Едва ли има по-голям символ на вечната любов от величествените куполи на Тадж Махал в Индия. Една от най-красивите, сантиментални и внушителни сгради в света е изградена от сълзите на моголския владетел Шах Джахан (господар на света). За 21 години той построява монумента в памет на любимата си съпруга Мумтаз Махал (възвишената в двореца). Тя издъхва при раждане на 17 юни само на 39 години.
Зад създаването на едно от седемте чудеса на света стои истинска любовна история. През 1612 г. Арджумантд Бано се омъжва за 15-годишния принц Кхуррам. След като заема императорския престол той е преименуван на Шах Джахан, което означава владетел на света, а тя получава новото име Мумтаз Махал – възвишената в двореца. Раждат им се 14 деца. През 1631 г. на 39-годишна възраст по време на раждане тя умира, а дълбоко съкрушеният от смъртта на съпругата си император, решава да увековечи Мумтаз Махал.
За 21 години Шах Джахан построява уникалната и до днес мраморна гробница Тадж Махал, което е било едно от предсмъртните желания на любимата му. За изграждането на гробницата са били ангажирани над 20 хил. строители и занаятчии. „Вечният символ на любовта“ безспорно е една от най-забележителните постройки в света. Прославен с величествена архитектура, изящество, той се причислява към най-гордите постижения на човечеството. В Тадж Махал са преплетени ислямски, индийски и персийски елементи. Близо 28 скъпоценни и полускъпоценни камъни от цял свят са вградени в стените му.
Храмът е уникален и с цветовете си, които се променят в различните части от денонощието. Белият мрамор отразява небето и затова сутрин паметникът е розов, през деня е бял, а на лунна светлина – златист. Самият купол е направен с форма на сълза – сълзата на Аллах. Оригиналната градина на комплекса е била дълга и широка по 300 метра, символизираща мюсюлманския рай, в който според Корана текат четири реки – от вода, мляко, вино и мед. Портата е висока 30 м, като нейната цел е да закрива гробницата докато не се мине през нея.
В Тадж Махал се съхраняват не само останките на Мумтаз Махал, но и на съпруга ѝ, защото той е свален от престола, вследствие на огромните разходи по построяването на Тадж Махал. Императорът е детрониран от един от синовете си и е затворен в Червената крепост – постройка, която гледа към Тадж Махал, където Шах Джахан прекарва последните осем години от живота си. След като си отива от този свят, синът му го погребва при любимата му.
През 1983 г. архитектурният шедьовър е включен в Списъка на световното наследство на ЮНЕСКО.
Каква е вашата реакция?
