Семплите неща отпреди
Да не влизаш с празни ръце в чужд дом или като връщаш чиния, да не бъде празна.
Частица от малките житейски принципи на хората отпреди, облечени в правила, както виждате скромни и непретенциозни, но разкриващи сърдечност, взаимопомощ и желание за мило общуване.
Независимо, че и преди е имало различия в характерите, в политиките, в статуса, в религиите, в интелекта и образованието, хората са градили пътища един към друг постоянно и търпеливо, с уважение към малкото и с благодарност, че го притежават.
Добросъседството и уважителното общуване е носило просперитет и спокойствие, като гарант, за да бъде живян под контрол и в равновесие, този разнообразен откъм събития живот.
Като епизоди от любовна игра за човечност е разказаната история, в която мюсюлманка притичва до съседката си – християнка с молба да издои вместо нея кравата, защото има спешна работа и не ще смогне да се прибере в дома си навреме, за да го направи, обичайно. По-нататък в дните ще разменят боядисани червени яйца за Великден и овче месо на Курбан Байрам, и тези епизоди ще продължават до живот.
Само късче отпреди е това. Представете си, колко много подобни спомени могат да бъдат чути, за да се сглобят парчета – история за един човешки живот, за който днес с умиление изричаме, че е основа за незаличими дири на еталон за възпитание и морал за следващите поколения.
Сериалът, в който играят днес съвременниците е сложен – виртуален, високотехнологичен, асоциален, практичен. С логично следващи епизоди, разкриващи дефицити на емпатия, на общение, на мислене, на уважение и на анализ.
Време, в което няма време да надпишеш картичка и я купуваш с готов текст.
Не отделяш време да измислиш да напишеш три реда прощални слова за некролога на баща ти и поръчваш такъв с готов текст.
Оказва се, че няма време да живееш. Ако бъде намерено все пак такова, то е за да се изумиш на случващото се, след което да изникнат като изневиделица спомени, как баба ти е грабвала пакет ориз от грижливо подредените хранителни запаси в килера, след което сте се отправяли на гости при съседката. После сте изпращани до вратата на изпроводяк с чиния, изпълнена с маслени курабии, с връх. По-късно сте връщали същата чиния, но не празна, а препълнена с правоъгълни парчета домашно приготвен сладкиш. Пак с връх.
Такива работи – простички, не геостратегически, без оси на влияние и стратегии за бъдеще.
Въпрос на личен избор е, дали ще направим нещо от душа и сърце, и с мисъл или ще извършим поредното „копи-пейст“ в живота ни.
Понякога малките неща създават големите. Не е лошо да си припомняме това.
