Южен Пирин – втора част
Автор: Георги Разсипийски
Сгуши се още по-плътно у мен и целувката, която стана взаимна… беше прекрасна! Чиста без грам мръсотия! А в такова състояние, аз лично винаги си мисля главно за мръсотии…. Сега просто целувам, целувам и целувам, ако ме разбирате. Никога не съм си мислил, че мога да изпитам нещо подобно спрямо тази жена… и осъзнавах, че в този момент плюя на достойнството си, на мъжката си чест и на цялата си личност, но не ми беше по силите да спра!!! Ако жената, за която пиша беше някоя гнусна курва, то тогава си струваше да ви разкажа с пълни подробности всичко, което се случи между нас онази нощ. Но сега ще пресека това, противно на нрава ми и ще ви резюмирам нещата генерално по следния начин:
Мъжки подвизи през деня и подлизурство, и падение през нощта. Три пъти жената на мой боен другар се свиваше в неописуеми конвулсии под мен, в продължение на 1 час. Три пъти, в сюблимния момент, нададохме общ вой до небесата, на който биха завидели и няколкото мечки в района. Това е първият ми и единствен момент в този живот, в който искам едновременно да живея още 100 години, само за да ми се отдаде шанс да изпитам нещо подобно отново и в същото време да искам земята да се разтвори и да ме погълне…
Панически се изнизвам от стаята по светло, без никакви думи или каквито и да било допълнителни обяснения.
На следващия ден се будя следобед. Все още се моля да съм сънувал, даже в първите 5 минути по стар навик, разтърквам очите си и не се сещам за нищо от предната нощ. Картината се напасва в съзнанието ми, сякаш съм излязъл от упойка след операция и пъзелът на мозъка ми се сглобява, парченце по парченце, докато някъде на 5-тата минута, реалността ме удря като парен чук. Започвам обилно да се потя и сърцето ми забива лудешки. Напипвам цигарите си на нощното шкафче и паля директно в кревата. Както съм с цигара в устата, скачам като ужилен и влизам в банята пускайки душа. Седя така около 20 минути, със затворени очи и с вече отдавна разкапал се фас в устата, молейки се някаква машина на времето да ме пренесе, в друго време и в някаква друга реалност, но нейсе. Криво-ляво се стягам, навличам снощния анцуг и излизам навън. Качвам се в ресторанта. Айкут и Фатме седят и ядат мекици. Айкут видимо е махмурлия. С Фатме си хвърляме един единствен много бърз поглед и това е всичко…. Нещата изглеждат сякаш нищо нередно не е имало. Сядам на масата с цялото хладнокръвие, на което съм способен и поздравявам с добро утро.
– Добро утро Иво! Снощи аз слязох за малко до Брезница, да видя какво правят децата, че нещо ми се обадиха по спешност….
Много добре знаех, че лъже, но и също така знаех, че най-малко аз съм този, който има право да му държи каквато и да било сметка, след като предната нощ се бях превърнал в нищожество. Фатме тутакси се впуска да ми сложи чиния и да ми налее чай. Седя като скован… Но все пак животът някак си трябва да продължи за това на глас казвам:
– Айкутчо, айде ако искаш днес да почиваме, а? Аз сега ще взема пушката и ще тръгна малко надолу по асфалта, за да не плаша нагоре животните… Ще сляза по канала до базата на Валката и после ще се обадя на Мъро да ме качи нагоре. Даже там ще обядвам, а ако се запукаме и с някоя друга ракийка, мога и да вечерям там, хе-хе-ее. Вие днес почивайте и не се ангажирайте с нищо свързано с мен, определено ви се полага……. и на двамата……….
НА ПРЕДИШНАТА ВЕЧЕР АЙКУТ:
– Ах тоя Иво, бе! Все ги пере хубави! Както и Искрен! Шефа го разбирам – той има търпението на бивол, но останалите двама, хич не ги разбирам… Когато си късметлия, си си късметлия и това е то! Тоя бабалар е поне 160 кг. А пък и зъб вади майка му стара! Като нищо зъбите са златен медал! Де да беше така лесно и с жените и със семейството. Ах тази Хайрие! Не знам и аз как започна всичко…, познавам я от дете. 20 години е по-малка от мен. В онова шеметно лято, миналата година на Рамазан байрам, просто ми каза:
– Здрасти, чичо Айкуте….
