1556 г. – Русия завладява и присъединява Астраханското ханство.
1644 г. – Английска гражданска война: Състои се Битката при Марстън Мур.
1776 г. – Континенталният конгрес гласува за обявяване на независимост на Тринадесетте колонии (САЩ) от Великобритания.
1819 г. – Със закон в Англия се забранява наемането на деца под 9 години във фабриките и се ограничава работния ден до 12 часа за децата до 16-годишна възраст.
1853 г. – С преминаването на река Прут от руската армия започва Кримската война.
1900 г. – Граф Фердинанд фон Цепелин извършва първия полет с дирижабъл край Боденското езеро, Германия, продължил 18 мин.
1934 г. – Със смъртта на Ернст Рьом приключва Нощта на дългите ножове.
1937 г. – Амелия Ерхарт и нейният навигатор за последен път са чути над Атлантическия океан, докато се опитват да осъществят първия околосветски полет със самолет над екватора.
1947 г. – СССР отказва да се включи в Плана Маршал за възстановяване на съюзническите страни в Европа след Втората световна война.
1949 г. – Георги Димитров умира. Министър-председател на България става Васил Коларов.
1954 г. – Започва да функционира телевизионна мрежа Евровизия.
1962 г. – В Арканзас е открит първият магазин от най-голямата в света верига от хипермаркети Уолмарт.
1964 г. – Президентът на САЩ Линдън Джонсън подписва Акта за гражданските права, който забранява 1976 г. – Северен и Южен Виетнам, разделени след 1954 г., се обединяват отново в Социалистическа република Виетнам със столица Ханой.
1990 г. – По време на ислямското богомолство Хадж, по време на похода между Мека и Медина, при преминаване на многохилядна тълпа през пешеходен тунел настъпва паника, при която загиват 1426 пилигрими.
2000 г. – В експлоатация е пуснат мостът Йоресунд между Швеция и Дания, който е най-дългият комбиниран железопътен и автомобилен мост в Европа.
2003 г. – МОК избира Ванкувър, Канада, за домакин на Зимни олимпийски игри 2010.
расовата дискриминация.
1976 г. – Северен и Южен Виетнам, разделени след 1954 г., се обединяват отново в Социалистическа република Виетнам със столица Ханой.
1990 г. – По време на ислямското богомолство Хадж, по време на похода между Мека и Медина, при преминаване на многохилядна тълпа през пешеходен тунел настъпва паника, при която загиват 1426 пилигрими.
2000 г. – В експлоатация е пуснат мостът Йоресунд между Швеция и Дания, който е най-дългият комбиниран железопътен и автомобилен мост в Европа.
2003 г. – МОК избира Ванкувър, Канада, за домакин на Зимни олимпийски игри 2010.
2004 г. – Асоциацията на страните от Югоизточна Азия (АСЕАН) приема Пакистан, като 24-ти член.
2008 г. – В Колумбия е освободена Ингрид Бетанкур – бивша кандидатка за президент на страната, държана в плен от екстремиската групировка ФАРК в продължение на 6 години.
Родени на 2 юли
419 г. – Валентиниан III, римски император († 455 г.)
1486 г. – Якопо Сансовино, италиански архитект и скулптор († 1570 г.)
1714 г. – Кристоф Глук, немски композитор († 1787 г.)
1724 г. – Фридрих Готлиб Клопщок, немски поет и драматург († 1803 г.)
1841 г. – Александър Зайцев, руски химик († 1910 г.)
1843 г. – Антонио Лабриола, италиански философ († 1904 г.)
1858 г. – Илия Куртев, български политик и общественик († 1923 г.)
1860 г. – Иван Бобев, български военен деец († 1885 г.)
1862 г. – Уилям Хенри Браг, английски физик, Нобелов лауреат († 1942 г.)
1865 г. – Лили Браун, германска феминистка и писателка († 1916 г.)
1877 г. – Херман Хесе, германски писател, Нобелов лауреат през 1946 г. († 1962 г.)
1879 г. – Тодор Паница, български революционер († 1925 г.)
1886 г. – Михаил Йовов, български военен и държавен деец, дипломат († 1951 г.)
1903 г. – Олаф V, крал на Норвегия († 1991 г.)
1904 г. – Жан Рене Лакост, френски тенисист († 1996 г.)
1906 г. – Ханс Бете, американски физик от германски произход, Нобелов лауреат през 1967 г. († 2005 г.)
1906 г. – Петър Димитров-Рудар, български писател († 1994 г.)
1906 г. – Ханс Улрих Рудел, германски пилот от Втората световна война († 1982 г.)
1908 г. – Христо М. Данов, български историк († 1997 г.)
1911 г. – Михаил Петрушевски, филолог от СР Македония († 1990 г.)
1922 г. – Пиер Карден, френски моделиер († 2020 г.)
1923 г. – Вислава Шимборска, полска поетеса, Нобелова лауреатка през 1996 г. († 2012 г.)
1923 г. – Любен Хранов, български футболист († 2011 г.)
1925 г. – Патрис Лумумба, първи министър-председател на Демократична република Конго († 1961 г.)
1930 г. – АКарлос Менем, президент на Аржентика
1936 г. – Детко Петров, български писател от бивша Югославия († 1990 г.)
1937 г. – Иля Талев, български писател и езиковед († 2008 г.)
1940 г. – Георги Иванов, български космонавт
1946 г. – Дейвид Сушей, английски актьор
1946 г. – Ричард Аксел, американски генетик и физиолог, Нобелов лауреат през 2004 г.
1956 г. – Джери Хол, американски модел и актриса
1958 г. – Красимир Кънев, председател на Български хелзинкски комитет
1961 г. – Сами Насери, френски актьор
1963 г. – Росица Кирилова, българска певица
1963 г. – Ернестина Шинова, българска актриса
1968 г. – Илиан Илиев, български футболист и тренъор
1973 г. – Денислав Калчев, български плувец
1974 г. – Матю Райли, австралийски писател
1976 г. – Георги Иванов – Гонзо, български футболист
1985 г. – Ашли Тисдейл, американска певица и актриса
1986 г. – Линдзи Лоън, американска актриса
1986 г. – Аатиф Шаешу, марокански футболист
1990 г. – Марго Роби, австралийска актриса и продуцентхмад Джамал, американски джаз пианист и композитор
Каква е вашата реакция?
