Кое те накара да се запишеш да участваш в „Сървайвър“?
Моето желание беше породено от друго конкурентно телевизионно предаване. Имах огромното желание да участвам там, тъй като в него има значително по-голяма степен състезателен характер, а не толкова социален. Там отпаднах на последния етап от кастинга, като бях много разочарован. Няколко седмици по-късно обявиха кастинга за “Сървайвър” и реших, че там ще успея да “надхитря” журито.
Какво имаш предвид с последното изречение?
Явявайки се на кастинга, си представих, че той по нищо не се различава от едно обикновено интервю за работа. Предположих какво искат да чуят интервюиращите и се въплатих в перфектния образ, който те търсят за предаването си… или поне какъвто е бил в моята глава.
Как се чувстваше в самата игра на този остров и обстановката?
Само човек,който е участвал в Сървайвър, може да знае какво е усещането ,защото е несравнимо. Чувствам се истински късметлия, имайки възможността да взема участие в подобен социален експеримент.Пожелавам го на всеки.
Страх ли те беше понякога там?
Страх никога не съм изпитвал там. Продължаването напред не беше самоцел за мен, наслаждавах се на играта и в нито един етап от играта не ме е било страх от отпадане. Ако говориш за друг вид страх, предполагам, че на островът на изгнаника е доста неприятно и самотно, но не ми се отдаде възможност да пренощувам там.
Какво не ти достигна според теб да стигнеш до финалът?
Както казах, продължаването напред не ми е било фикс идея. Определено ми е липсвало това, че не съм гледал дори цял един сезон на “Сървайвър”. Други участници бяха доста подготвени за това какво може да се случи във всеки един етап от играта. Ако изгледаш 40 сезона на американския формат, ще имаш много по-добра представа за предстоящи игри и обрати. Най-добър пример е дуелът с паленето на огън. Случвало се е безброй пъти в други сезони на “Сървайвър”, но аз не съм го очаквал изобщо. Друго нещо е това, че открито заявявах на хората, когато не желая да играя с тях. Зоран веднъж ме попита дали бих дал негативен вот за него, при което му отговорих, че му нямам никакво доверие. Ако искаш да спечелиш “Сървайвър”, това не се прави. Необходимо е непрекъснато да лавираш с различни хора и стратегии.
Ти по професия си пластичен хирург. Разкажи ми повече с какво точно се занимаваш?
Аз съм специализант по Пластично-възстсновителна и естетична хирургия в “Пирогов”. Там лекуваме предимно тежки изгаряния, труднозарастващи рани, както и реконструкции след травматизъм. Работя също в естетична клиника “Bellissimo”, където извършваме всякакви процедури от естетичен характер. Независимо, че всеки ден ми се събират около 12-13ч работа, задоволството от това, както да лекувам хора, така и да ги разкрасявам, ме зарежда позитивно и не ми позволява да чувствам умора.
Как поддържаш форма?
Въпреки че почти нямам свободно време, търся да отделя поне час за тренировка във фитнеса или тичане в парка. Това, че нямаме време за спорт, е най-честото оправдание на хората за мързела ни. Дали ще се събудиш един час по-рано или ще заспиш малко по-късно от обичайното, винаги можеш малковреме да намериш в което да спортуваш.
Какво правиш през свободното си време?
Работейки на две места, бих казал, че такова нямам. Всеки ден започвам работа в 07:30ч в Пигоров, следобяд бързам да не закъснея за “Белисимо клиник” и привършвам обикновено към 20:00ч. След това правя бърза тренировка във фитнес залата и се прибирам вкъщи.
Никола Тодоров