Но детето, което познавах допреди 5-6 години, беше изчезнало и на нейно място се беше появила красива млада жена.
– Какво става Хайрие?
– Ще ме метнеш ли до Лъжница, че майка ме прати да взема от една тамошна бабичка едни работи, а колата на брат ми е развалена и не може да ме закара?
– Еми скачай! – отговорих.
Останалото е история, за това как един дърт трапер, може да влезе по най-смешния начин в примките на едно младо сърненце. Събудихме се на следващата сутрин в едно гоцеделчевско мотелче и аз вече много добре знаех, че съм започнал нещо, от което отърване няма. Старият ми ловджийски инстинкт се беше възпламенил спрямо това дете, а този инстинкт беше вечен и изконен. Не бих могъл да мисля, че може мене да ме сполети такава шеметна лудешка любовна тръпка! Мнооого вода изтече откакто бях млад, див и зелен. Гонех фустите по Гоце Делчев, единствено за свое лично удоволствие. Сега е друго… Ще измисля нещо…. и все по някакъв начин ще се справя, но не с вътрешните си демони, а с това как да изляза от базата.
– Фатме, съжалявам, но трябва спешно да дръпна към Лъжница. Искам да видя майка, обади ми се, че е зле……
Мълчание! Гледа ме с очи, втренчена в мен. Изпитвам едновременно неудобство и адска потиснатост……
– При нея нали?……
– Фатме, не знам кой ти пълни главата с глупости и ще ти го кажа за н-ти път…. не смятам, че съм заслужил по-малко уважение от тъпите Брезнишки селяни и все си мисля, че съм ти го доказал.
Отново мълчание! Изведнъж се случи нещо абсолютно неочаквано за мен. Тя взе каната с вода от нощното шкафче в стаята и я хвърли с всички сили по мен. Само навременната ми реакция, да се наведа ме спаси от ужаса да ми бъде разбита главата.
– Млъкни! – изкрещя ми. – Млъкни и повече никога не се опитвай да ме лъжеш! По-добре направо си кажи! Не си този, който познавах доскоро!
Аз обаче побеснявам. С една дълга стъпка преодолявам разстоянието до нея и й забивам звучен шамар. В следващия момент осъзнавам, че нещата са излезли много извън контрол. Успявам единствено да изрека:
– Повече никога не се зачерквай тази тема и всичко ще бъде наред! А сега извини ме –отивам при майка си в Лъжница……
Шофирам някъде между селото и Гоце Делчев. Вали проливен дъжд. Толкова съм уморен и психически и физически. Как ли се освобождава човек от подобен товар? Да обичаш две жени е подобно на това да избираш да влезеш в два казана – в този с ледената или в този с горещата вода. Едната ще те превърне в ледена висулка, а другата ще те направи на въглен. Защо ли не сме устроени като животните – любовта да ни бъде единствено за размножаване и да не влагаме никакви емоции? Колко по-лек щеше да бъде животът. Именно по тази причина съм влюбен в гората. Там си свободен от предразсъдъци и от затъмнение на емоциите. Ядеш, бориш се с по-силния за оцеляване и оцелееш ли, си щастлив и свободата продължава. Започвам сериозно да се замислям, дали хората сме най-умните същества и дори така да е, дали този ум не ни служи за корист и пошлост и за нищо друго. До скоро обожавах гората и семейството си, това ми стигаше, а сега вече нещата се промениха. Обожавам гората, семейството, прекрасните си ловни другари, които са ми много повече от началници и …..за капак на всичко обожавам и злополучната Хайрие. Да си не раздвоен, а разтроен и разчетворен в обожанието си не е леко бреме. Това ще рече много неща, на които си длъжен по презумпция да се отдадеш и посветиш. Ето сега например, почти стигайки до къщата на Хайрие, нищо друго не ме интересува. Пак ще я взема, ще заровя глава в гъстите й къдрави коси, ще нацелувам смуглото й подобно на мулатско лице, ще я питам:
– Диамант мой, каза ли на баща си, че ще спиш в приятелчето си Араш? Ах, този кучи син Араш, ако мога ще го дера жив!
