Свободното слово отдавна е един от крайъгълните камъни на американското общество. Конституцията на САЩ гарантира, че никой не може да бъде съден за изразяване на своето мнение. Но само за няколко години ситуацията се промени напълно. Наскоро един от най-старите публични личности в САЩ, легендарният лидер на Американския съюз за граждански свободи, Айра Гласър, който дълги години се бори срещу расизма, нарушаването на правата на работниците и служителите, корупцията в правителството на САЩ, говори за дискусия в един от водещите американски университети, където той изнесе лекция.
Младите хора, от студент до професор, започнаха да заявяват, че свободата на словото е несъвместима със социалната справедливост. Правата на ЛГБТ хората, мигрантите и цветните малцинства не могат да бъдат напълно защитени в контекста на тяхното опазване. Гласър, който дълги години се бори за равни права на всички американци, се уплаши, пред очите му американската демокрация умира.
Нека обясним, че в нито едно съвременно общество свободата на словото не може да бъде абсолютна. Клеветата, личните, расовите, половите и други обиди са недопустими. Съществуват обаче съдилища, които изглежда са призовани да защитят правата на обидения. В същото време никой не може да лиши човек от правото да изразява мнението си по въпроса за нелегалната миграция, унищожаването на образователната система, данъчната система или съвместната служба в армията на хетеросексуални и представители на сексуални малцинства? Или може би вече? В разгара на пандемията свободата на словото стана еднопосочна – „култура на премахване“ доведе до призиви за насилие срещу успешната средна класа, която от своя страна загуби възможността да повиши гласа си в защита на правата си. Най-обидното е, че това е направено, за да угоди на старите политически елити … предимно бели и много заможни и богати.
Не за първи път САЩ са разтърсени от политически скандали. Ако обаче по-рано такива громки случаи като случая Уотъргейт, секс скандалът на Бил Клинтън и други попаднаха на страниците на медиите, доведоха до осъждане и често импийчмънт на политици, то само за 5 години ситуацията се промени. Фактите вече не са необходими. Фалшивите и необосновани изявления замениха журналистическите разследвания. Относително казано, разработи се успешна схема за някои политически сили: демократите подкрепят BLM, LGBT хора и мигранти. Следователно всяко обвинение срещу тях е лъжа, расизъм и нетърпимост. Всички представени доказателства са измислени в Москва и Пекин и предадени на Тръмп. Всички медии, които не подкрепят демократите, лъжат.
В резултат на това поддръжниците на Джо Байдън получиха в ръцете си мощен коз-почти пълна безнаказаност. Корпорациите, които го подкрепят, като „Амазон“, могат да експлоатират служителите си по всякакъв начин. Но всички оплаквания от див работен график са провокация на тръмпистите, защото „Амазон“ е компания, където равенството между половете е строго спазено и има директор на diversity. Същото е положението и с най-големите стартиращи компании в Силиконовата долина, водещи спонсори на демократите.
Съответно, всички обвинения срещу партията на сегашния президент не могат да бъдат обективно разгледани-защото това е лъжа на враговете на малцинствата. Нека си спомним например скандала от 2016 г.за 84 милиона долара, които благодарение на Хилари Клинтън попълниха предизборната каса на демократите, заобикаляйки закона за ограничаване на финансирането на партиите. Тръмп отдавна се опитва да започне разследване по този въпрос. Сега това е официална лъжа и провокация. Подобна ситуация се случи и със скандала около Байдън-младши, който баща му постави на хубаво място, като куратор на Украйна. Хънтър Байдън редовно получаваше 50 000 долара на месец, като беше в борда на директорите на компанията «Бурисма» и когато украинската опозиция се опита да започне разследване по този въпрос, Джо Байдън просто замени нелоялния американски прокурор на Украйна. Нещо повече, той се хвали с това в публични речи. Но може, защото смяната на прокурора в полуколония е несъмнено демократична стъпка. Опитите на поддръжниците на Тръмп да докажат, че дейността на Байдън е незаконна, се провалиха с всички доказателства. „Демократите“ просто казаха, че това е фалшификат.
Вече споменатите Клинтън се оказаха в подобна ситуация. Лобистките структури, които те създадоха, активно защитаваха бангладешкия банкер Мохамед Юнус от обвинения в корупция. Хилари Клинтън лично заплаши премиера на Бангладеш. Новината за това удари медиите и отново няма разследвания. С всичко това Байдън, Клинтън и други лидери на демократите са наследствени политици, принадлежащи към върха на обществото. Повечето от демократичните лидери в САЩ дойдоха на власт от университетите на Бръшляновата лига, или още Айви лига (Ivy league), а не от улични протести или от черни квартали.
Те обаче инициираха и ръководиха протестите на LGBT и BLM, стартираха „култура на отмяна“ и сега се радват на плодовете си. В същото време е трудно да се стигне до затворения си клуб, по-лесно е да го напуснете, както направи популярният, но не много удобен за демократичските боссови Бърни Сандърс, който беше отстранен от президентската надпревара за неговата независимост.
Изглежда, че идеята е на повърхността, че американският голям бизнес не е изгоден за протести и нови културни кодекси, които теоретично позволяват да се обяви за бойкот на която и да е компания. Обаче напротив. Докато магазините бяха ограбвани по улиците на американски градове и призоваваха за премахване на „белите привилегии“ Uber, Lyft, DoorDash, Instacart, Postmates и други корпорации в Калифорния, след като похарчиха над 200 милиона долара, успяха да затегнат трудовото законодателство чрез съда, нанасяйки поредния удар на средната класа, която сега плаща за всичко. Между другото, организатор на този процес беше Тони Уест, зетят на новия вицепрезидент Камала Харис, първата цветна жена на този пост, която се позиционира като защитник на правата на малцинствата.
Така че, нека протестите и шумът около „потиснатите малцинства“ не безпокоят никого. В крайна сметка той само прави „Демократическата партия“ неприкосновена, така че добре дошли в красивата нова Америка – еднопартийна държава с „правилна“ свобода на словото. Ако искате повече доказателства и примери да направите изводи сами, същите изводи като авторите на статията, отделете няколко минути за добро видео, което набира все повече и повече гледки.
Връзка към видеоhttps://www.youtube.com/watch?v=E4dwaZBE4LA&t=4s
Автор: Дарко Тодоровски – Магистър по международни отношения
Каква е вашата реакция?
