Авторката:  Милена Моллова

Авторката: Милена Моллова

Винтидж, Винтидж, Винтидж… толкова актуален, желан и търсен „аксесоар” на съвременните хора – предимно от женски пол. Някак витае във въздуха и си проправя място сред тълпата. Настанява се отпред и чака какво ще му демонстрираме ние – съвременните души – малко загубени, но все още търсещи. Няма какво толкова да му мислим.

Тази тенденцията е толкова разпространена, защото ни е мъчно за едно по-светло, по-чисто и по-ясно време, където от красиви картички се усмихва съвършена и сладка „pin up” гърл и ти обещава, че светът е прекрасно място, че трябва и е напълно задължително да се носят рокли в ягодови щампи или на малки кексчета, че няма нищо по-хубаво от ръчно направена картичка, че няма нищо по-чудесно да караш своето „винтидж” колело в пролетно утро, да носиш ярко червено червило, косата ти да е медена на цвят и вързана с подходяща панделка…

И такива едни захаросани неща, които… уви… много ни липсват в ежедневието. Интересното е, че целият свят е изкушен от винтидж авантюрата. Много модни марки взаимстват и се вдъхновяват от това светоусещане. Винтидж всъщност е термин взаимстван от винарството. Точният му превод е „реколта”, с привкус на следното обяснение: че колкото е по-старо виното, толкова то е по-добро. Разбира се за някои наши съвременници Винтидж е просто нещо остаряло или ретро, което не е съвсем така.

Винтидж е начин на живот и то даването на живот на всичко, което ни заобикаля с особен романтичен и замечтан отенък. Не е винтидж да се изтупа роклята на майка ви отп