Първото българско списание, издадено от Константин Фотинов за пръв път…
Обмяната на опит и знание в земеделието между държавите членки е ключово за конкурентоспособността на земеделските производители. Широкото използване на иновации от фермерите е от съществено значение за постигането на устойчив селскостопански сектор у нас. Това заяви заместник-министърът на земеделието Георги Събев по време на срещата на съветниците в земеделието от страните членки на европейския съюз. Събитието е организирано от Европейската Комисия, ГД „Земеделие” и Звеното за подкрепа на ЕПИ АГРИ (Европейско партньорство за иновации в земеделието), като в него участваха експерти от Министерството на земеделието и Национална служба за съвети в земеделието (НССЗ). Неговата цел е намирането на партньори и работа в мрежа между съветници, земеделски производители, изследователи в подкрепа на подготовката за съветническите мрежи на Хоризонт Европа. Заместник-министър Събев допълни, че за постигането на тази цел, както и за подобряване на взаимодействието по веригата „Научни изследвания – съвети в селското стопанство – земеделски бизнес” основна роля ще играят мрежите и консултантските услуги в рамката на Общата селскостопанска политика (ОСП).
Той подчерта още, че за България е много важно да развива и повишава капацитета на НССЗ и да поддържа активно сътрудничество на ниво ЕС по отношение на мрежите и консултантските услуги на ОСП. „Други предизвикателства са подобряването на сътрудничеството между земеделските стопани и преработвателния сектор, както и осигуряване на пазарен достъп на дребните фермери чрез развитие на късите вериги за доставки. Местните пазари са от голямо значение за разкриване на икономическия потенциал на регионалните традиционни храни“, допълни заместник-министърът. Той обясни, че адаптирането към климатичните промени е необходимо да се постигне чрез прилагане на екологични и щадящи климата земеделски практики. „Сред целите за България е и развитието на биологичното земеделие, също и насърчаването на иновациите, цифровизацията, модернизирането на консултантските услуги, както и развиването на Системата за знания и иновации в селското стопанство (AKIS)“, информира още заместник-министър Георги Събев.
Според него е необходимо да се намали разликата в доходите между селскостопанския сектор и останалата част от икономиката, както и между малките и средни стопанства в сравнение с по-големите такива. Аграрният заместник-министър наблегна, че осигуряването на балансирано териториално развитие, респективно развитие на земеделските стопанства в планински райони и райони с природни или други специфични ограничения е цел, към която България трябва да се стреми.
В заключение заместник-министър Георги Събев обобщи, че е важно да се създаде рамка за управление на риска и кризите за предотвратяването на природни бедствия, болести и за застрахователни инструменти. „Надявам се, че това събитие ще бъде и добра възможност за създаване на контакти за бъдещи партньорства в областта на консултантските услуги в земеделието и иновациите за постигане на ефективно и модерно земеделие в цяла Европа“, завърши Събев.
Каква е вашата реакция?
Първото българско списание, издадено от Константин Фотинов за пръв път през 1844 г. в гр. Смирна (дн. Измир). С него е поставено началото на българския периодичен печат. На 1 април 2013-та година, 169 години след началото на първото издание на списание „Любословие”, поставяме началото на неговото онлайн издание