Българите все се питаме: Как стана така, че се поддадохме толкова лесно на лъжи и манипулации? И все не смеем да си отговорим. Кое мотивира хиляди възрастни хора, че и някои млади, да се катерят по чукарите до Бузлуджа, за да скандират лозунги от времената на ТКЗС и национализацията и да плачат за социализма. Не са само кебапчетата и носталгията по бригадирските нощи. Нещо друго има. Кое кара хората в Сърница да скандират френетично името на Делян Пеевски и да го наричат свой благодетел?
Само платените от него куверти на абитуриентите? Тези горди хора и сами можеха да сторят това за децата си. Дадените кеш пари за джамията или мюсюлманското училище? Защо все още хиляди гледат в очите националистите, въпреки всичките им непоследователности, роенета, фалш и арогантност? Какво съзряха в Бареков тези, които гласуваха за него? Откровеност, загриженост, честност, скромност, смелост, интелигентност? Айде, бе! Само покосените от енцефалит могат да бъдат заблудени и то за известно време от неговата риторика. Ето някои възможни отговори. Въздействие на масите Хитлер е признат за най-големия демагог в човешката история. В книгата си „Моята борба“ той казва: По време на масови събирания мисленето е изключено.
Аз използвам точно това състояние; то осигурава на речите ми невероятно въздействие, затова организирам събирания и митинги, където хората се превръщат в маса, без значение дали го съзнават или не, дали го искат или не. Интелектуалците и заможните са също толкова послушни, колкото и работниците. Аз смесвам народа. Аз говоря с него като с маса“. Хитлер продължава своята изповед: Масовите събирания са необходими, за да може обиковеният човек да си помисли, че е „член и боец от всесилна корпорация“. На такива масови мероприятия човек е „обхванат от мощни импулси и въодушевлението на още 3-4 хиляди души“… Индивидът попада под някакво окултно влияние, което аз наричам „самовнушение“… Който доскоро се е съмнявал и е бил недоверчив, щом се окаже част от тълпата – става член на това ново съобщество“.
Идеологът на фашизма не се е притеснявал да признава тези свои разбирания открито. Защото е вярвал с силата на пропагандата. Преди него обаче и вождът на Октомврийската революция – Владимир Илич Ленин, е изповядвал подобна философия. В интервюто си пред италианския журналист Джовани Папини той заявява: „Как по друг начин могат да се управляват милиони прости хора – без бой, без шпиони, без тайна полиция, терор, затвори и бесилки? Ние сменихме само класата – базата на нашата власт. Старият режим се държеше на 60 000 помешчици и около 40 000 чиновници – общо около 100 000, докато сега са близо 2 000 000 пролетарии и комунисти. Хората са страхливи животни, които се нуждаят от управлението на силни господари без скрупули. Всичко друго е празни приказки, литература, философия. И след като повечето са престъпници, държавата лесно може да се превърне в затвор, каторга“. Без съмнение нашите политици са добри ученици на Ленин и Хитлер.
Пак в „Моята борба“ бащата на нацизма пише: „Масата много трудно разсъждава и възприема. Имайки предвид това, всяка ефективна пропаганда трябва да сведе до минимум речниковия обем, да борави с няколко понятия, които да запълват стереотипните формулировки. Кажи им, че ще ги направиш щастливи и те ще последват навсякъде…“. Хитлер дори доразвива Николо Макиавели: „Колкото по-многобройна е тълпата, към която се обръщаш, толкова по-лесно тя ще въприеме твоята елементарна реч“. И продължава: Колкото по-скромна е откъм интелигентност твоята реч (пропагандна), толкова по-възторжено тя се възприема.
Играй си с чувствата на масите и успехът ти ще е пълен“. Оттук и изискванията към нацистката порпаганда: прости думи и мисли, елементарно говорене и „площадна добродетелност“. Хитлер давал на децата шоколадчета и ги милвал по главиците. На бащите и майките обещавал работа. Как е тук? На Бузлуджа на сиромасите пенсионери им обещават добавки от 5 лв, малко дърва и спомени. В циганските гета се обещават социални помощи, неплащане на ток, неплащане на данъци, права и неработещо правосъдие за извършените престъпления. На площада в Сърница Пеевски раздава куверти за абитуриентски бал.
