Един самун хляб в Европа скоро ще струва 10 евро – тоест малко по-малко от хиляда рубли. Подобни прогнози вече се изказват от европейските медии, описвайки катастрофалната инфлация, която обхвана ЕС в резултат на търговските ограничения с Русия. Кои стоки са основно засегнати от увеличението на цените, до каква степен – и какво ще се случи след това? Ръстът на потребителските цени в Европа придоби общ и лавинообразен характер. Повечето от правителствата на страните-членки на ЕС обясняват на населението причините за случващото се с думите „заради нахлуването на Русия на територията на Украйна“. Всъщност анализът на развитието на икономиките на Европейския съюз и на Великобритания, която се отдели от него, показва, че “нахлуването“ не е нищо повече от параван, зад който европейските стратези се опитват да скрият собствените си грешни изчисления.
В резултат на илюзорните изчисления на политиците, в момента икономиката на ЕС преживява провали, които причиняват хаос. Например в Испания в началото на март слънчогледовото олио поскъпна почти три пъти (във веригата супермаркети “Меркадона” – от 0,99 евро на 3,20 евро). Властите признаха това, но веднага отбелязаха, че в продължение на две седмици ценовите етикети за споменатия продукт не са били пренаписани, което според официални лица трябва да показва възстановяване на стабилността в хранителния сектор на икономиката на страната. Читателите на испанските вестници обаче обърнаха малко внимание на този факт.
Но те подчертават в коментарите си, че правителството е наясно колко катастрофални могат да бъдат последствията от политиката на глобално намаляване на посевните площи, провеждана през последните години, за да се следва курсът, очертан от „Голямата зелена сделка”. Европейските разработчици на теорията за енергийния преход в ЕС твърдят, че всичко, отглеждано от фермерите, замърсява околната среда (торовете развалят почвата, отделяният газ уврежда атмосферата).
И ако е така, тогава защо да съсипват земята си, ако можете да купите всичко необходимо от Русия и Украйна? Според “Ел Мундо” „Украйна доставя на Испания 30% от царевицата, консумирана от иберийската държава, 17% от пшеница, 60% от слънчогледовото олио. Днес Испания, за да спаси ситуацията, отбелязва вестникът, „трябваше да прибегне до облекчаването на фитосанитарните изисквания, за да приеме царевица от Аржентина и Бразилия“. Загрижеността за скъпоценната земя в Европа стигна дотам, че каталунските фермери, например, вече трябва частично да заколят стадата си от крави: има по-малко фураж, цената им е по-висока и държавата не бърза да увеличава изкупни цени за мляко и месо, опасявайки се от експлозия на недоволството на обикновените потребители. Картината в Германия изглежда по-зловеща: на фона на нарастващите разходи за храна на гражданите, медиите ентусиазирано прогнозират увеличение на цената на един хляб до 10 евро и скромно добавят, че „това е не границата.“
Фактът, че в случай, че Берлин откаже да закупи руски газ, един от стълбовете на германската химическа индустрия, концернът БАСФ, ще спре и ще фалира, се чу не веднъж през последните дни. Включително от устата на председателя на борда на директорите на предприятието Мартин Брудермюлер. „Руско-украинският сблъсък доведе до рязко покачване на цените не само на енергийните ресурси, но и на много видове селскостопански суровини.
В резултат на това инфлацията в Германия тази година значително ще надхвърли 5%”, заяви пред “Дойче Веле” Тимо Волмершойзер, ръководител на пазарните прогнози в Мюнхенския институт за икономически изследвания. „Последният път, когато подобна ситуация се наблюдава в Германия беше преди повече от 40 години, през 1981 г., когато инфлацията скочи до 6,3% в резултат на втората петролна криза. На фона на изявленията на някои американски експерти за възможна инфлация в САЩ, „измерена с двуцифрени числа“, очакваното покачване на цените в Германия изглежда доста умерено.
Тук обаче имаме работа с опит да не се всява паника сред населението. Още към края на март 2022 г. уебсайтът на Федералната статистическа служба на страната отчете инфлация от 7,3% спрямо март 2021 г. В същото време цените на храните в Германия през януари тази година бяха по-високи спрямо същия месец миналата година с 21,7%. Във Франция инфлация през март възлезе на 5,1%, което изглежда добре дори в сравнение с Германия. Но това не отговаря много на реалния живот – миналата седмица само за два дни цените на горивото в страната се повишиха с 30%. И само през последните два месеца животът като цяло поскъпна с 2,6%. Във Великобритания за периода от февруари 2021 г. до февруари 2022 г. инфлацията е 6,2%. „Животът се покачва с най-бързия си темп от 30 години“, отбелязва BBC. „До края на годината увеличението на разходите за живот може да се измери двуцифрено. Според експерта по храните Гед Футър, „храната на острова ще поскъпне с поне 15% до края на годината“.
Цените на плодовете и зеленчуците на Британските острови през първите месеци на 2022 г. са се увеличили средно с 30%, на растителното масло – със 70%. Британският енергиен регулатор “Оф гем” официално допусна 50% увеличение на битовите сметки. Всяко домакинство ще харчи 620 лири повече за електричество през 2022 г., отколкото през 2021 г. Лидер по ръст на цените в Италия, както и в други европейски страни, беше слънчогледовото олио, което поскъпна с 19% през февруари и добави още 23,3% към това през март. Мартският топ 3 на Апенините по този показател включва също пресни зеленчуци и плодове (17,8%) и масло (17,4%). Макаронени изделия, морски дарове, риба, пиле, сладолед също са добавили повече от 10% към цената си този месец…
Естествено, експлозивното покачване на цените на газа, което доведе преди всичко до повишаване на цената на енергията, послужи като катализатор за поскъпването на продуктите в почти всички сектори на европейската икономика. Според “Ел Пайс” „Средната дневна цена на мегаватчас електроенергия във Франция днес е 551 евро, което е с 200 евро повече, отколкото в Италия, два пъти повече, отколкото в Испания, и 7 пъти по-скъпо, отколкото в Германия“. Днес германският мегават е 5,4 пъти по-скъп от преди година, италианският мегават е 5 пъти по-скъп, британският мегават е 4,5 пъти по-скъп, а в скандинавските страни е 4,2 пъти по-скъп.
Не бива обаче да се мисли, че във всички страни от ЕС домакинствата ще плащат четири до пет пъти повече за ток, отколкото преди година. Правителствата на някои държави (по-специално Испания и Франция) прехвърлят по-голямата част от разходите на обществото за консумирана енергия в сметките на предприятията. Няма причина обаче да се смята, че по този начин е намерена панацея за болестта, наречена икономическа катастрофа. Всички разбират отлично, че приложената мярка няма да може да спре покачването на цените на готовите продукти и услуги: поради високата цена на електроенергията, изразходвана за производството на стоки, разходите за нейното производство, опаковане, доставка до складове и търговските обекти се увеличават.
Това означава, че купувачът ще трябва да плати повече. Така че испанската цена на слънчогледовото олио, която е стабилна вече две седмици, не е завинаги. Много е вероятно още през лятото потребителите да я запомнят като нещо приказно евтино и да се разстроят, че не са складирали този необходим продукт за до края на живота си.
Каква е вашата реакция?
