Проф. Волфганг Рицдорф и асистентите му Антон Конрад и Микаела Лох от Германския спортен университет в Кьолн публикуват 41 страници анализ на скоковете на Стефка Костадинова през 1987 на Световното първенство в Рим. Тогава тя постави неподобрения си до ден-днешен рекорд от 209 см.
Според научния труд всеки скок се състои от три компонента: подход – от момента, в който атлетът стартира към летвата до стъпката (TD) за отскок; отскок – от момента на TD до момента, в който отскачащият крак се отделя от земята (TO); летеж – от момента на ТО до приземяването.
От биомеханична гледна точка височината се разделя на три: Н1 – височината от центъра на масата на спортиста (СМ) към момента на отскок; Н2 – разликата между максималната височина на СМ на спортиста по време на летежа и Н1; Н3 – вертикалната разлика между Н2 и височината на летвата.
Компютърният анализ показва, че опитът на Стефка на височина от 204 см е бил феноменален – тя е миналата лентата при него на 226 см! Н1 е 115 см, Н2 – 100, и Н3 – 11. Направо извънземен скок, отбелязват учените.
Следва неуспешен опит на 206 см, който също е на изключителните 222 см (117,97,8). Височината е преодоляна от втори опит, с което е осигурен и златния медал със скок от 218 см (117,95,6). Следва неуспешния опит на 209 см, който е само на 207 (117,91,-1). И рекордът всъщност е със скок от 215 см (116,96,3), но с перфектна техника.
Най-важният компонент при Костадинова е нейната скорост. В Рим тя се движи между 4,26 и 4,37 м/сек, като при поставянето на рекорда е 4,34. Според авторите на изследването само след година на олимпиадата в Сеул Стефка достига 4,46 м/сек, което е като на мъжете в дисциплината. Последната стъпка е направена със 7,1 м/сек.
Времето за отскок на Костадинова също е изключително. Тя се задържа при отскока на земята невероятните 140 хилядни от секундата. Всичко това води до рекорда.