От АТАКА вдигат мизата със заплати от 1000 лв и пенсии по 500 лв. И шараните лапат кукичката, на която няма дори червей… Министърът на пропагандата и информацията в нацистка Германия Паул Йозеф Гьобелс пише в своя дневник: „3 януари 1940 г. Фриче (ръководител на германското национално радио) и до днес не разбира ролята на повторението в пропагандата. Трябва непрекъснато да се повтаря едно и също, в променящи се форми. Народът по същество е много консервативен. Той просто трябва да бъде пропит от нашия мироглед чрез постоянни повторения“. Фриче може да е възприемал трудно, но не и някои български политици и медии. Като едни истински гьобелсови последователи те повтарят ли повтарят лъжите и нападките срещу едни и хвалбите за други. А когато интересът се промени, променят се и местата на героите, а патетиката и водопадът от помия се пренасочват. Гьобелс нарича това „създаване образ на врага“ и „който не е с нас – е против нас“.
Тук е известно като „целесъобразност“. Не търсете разликите – няма такива. Пихологически фактори на внушението Хитлер призовавал: Трябва да се учим дори от враждебната католическа църква как да привлечем хората. Да изучаваме влиянието на обстановката и ритуала. Дори по кое време на деня да говорим има значение. За предпочитане е вечер, защото сутрин човек е бодър, енергичен и по-лесно окрива заблудите. Вечер „волята му отстлабва, намалява съпротивлението“. Затова и предизборните митинги в по-голямата си част се провеждат в късния следобед или вечер. Тогава хората са уморени, разсеяни.
Точно в тези часове се печелят най-лесно чувствата и се огъва волята. „Ето ви безплатни куверти за бал“, казва Той. „Много сме трогнати, ще се отблагодарим“, – отвръщат Те. Чаткате ли, колко е лесно и ефективно? Или: „Българите искат нов възродителн процес, защото мразят турците“, – звучи загриженият глас на Проповедника-Политик. „Ай, ай, ай…“ – отвръща заблудената тълпа.
Лъжата е минала и този път. Хората се страхуват по принцип и ако човъркаш с нажежен ръжен в техните чуства, сърца и мозъци нищо чудно да постигнеш пълно подчинение в съчетание с омраза. Едно от най-циничните хитлерови прозрения е: Публиката винаги склонна да приеме на едно 90% недоказано твърдение, отколкото на 100% обосновано опровержение. Това е и мотото на пропагандата, която ни залива днес. Използва се следният психологически феномен: статусът на обвиняващия се възприема като по-висок от този на обвинявания. На битово ниво това излежда така: „Щом се оправдава, значи е виновен“.
Нека омаскарим опонента, пък той ако е луд – да си търси правата в правораздавателната система. От умрял писмо… Лъжата и слуховете Гьобелс обичал да казва: „Колкото по-нагла и абсурдна е една лъжа, толкова по-бързо се разпространява“. Той провеждал експерименти с измислени слухове, използвайки медиите и полицията. Тайни агенти пък докладвали за реакциите на хората. Учени обясняват този феномен с това, че човек не остава равнодушен към голямата лъжа, представена като сензация.
Чувствата му са провокирани и той изпитва естествена нужда да сподели с някого чутото. Често „новината“ се предава с доза съмнение, но постепенно се свиква с нея и накрая на веригата вече се забравя, че всъщност става дума за чиста измама. Сработва и ефектът на конформизма: Щом всички говорят, значи може да е вярно. Процесът е разделен на три етапа: 1. Това не може да бъде, защото не се е случвало никога! (отричане) 2. А може пък да има нещо… (съмнение) 3. Не си ли чул – вече всички знаят?! (потвърждение) „Делян Пеевски е боклук!“, скандираха хиляди, когато бе избран за шеф на ДАНС. За тях това бе абсурд. В един момент обаче бе лансирано съмнението: „Този човек все пак има качества, но е сатанизиран…“. (Медиаторите от ДПС и БСП заговориха дори за преживян от него катарцис.). „Пеевски е властелинът, който клати държавата!“ – е третият етап. В него отчетливо се вижда, че че МВР, прокуратура и други институции са инструменти в ръцете му за водене на война с опоненти и банки, но дори споменаването на това крие опасности.
За лъжата Ето няколко опорни точки на Гьобелс: – За да повярват в лъжата, тя трябва да е чудовищна. (Няколко души са арестувани в тайна акция и обвинени в организиране на убийството на Делян Пеевски. На следващия ден е атакувана банка, претърсват се офиси, а служители са подложени на разпити и заплахи. След седмица е атакувана втора банка. Говори се дори за „черен списък“, който, слава богу, не бе задействан.)
