Всяка година между 41 000 и 50 000 българи получават инсулт. Около 97,5% от тях са лекувани единствено с аспирин, защото достъп до модерна терапия получават малко над 2,5 % от пациентите. Това става ясно от Националната карта на дългосрочните нужди от здравни услуги и данните на НЗОК, цитирани от в. „Телеграф“.
„Основен проблем, налагащ активна държавна политика и инвестиции, остава осигуряването на капацитет за съвременно лечение на болни с мозъчно-съдови заболявания, в т.ч. инсулт“, гласят изводите в документа. Модерното лечение на инсулта се нарича тромболиза. То представлява инжектиране на лекарство в кръвта, което разтваря всички съсиреци и тромби по кръвоносните съдове. Ако бъде приложено успешно, пациентът може да бъде спасен от инвалидния стол и да напусне болницата след броени часове. Съществува и друго – интервенционалното лечение на инсулта, което се нарича тромбектомия. При него през артерия на крака се достига директно в мозъка и чрез катетър се изважда тромбът. Това на практика са единствените две лечения за пациентите с инсулт. Във всички останали случаи лекарите нямат какво друго да направят, освен да дават таблетки с аспирин и да насочват хората към рехабилитация. Именно това се случва с над 40 000 пациенти годишно.
„Пред прилагането на модерно лечение стоят няколко пречки – от една страна, е наличието на кадри. За да се прилага успешно това лечение, е необходимо в даденото отделение да има екип, който да е на разположение 24 часа, 7 дни в седмицата. Говорим за невролог, рентгенолог, медицинска сестра, лаборант. От друга страна, е и обучението на всички тези кадри. С огромно значение е и работата на структурите на Спешната помощ в страната. Защото за тромболизата има конкретен интервал от време, след който това лечение не може да се прилага. Този интервал е 4 – 5 часа от настъпването на инсулта, но пациентът трябва да постъпи в болницата час по-рано, т.е на третия час от началото на симптомите, защото преди да започне лечението, той задължително трябва да премине през цяла поредица от изследвания, които също отнемат време“, обяснява доц. Росен Калпачки, началник на Клиниката по нервни болести и на Специализирания център за лечение на инсулти в УМБАЛ „Света Анна“ в София.
Фактор е и цената. Макар касата да заплаща за извършването на тромболизи, реалната стойност на лечението е по-висока от това, което покрива фондът. По данни на НЗОК 130 лечебни заведения в страната имат съответните структури и договор с касата за лечение на болни с инсулт. Тромболиза могат да правят 87 от тях, такива обаче през миналата година са извършени в 44 от болниците. От години най-много такива процедури се извършват в столичната „Св. Анна“. Там се прави всяка трета тромболиза в страната, като броят им гони 300 годишно. Следващите в списъка са УМБАЛ „Медика“ в Русе и УМБАЛ „Свети Георги“ в Пловдив, където се правят по под 70 такива процедури. По данни на Националния център по обществено здраве и анализи през 2021 г. са регистрирани общо 42 822 инсулта. Направените тромболизи са 901, а тромбектомиите – под 50, и то само в 3 болници от страната – „Св. Анна“ и „Пирогов“ и варненската „Св. Марина“. През миналата година регистрираните инсулти, по данни на НЗОК, са 41 858, но само 2,5 % от пациентите са лекувани с тромболиза и едва 0,5% – с тромбектомия.
