– Г-н Минчев, как резултатите от евровота ще пренаредят политическата картина у нас?
– Очертаха се ясно двата основни партийни центъра на властта. ГЕРБ – смятана през 2007-2009 г. за краткотрайно популистко движение – днес празнува уникална за българските условия победа. След труден мандат на управление в криза и година на опозиция под масиран натиск срещу лидерите и активистите на партията, ГЕРБ заема дългосрочно позицията на десен политически център, около който ще гравитират – искат или не – останалите партии от тази част на спектъра.
ДПС окончателно измести БСП като основна политическа сила в (псевдо)левия либерален център. Няма значение дали Станишев или Местан са взели един процент повече в неделя. Коалицията ДПС – БСП се управлява от Боянските сараи – днес този факт е официализиран. Освен с огромния ресурс на етническия вот и на корпоративнотърговския финансов рекет Доган вече разполага и с втора политическа сила, постигнала 10 на сто на изборите – „България без цензура“. Комбинацията между яростен популизъм и огромни финансови и организационни ресурси, впрегнати в кампанията на Бареков, превръщат тази партия в трета опора на Догановата власт – след ДПС и БСП. В тази комбинация на БСП е отредена слугинската роля.
– Защо?
– След предсрочни избори или след съществен ремонт на кабинета, БСП ще може да избира: дали да се ориентира към формално „голяма коалиция“ с ГЕРБ, или към ролята на обслужващ персонал в оста ДПС „България без цензура“. Не че други политически кръстоски са невъзможни – у нас вече всичко е възможно. Но реалните центрове на политическа гравитация и конкуренция са около Борисов и Доган. Станишев в момента е по-олекнал и безвъздушен политически дори и от Бареков.
– Какви процеси да очакваме в БСП след голямата й загуба?
– Ръководството около Станишев претърпя пълно фиаско, но то държи пълен апаратен контрол върху стопяващата се партия. Единият Румен е в АБВ, а другият е маргинализиран… По-леките фракции ще отплуват към АБВ и към оформящата се по-радикална левица. Ако Станишев не послуша семейния съвет да се премести в Брюксел – като обикновен евродепутат, разбира се, на следващия конгрес на БСП той отново ще чете доклада за успехите и очакваните бъдещи предизвикателства пред БСП, която в един момент ще може цяла да се побере в зала 1 на НДК. Но да не продължаваме повече с мечтите на Бойко Борисов. От структурна – социологическа гледна точка, БСП изпълни достойно мечтата на българската посткомунистическа олигархия да препятства създаването на нормален политически център за лява политика. За четвърт век след 1989 г. БСП осуети приемането и спазването на нормално трудово законодателство, не позволи създаването на ефективна и социална здравна и образователна система, да не говорим за пенсионно осигуряване, регионално развитие. БСП изигра ключовата роля за създаването на бруталния олигархичен капитализъм, който червената номенклатура наложи на България за последния четвърт век. С това сякаш нейната роля е изчерпана.
– Приближават ли ни резултатите от тези избори към предсрочни парламентарни избори?
– По логиката на демократичната система тия дни трябва да получим оставката на Орешарски, а до края на юни да мине ротацията на мандатите преди следващия служебен кабинет и предсрочните избори. Но нашата демокрация е фасадна, а решенията се вземат в Боянския сарай. Там ще се реши дали да се върви към избори или към ремонт на куция кабинет „Орешарски“. Независимо от решението, до пролетта на 2015 г. изборите са неизбежни. По-добре за всички е да се състоят през есента на тази година.
– С кого ще се сближи Бареков?
– Зависи от плана на сарая за „България без цензура“. Ако се реши Бареков да бъде третото колело в триколката на ремонтираната тройна коалиция – пътят му е с ДПС и БСП. Ако Соколът прецени, че му е по-изгодно да има партия с по-свободна валенция – може да го прати навсякъде. Наемните войници не си избират съюзниците и противниците. Там, където ДПС не може да влезе открито в коалиция – може да прати Бареков. The fortune of a soldier of fortune („ Участта на войника на съдбата“ – б.р.).
– Защо националистите не успяха този път?
– Защото България без цензура взе гласовете им като свеж и щедро финансиран популистки проект.
– Какъв е коментарът ви за провала на социолозите?
-Няма провал на социолозите. Има провал на двамата палачи на българската демоскопия – Андрей и Кънчо, които превърнаха емпиричната социология в пиар слугиня на всеки, който може да плати. Те изградиха монопол на социологическия пазар и подмениха социологията с добре платен политически слугинаж.
Падението им стигна дотам да инициират разгрома на НЦИОМ с пряка репресия върху колегите ни там – репресия, която продължава и до днес. Вземете електоралния въпрос „За кого ще гласувате?“ на който и да е от съзвездието на Би-Би-Ес-Ес – сови, медиани и прочие – и вижте как от година и половина БСП „води“ пред ГЕРБ. Безсрамието и продажността не са социология.
Има колеги социолози, които работят почтено и дават надеждни резултати. Провалът на пиар „социологията“ на последните избори дава шанс на социологическата общност да изгони търговците от храма -ако пожелае, разбира се.
По Труд /Любословие| стр. 15; 16