Трябва да лъжеш, когато си сигурен, че няма да те хваат или, че ще те хванат но много по-късно. (У нас това е възможно, ако имаш контрол и влияние върху институции като прокуратура, МВР, следствие и съд.) – Единственият критерий, дали пропагандата трябва да се базира на истината или лъжата, е правдоподобното звучене. – Измислиците са безценни, когато няма кой да ги опровергае. Гьобелс пръв въвежда в съвременната пропаганда принципа: „Който говори пръв – винаги е прав“. Хората, когато чуят или прочетат дадена информация, остават под нейното впечатление, дори да е нагла лъжа. Нарича се „принцип за задоволяване на любопитството“.
Още едно признато постижение на Гьобелсовото учение е: Доказвай своята теза с факти, които не могат да бъдат проверени. От ДПС твърдят, че Пеевски е успял млад човек – образован и богат. Обществото обаче няма доказателства как тоно е постигнато това. Той живее в лукс, охраняват го частни гардове, управлява фирми, които не са негови, защото така повелява законът, но това е скрито от хорските очи. Лидерът на ББЦ Бареков на свой ред твърди, че сам си е платил предизборната кампания, струваща милиони.
Малцина му вярват, но може и да не са прави. Защото няма как да узнаем истината. Той заявява, че е спечелил парите си със собствения си труд и ги е вложил в различни банки, но и този факт е непроверим, тъй като няма прозрачност на контрола в съответните институции. Затова Бареков и Пеевски биха могли да са добър пример за младите, ако имаше доказателства за мащабите на законния им бизнес. Засега обаче съмненията в обратната посока са по-силни. И логични.
Методът на провокацията Тя позволява да се насочат събитията от сценария в нужната посока, като при това отговорността за последствията да се прехвърли на чужд гръб. Класически пример в това отношение е нападението от преоблечени като полски войници германци на немския радиоцентър в Глейвице. Обвинявайки Полша за атаката, германската армия нахлува на нейна територия с цялата си мощ. След няколко седмици западната част на Полша е окупирана от Вермахта, а източната – от Червената армия на Сталин. Послучай „победата“ в Брест се провежда съвместен парад на немските и съветските войски.
Годината е 1939-а. През юли 2014-а въоръжени охранители нахлуват в една телевизия, заплашват с ножове и пищови служителите и искат да я превземат на абордаж. Щеше да е забавно, ако ги предвождаше Джони Деп в ролята на капитан Джак Спароу, а сценарият бе на Уолт Дисни. Но не е. Замесен е нов политик, който, както някога в Глейвице, иска да прехвърли вината на друг, а после да организира съвместен парад със своя аркадаш на площада на обществената наивност. И ако прокуратурата и този път си затвори очите за вандалщината, нищо чудно да станем свидетели на директно излъчване на този смръдлив парад…
Манифестации шествия Както учи Гьобелс, масовките имат една единствена цел: да предизвикат въодушевление у участниците и те да се почувстват част от един силен строй или управление. Арсеналът е познат: парадни униформи, речи, байраци и маршове. Справка – церемонията по отбелязване 135-годишнината на МВР в събота, 5 юли. На помпозното мероприятие вицепремиерът и министър на МВР Цветлин Йовчев рече пред присъстващите: „С гордост можем да кажем, че Министерството на вътрешните работи е основен фактор на стабилността в България и гарант за сигурността на българските граждани.
Независимо от политическата конюнктура, полицаите, граничарите, пожарникарите и спасителите служат на народа“. Преди няколко десетилетия райхсфюрерът от СС и вътрешен министър на нацистка Германия Хенрих Химлер споделя пред своя масажист Феликс Керстен: „Вие дори не можете да си представите, колко съм щастлив. Фюрерът не само ме изслуша, но и одобри всичко, което му докладвах. Възприе идеята ми вътрешното министерство да се превърне в спасител на нацията и държавата чрез ред и справедливост.
Днес е най-щастливият ден в моя живот“. В житейската действителност щастливите дни на министрите нерядко са дни на нещастие за обикновените хора. Няма съвпадане на чувствата между управляващи и управлявани там, където властват лъжата, наглостта, бруталността и лицемерието, облечени в демократични дрешки. Оръжието срещу тази простащина си остава едно и също – демокрация.
Борис Петков, frognews.bg
Да спрем мафиотите от ГРОБ-БСП-ДПС , преди да са осъществили основната си и водеща цел – затриването на България.
Нещото, за което автора говори се нарича „структурализъм“ и е от години насам. Факт е, че всички се вглеждаме в „някои хора“, а изпускаме големите риби.
Има въображение този, дето го е писал.
Опорни точки на Гьобелс в арсенала на „само някои“ наши политици и медии. Няма как да се уважат всички де, но нали.
Платена статия.