Така е в нашето помашко общество, женим се и свързваме животите си единствено по повеля на нашите родители. Може би аз съм единственият, който прави изключение от това правило. Първият ми брак беше на 100% по тази стара изпитана схема. Баща ми бог да го прости ми беше казал:
– Ще вземеш Айден и това е…
Видя се тя ползата от цялата тая работа. Аз за това и не отричам християнската религия, защото там няма подобни глупости. Хора, които не се обичат и са събрани насила, в никой случай няма да просъществуват като семейство. Айден на всичкото отгоре се оказа една изключително алчна и егоистична кучка! Аз го знаех, но сляпо като войник продължавах да изпълнявам брачните си задължения, а едно от тях е да доверяваш със съпругата и най-скъпото си. В един прекрасен ден просто се събудих и намерих чекмеджето, в което каширах спестяванията от кафето празно.
– Съжалявам мили! Сбогом! – кратко ясно и категорично.
От този момент нататък никой не я видя повече, нито в селото, нито в областта. Говореше се, че е дръпнала за Германия заедно с някакъв тарикат от Якоруда, но никой не знаеше със сигурност. Аз от своя страна се пропих и изоставих бизнеса. Затънах в дългове. Взимах заеми и не ги връщах. Блатото на живота ме погълна до шия и единствено главата ми се бореше да остане на повърхността за да диша, защото докато дишаш, както се знае абсолютно нищо не е изгубено. В един прекрасен ден, както винаги се показах разчорлен, небръснат и с дрехи непрани от 2 месеца, излязох от къщата си. Първият удар беше много бърз, сякаш слънцето избухна в окото ми. Вторият, третият и тези по-натам се сляха. Накрая не чувствах нищо. Тялото ми се бе превърнало в някаква гнусна кръвясала пихтия и долових, като че от много далеч, преди да изгубя съзнание…, ако не върнеш парите до 3-ти си ЧАО! И всичко потъна в мрак. Беше започнало началото на края…… Превърнах се в абсолютен аутсайдер в областта. Влизах в кръчмата и никой не желаеше да ме погледне. Масите просто се изпразваха, само заради това че съм влязъл. Знаех, че човек бива зарязван веднагически изпадне ли в беда, но далеч не знаех, че важи с такава пълна и страшна сила. Имах един месец да върна 5000 лв. Парите бях изпил и профукал на комар и не го ли направех, братята лихвари Сюлейман щяха да ме пречукат без да им мигне окото. Тия не си поплюваха изобщо. В един прекрасен ден се появи тя – Фатме. Видях я пред дувара на тяхната къща и за разлика от всички останали, тя ме поздрави. Заговори първа, сигурен мъртвец. Огледах я…: зелени очи, подобно на моите, мургава, едри стегнати гърди, стройно тяло. От тази трънка може да изскочи заек помислих си……
– Искам да говоря с баща ти, директно и без заобикалки изтърсих аз.
– Но, Айкуте, знаеш какво ти е положението…. Дали ще те приеме…….
– Ще ме приеме, той те обича много и ти ще му кажеш да ме приеме.
Никога в живота си не бях губил склонността да се впускам в рискови и импулсивни начинания. Такъв съм си от дете. Сега знаех, че това е последното ми спасение. Фатме сякаш се изплаши, но въпреки това отрони, едвам доловимо и гледайки ме право в очите:
– Ела към 8!
Още тогава разбрах, че в това момиче се крие нещо необикновено – гордост, скрит плам и кой знае какво още. Тя удържа на думата си и в 8 седях на трапезата на стария Ашим. Беше собственик на стотици декари около Брезница, Лъжница и Корнница, които даваше под аренда. Беше приказно богат, мършав и изпит като плъх, но въпреки това се славеше с мъжеството си. Горд баща на 4 дъщери, като Фатме беше най-малката. Разказваха се легенди, че не би им позволил да се оженят за нищо на света и че не смята нито един потенциален зет за достатъчно достоен да се занимае с нивите му.
– Аз ще съм си онбашия докато умра! Не ща ни внуци ни мъжорля! А щерките много да ме слушат и да работят, че ще играе здраво каиша! – така се говореше, че беснял често дръпнатия старец.
– Виж какво, бай Ашиме… искам ръката на дъщеря ти!
