Това неголямо и уютно пространство е сред малкото, създаващи — макар и плахо — усещането, че обитаваме европейска столица. Когато човек крачи из алеите на „Докторската“, някак естествено изправя глава и си казва: „Ей, малко като във Виена съм тук!“. Предполагам, че когато във Виена са били най-зле, например след войната, точно така са им изглеждали градинките. Но, ако искаш да се почувстваш съвсем като във Виена, може да кривнеш малко и да се изтипосаш пред „Савини“, където едно еклерче е на цената на роговица. Продаваш си роговицата, ядеш еклер. Не си я продаваш — не ядеш. Просто е. Но, нека ние не се отклоняваме, нека си останем в самата градинка, а не да поемаме по разоряващия, ослепителен път на кето-удоволствията.
В „Докторската“ има тревна площ, малка детска площадка, пейки и алеи. Ако си майка на току-що проходило, площадката е идеална — има омекотяващ под, та ако наследника и бъдещ Анщайн се пребие на куче, да не ореве тероара. Ако си беден студент, представящ се за непоправим романтик поради същата тази бедност, градинката е разкошна за целуване и натискане, а докато си поемаш въздух и бориш вълнението, можеш да сваляш звезди. Ако си служител в кол-център, в „Докторската“ можеш да подвиеш крак и да проветриш натежалата от разговори с идиоти глава, отпивайки латемакиато. Ако си шпионин, това е идеално място за среща с друг шпионин — двама души по шлифери никого няма да впечатлят, градинката е с традиции. Ако си докторант по философски науки, в „Докторската“ можеш да разтвориш дълбоко интелектуална книга, а заедно с нея и надеждата да бъдеш заговорен от пъпчива и извратена поетеса, на чийто таван да експериментирате до припадък. Няма да се случи, но пък надеждата умира последна. Ако си елегантна дама с кученце, градинката също е изключително подходяща, но това го знаем от литературата.
В „Докторската“ вече няма такива персонажи, особено през уикендите. Днес минах от там, празнуваше се детски рожден ден — бяха си донесли уредба, масички, шезлонги, домашно приготвени сандвичи и сладки, безалкохолни, бяха домъкнали и аниматори. Под виещите детски песнички от уредбичката аниматорите увеселяваха малките дечица (които не са виновни), превръщайки една от тревните площи на градинката в нещо средно между Слънчев Бряг, Мрачен Пазарджик и варварско забавление.
Тази година видях и кръщене в беседката. Не самото кръщене, а афтър-партито — някакви бяха украсили беседката, бяха сложили надписи от сорта на „честито кръщене“ и — заедно с още 40-50 православни християни — се наливаха с коктейли, озвучавайки с любимата си музика един стабилен периметър.
Преди около месец налетях на една майка, която беше домъкнала мрежа за федербал, беше забила мрежата в тревата и дечицата ѝ очевидно участваха в световното по федербал в „Докторската“, защото друга причина да мъкнеш мрежа в градинка, освен ако няма световно, аз не намирам. Тя беше пополегнала като на нивата до една хладилна чанта, беше опънала едни рогозки, джвакаше сандвич и наблюдаваше федербала (в интерес на истината, беше леко апатична публика).
Мисля, че това е малка градска градинка, която не предполага нито такова настъпение, нито такива изстъпления. Не искам да прозвучи политически некоректно, но ако продължава така, съвсем скоро очаквам в беседката на „Докторската“ на някой да му направят сюнет.
Голямата градинка при „Земята и хората“ позволява да си опънеш одеялата, детето ти да търкаля колелото от каруцата на прадядо си, а ти да локаш аперол-шприц от хладилната чанта. Позволява един градски пикник, а и там това е разрешено.
„Докторската“ не може да понесе това, което ѝ се причинява. Ако се заслушаш, ще чуеш как душите на докторите, загинали в битката за Плевен и на Шипка стенат, защото не могат да намерят спокойствие при целия тоя федербал и цялата тая дандания.
Тъй като очевидно хората няма да се усетят, ще е много добре да има правила — да не организираш футболен турнир в тревата, да не правиш панихида в беседката, такива, за начало най-фундаментални правила.
***
Знам, че тази тема ви идва офтопик, но приказките на г-н Борисов, че „ГЕРБ“ е за съдебна реформа, просто няма как да са тема.
Фейсбук – Мартин Димитров, топрекламист
Каква е вашата реакция?
