Първото българско списание, издадено от Константин Фотинов за пръв път…
За разлика от кафето, което има сравнително скромна няколко вековна история, пиенето на чай датира отпреди повече от две хиляди години. Известно е, че в още по-дълбока древност, преди хората да започнат да варят чаените листенца, те дълго време са ги дъвчели или са ги използвали като добавка към храната.
Интересно е, че на този фон проучванията върху ефектите на чая върху здравето са много по-малко и с много по-несигурни резултати в сравнение с тези, провеждани за кафето. Лично аз си обяснявам това с няколко причини.
Преди всичко голяма роля играе дългата традиция. Чай се пие толкова отдавна, в такива количества и от толкова много хора, че да тръгнеш да го изследваш дали е полезен е малко като да изследваш хляба дали има хранителна стойност. Чаят притежава твърде дълга репутация на полезно питие.
Друго обстоятелство, затрудняващо изследванията върху чая, е огромното разнообразие от видове и начини на неговото приготвяне. Започвайки от различните сортове чай, минавайки през различните методи на събиране и обработване на суровината и стигайки до начините на консумация, получаваме такова многообразие, че става твърде трудно да се каже: „Пиенето на чай помага за това и това“. Изникват неудобни въпроси: пиенето на какъв чай? Бял, жълт зелен, оолонг, черен или пу-ер? Японски матча, предназначен за чаена церемония? Или може би непалски, сварен в мляко със захар и подправки? Всички те се различават значително – както по вкус така и по химичен състав.
Както при кафето, така и при чая, основните химически компоненти, които имат значение за ободряващия му ефект, са кофеинът, теофилина и теобромина, като количеството им варира много силно в зависимост от това какъв е чаят. Намерено е, че в един грам зелен чай се съдържат между 11 и 20 милиграма кофеин, докато при черния чай това количество е почти двойно: 22-28 милиграма.
По отношение на кофеина, теофилина и теобромина ефектите им са същите като тези в кафето.
- Кофеинът се усвоява много добре от организма и повишава чувството на бодрост
изостря вниманието, подобрява концентрацията и спортните постижения, оптимизира изгарянето на мазнините, ускорява сърдечната дейност и като цяло тонизира организма.
Теофилинът и теоброминът, освен че се съдържат в самия чай, се получават и в човешкия организъм като продукти при разграждането на кофеина в черния дроб. Теоброминът има известен съдоразширяващ ефект, особено по отношение на коронарните артерии. Той леко ускорява сърдечната честота и слабо понижава кръвното налягане. Сам по себе си се съдържа в по-голямо количество в какаото, тъй че на него се дъжат основните свойства на шоколада.
Самото име на теофилина подсказва, че за първи път е бил получен от чаени листанца. Tea означава чай, а phylle на старогръцки означава листо. Той има благоприятни ефекти върху дихателната система, като разширява бронхите. Това е търсен ефект при заболявания, свързани със спазъм на бронхите, така че множество класически медикаменти за лечение на астма са разработени на основата на теофилина. За съжаление, количеството теофилин в чая е твърде малко, за да очакваме изразен терапевтичен ефект.
След като чаят така прилича на кафето по състав, защо тогава те имат толков различен вкус? Отговорът на този въпрос се крие във високото съдържание на едни особени и много интересни вещества, наречени полифеноли. Тяхното съдържание е голямо: около 30-40 процента от състава на чаените листенца. В момента текат интензивни проучвания, целящи да открият и измерят техния ефект върху човешкия организъм, тъй като на тях се възлагат големи надежди, че може би предпазват от сърдечно-съдови заболявания. Някои от тях, какъвто е кверцитинът, вече дори
- могат да се намерят в аптечната мрежа като хранителни добавки
За жалост, все още не мога да кажа нищо със сигурност, тъй като предварителните резултати не са предоставили ясни доказателства. Ще трябва да изчаме да приключат проучванията.
Освен в чая, полифенолите се съдържат и в много плодове: ябълки, круши, дюли – всички, които потъмняват, след като ги срежете. Този ефект се дължи именно на окислението на полифенолите под действието на кислорода от въздуха. По същата тази причина, колкото е по-ферментирал един чай, толкова е по-тъмен. Оттук веднага можете да заключите какъв ще да е основният им биохимичен ефект. Те са доста силни антиоксиданти. Ето защо чаят така добре върви с лимонче – съдържащият се в него витамин С възпрепятства окислението на полифенолите.
Често се цитира един относително негативен ефект, дължащ се на тези вещества, който е, че те доста стабилно се свързват с желязото и съм чел препоръки, че не било хубаво хора с желязодефицитна анемия да пият твърде много чай.
Това, че полифенолите образуват неразтворими соли с желязото, е истина. Между другото, това е черното мастило от дъбови шикалки, с което се е пишело дори до началото на 20-ти век – железни соли на съдържащите се в шикалките полифеноли. Те са толкова устойчиви, че това мастило, освен че не се разтваря във вода, също така не избледнява с времето.
Това, което трябва да знаем обаче е, че
- тези соли са на тривалентното желязо, което без друго не се усвоява
от човешкия организъм. Достъпното за нашата храносмилателна система двувалентно желязо има много по-слаб афинитет към полифенолите, така че този ефект на чая, ако изобщо съществува, е много, много слаб.
Съществуват твърдения, че чаят намалява риска от развитие на рак и сърдечносъдови заболявания, а също така спомага за намаляването на телесното тегло. Засега липсват солидни доказателства в подкрепа на тези твърдения. Във всеки случай, това не бива да ви спира да пиете чай. Може да не е доказано, че е свръхполезен, но пък ако беше вреден, все за няколко хиляди години щяхме да сме разбрали това.
Каква е вашата реакция?
Първото българско списание, издадено от Константин Фотинов за пръв път през 1844 г. в гр. Смирна (дн. Измир). С него е поставено началото на българския периодичен печат. На 1 април 2013-та година, 169 години след началото на първото издание на списание „Любословие”, поставяме началото на неговото онлайн издание