На масата настана неловка тишина. И трите по–възрастни щерки наведоха глави, като че в готовност те да бъдат отсечени. Фатме от своя страна почервеня като домат, но не сведе поглед. Гледаше право в очите, ту мене, ту татко си. Бай Ашим мълча дълго, може да бяха 15 минути, изпушвайки 3 цигари и отпивайки от ракията си на бавни глътки. Държеше се все едно нищо не бе чул.
– А, ако те застрелям още тук и сега? – промълви едва чуто той накрая.
– Няма да ме застреляш, бай Ашиме! – отвърнах невъзмутимо.
– И какво те кара да мислиш така? – попита ме той, втренчвайки се изпитателно в мен.
– Това че, въпреки че си корав и опърничав човек, сам дълбоко в себе си съзнаваш, че и твоят ред скоро ще дойде. Вече си към 75 годишен, а нямаш нито един друг мъж в къщата си. Убеден съм, че нямаш желание имотите ти да залинеят и всичкото ти имане да бъде пропиляно, поради липсата на силна мъжка ръка в къщата. А женорята са си женоря, те са живителната сила, но ние мъжете сме двигателят. Ти не си глупав, а си опитен мъж, живял и препатил и си в час с тия неща……..
– Бях убеден, че бай Ашим не бе чувал никога някой да му говори по тоя начин. Той действително беше в състояние да застреля човек, без да му мигне окото и цяло село трепереше все още от него, макар да че гонеше 80така…..
– И така да е, защо мислиш, че именно на теб ще поверя тая мъжка роля? На тебе, непрокопсаника, когото жена му го направи за смях пред цял свят, а? Та, ти жена си не успя да опазиш. Как ще опазиш моето имане………
– Жена ми ми беше насадена от баща ми. Нито аз обичах нея, нито тя мене. Така живот не бива и въпреки всичко, аз продължавах да й давам всичко, от което има нужда и да не я оставям дори за миг. Работех като вол – и за благодарност, тя плю в сърцето ми, по-скоро съм за съжаление, а не да бъда низвергнат. Но аз и не чакам и не желая съжаление, защото съм свикнал сам да си оправям бъкиите. А относно, това че пропаднах последните месеци, именно за това искам да направя поправка на живата си и да започна на чисто. А сега съм на ръба на живота. Дължа 5000 лв. на братята Сюлейман и ако не ги върна до три седмици, ще ме убият. Затова аз съм готов да взема една от твоите ниви, да я продам и да откупя живота си. Не си ли съгласен, то още тук на твоята маса ще платя дан за всички грехове, които имам и символично ще пръсна мозъка си. По добре аз, отколкото да се унижа да ме претрепят ония недоносци.
Не се шегувах…, извадих от кобура личния си пистолет и го насочих към слепоочието си, беше зареден с 8 патрона, дръпнах предпазителя…
– Ако решиш да ми помогнеш – продължих аз, осъзнавам, че безплатен обяд няма. А какъвто и да съм, аз съм най-вече работар. Искам да се оженя за дъщеря ти и да продължа твоето дело, в собствения ти дом, делото на твоя живот. Така че решавай, ще ми помогнеш ли или да стрелям.
– Спри – отвърна той. Свали тоя пистолет! И от този момент нататък помни, че предадеш ли ме и отметнеш ли се дори и от една единствена своя дума, ще те накажа не аз, а Аллах. Ще гориш в пъкалите на ада, докато изгние всяка частица от душата ти, а след това отново се възроди за да изгние отново и така вечно…
Две седмици след това се ожених за Фатме. Не се наложи да продавам нищо, защото бай Ашим отиде при братята Сюлейман и им каза, че пипнат ли ме ще затрие и тях и семействата им. Аз от своя страна се заех с земеделската работа и със сърце, и с душа, и с тяло. Не можех да си представя да предам това семейство, по някакъв начин, те ме спасиха. Влюбих се в Фатме до уши. Родиха ни се две прекрасни дъщери, които отглеждахме с много любов и отдаденост. Бай Ашим умря 10 години по-късно и аз останах единствения мъж в къщата. Сестрите на Фатме, така и не се омъжиха. Животът си течеше в едно русло, докато с годините нещо у мен се пречупи. Гората ме теглеше обратно. Бях завършил горския техникум в Банско и оттогава у мен се беше загнездило горското пиле, като в кафез и не излезе цял живот. Именно за това в момента, в който при мен дойде Eрхан от Лъжница, мой стар приятел и ми сподели, че ловно стопанство оттатък Гоце Делчев търси мобилна група, която да организира за ловни излети при посрещането на важни гости, не се и поколебах. Знаех, че Фатме ще ме разбере и ще ме подкрепи.
