Задушница , от която ние няма да излезнем . Защото тя не ни натъжава и уморява , а ни облагородява и пречиства .

От този корен поникнах . Дано не съм го посрамил . . .

[spider_facebook id=”1″]

Божидар Крапчев: Данаил Крапчев беше демократ по сърце

Божидар Крапчев: Данаил Крапчев беше демократ по сърцеНа 3 март, в празника на България Любословие.БГ, публикува втора част от интервюто на  Божидар Крапчев с Андрей Велчев в което той споделя спомени за своят изтъкнат роднина, паметна фигура от…

Божидар Крапчев: Д. Крапчев е бил напълно независим

Божидар Крапчев: Д. Крапчев е бил напълно независимИнтервю на Андрей Велчев с Божидар Крапчев за електронното издание „Любословие”- Медия за медиите. 21.02.2014 г. София ТЕМА: Данаил Крапчев и неговото творение „Зора” Б.К. Преди да започнем, искам…

Щрихи за Данаил Крапчев

Щрихи за Данаил КрапчевСпециално за Любословие.БГ, Божидар Крапчев споделя спомени за своят изтъкнат роднина, паметна фигура от българската журналистическа история – Данаил Крапчев. Първи щрих. Чичо Данаил много…

Черно на бяло

Черно на бялоСвикнахме да сме дежурни отрицатели. Нищо не ни харесва, критикуваме наред всичко и всички. По кафенета и градинки не можеш да ни спреш от хули към “ония”. Ама кои ония, за какво точно, не става