– Хайде да дадем отново под аренда земите. – казах й аз още същата вечер.
– И без това нищо кой знае какво не печелим от тях. Големите арендатори ни изядоха хляба. Получих страхотно предложение за работа. Писна ми вече от тая полска работа!!!
– Добре, Айкуте, татко, бог да го прости ще те разбере. Ти, изплати достатъчно голям дълг спрямо него с труда си до този момент! Не си му вече длъжник!
– Напротив, длъжник ще му бъда докато ми изгният кокалите! Но оттук насетне, ще изплащам дълга си с любов към теб, към децата и помагайки на сестрите ти с каквото мога! А шмугна ли се в гората, това ще ми бъде неизчерпаем източник на сили, за да правя именно това!
– Добре, но има една малка подробност, аз без теб не тръгвам никъде. Назира, Гюлфие и Зурайде са достатъчно млади и силни, за да хвърлят по едно око на децата докато са на училище, а лятото ще си ги взимаме при нас! Където си ти, там ще сме и ние!
И така Фатме и децата дойдоха с мен на „Жива вода“! Въпреки че там имаше две прекрасни жени, които шетаха и поддържаха базата, домакинският талант на Фатме също не остана незабелязан и тя много бързо стана част от работния процес. Двамата собственици, бащата и синът Павлови, се оказаха невероятно добри и всеотдайни хора. И това се оказа решаващо за нашата съдба в момента, в който започнаха проблемите. Дъщерите ни, както споменах през годината си оставаха на село и всяка сутрин пътуваха с автобуса за Гоце Делчев. От зла приумица на всевишния ли, от що ли друго, те попаднаха в клопките на коварна психическа болест – наречена анорексия. Стигна се до там, че едната за малко не предаде богу дух. Бащата и синът платиха за лечението им и след това пропуснаха 2 срока от гимназията, за да седят горе и да се възстановяват, а ние да сме около тях. В онзи момент, аз се заклех да бъда вечно верен на тази фамилия и в добро и в лошо, точно както навремето се бях заклел във вярност към бай Ашим, защото за мен мъжкарството означава страшно много. Минаха години на ловни подвизи и всеки гост, който посрещахме и чийто ловен излет аз организирах, беше удоволствие и за госта и за мен, защото си вършех добре работата и работех онова, което обичам. Но вечно щастие, както се казва няма никъде. И сега тази пуста Хайрие го доказва. Човек, работещ любимата си работа, който има стабилно и любящо семейство, което всячески закриля, беше се повел по акъла на едно 20 годишно момиче, при това сгодено. Беше неспособен да спре…
Ето, вече съм пред къщата, от която тя ще излезе всеки момент. Тая влиза в колата и ме целува страстно. В миг забравям всичките си терзания.
– Къде ще ходим любими?
– В Гоцето на механичка, а след това – изненада.
– Добре, че тая моя най-добра приятелка, аллах да я поживи, живее тук извън селото, при кошарите и когато идваш да ме взимаш сме далече от погледите и на татко и на Араш!!!
Тя се разкикотва, а ние се понасяме в нощта……….
В същото време въпросният Араш Сюлейман, който е не друг, а именно годеникът на Хайрие – огромен мъж, рус и синеок, подобно Викинг от Скандинавия, се е скрил зад едно борче, в непосредствена близост до къщата, от която Айкут и Хайрие потеглят с мръсна газ. За зла беда, рогатият годеник е син на един от братята Сюлейман, които навремето за малко да батисат Айкут заради 5000 лв. А сега са най-богатите в селото и именно техните ниви придобити през годините с нечисти нотариални сделки, изнудване, бой, рекет и т.н. са в основата на това по-дребни земевладелци като Айкут да бъдат докарани почти до просешка тояга.
– Непрокопсаник ! – изръмжава шепнешком на себе си той. – Мръсно куче! Ще си платиш!!!!!!
Следва продължение ….
