Денят 22 май в световната история

През 1813 г. във Венеция е премиерата на операта на Росини “Италианката в Алжир”. През 1874 г. в Милано е премиерата на “Реквием” от Верди.
Ейбрахам Линкълн патентова конструиран от него плаващ сух док и остава единственият досега американски президент, патентовал собствено изобретение, през 1849 г. През 1856 г. в Москва е създадена Третяковската галерия. Братята Уилбърт и Орвил Райт – американски авиоконструктори, патентоват първия самолет през 1906 г. През 1960 г. в Чили в резултат на едно от най-силните земетресения на XX век – 9,5 бала, загиват около 5000 души.
Брус Спрингстийн записва първата си песен през 1966 г. Ричард Никсън пристига в Москва и така става първият президент на САЩ, извършил официално посещение в СССР, през 1972 г. Същия ден Цейлон е преименуван в Шри Ланка. Бившият марксистки Южен Йемен и консервативният Северен Йемен се обединяват в обща държава през 1990 г. Международен ден за биологично разнообразие – Йемен — Ден на обединението (между Северен и Южен Йемен, 1990 г., национален празник).
На 22 май са родени: композиторът Вилхелм Вагнер, Артър Конан Дойл, Лорънс Оливие.
На 22 май умират: Виктор Юго, Албер Клод – белгийски биохимик.

2016 г.
На референдума в Таджикистан избирателите одобриха с 94,5% мнозинство изменения на конституцията, с които дадоха право на президента Eмомали Рахмон да остане на поста до края на живота си.

2015 г.
В Ирландия се провежда референдум по въпрос за узаконяване на еднополовите бракове. С подкрепата на 61% от гласувалите поправката е приета.

2014 г.
Главнокомандващият тайландската армия генерал Прают Чан-оча става премиер на Тайланд.

2012 г.
Първият частен космически кораб Дракон (SpaceX Dragon) стартира от нос Канаверал за да се скачи с Международната космическа станция.

2012 г.
В Токио влиза в експлоатация най-високата в света телевизионна кула Tokyo Sky Tree с височина от 634 метра.

2011 г.
За победител на президентските избори на Сейшелските острови е обявен досегашния президент Джеймс Майкъл.

2011 г.
Над 116 човека загиват, а над 400 са ранени от торнадо с дължина 9.5 км и ширина 1 км в град Джоплин в щата Мисури, САЩ.

2008 г.
Дмитрий Медведев осъществява първото си задгранично официално посещение като президент на Руската Федерация в Република Казахстан.

2008 г.
Официално е започват строежа на Олимпийския стадион в Лондон, кйто ще приюти Летните Олимпийски игри през 2012 г.

2006 г.
Македонският президент Бранко Цървенковски, е на посещение в Рим, където се среща с папа Бенедикт XVI. На срещата папата изразява признание за успешното формиране на демократично, мултиетническо и мултирелигиозно общество в Македония, в която религиозната толерантност и зачитането на правата са на най-високо ниво. На срещата папата изтъква, че Ватикана внимателно следи напредъка на Македония към ЕС и ще продължи да подкрепя обединението на Европа, а в този дух и членството на Македония в съюза. Бранко Цървенковски на свой ред заявява, че Македония ще продължи да гради близки отношения с Ватикана. Македонският държавен глава кани папа Бенедикт XVI да посети Република Македония.

2006 г.
Обявени са окончателните резултати от проведения ден по-рано референдум за независимост на Черна гора. „За“ независимост на републиката гласуват 55,52% от гласоподавателите, а „против“ – 44,48%. На референдума гласуват общо 86,35 % от имащите право на глас. За независимостта на републиката гласуват най-много гражданите в общините Рожае /91,3%/, Плав, Цетине и Улцин, а най-малко – в Андриевица и Плужине.

2006 г.
При операция на силите за сигурност в чеченския град Шали е задържан полевият командир Увайс Тисаев. При престрелка по време на операцията са ранени двама военнослужещи и един милиционер.

1992 г.
Босна и Херцеговина, Хърватия и Словения се присъединяват към ООН.

1990 г.
Бившият марксистки Южен Йемен и консервативният Северен Йемен се обединяват в обща държава.
Йеменска република е държава в Югозападна Азия, на Арабския полуостров, по крайбрежието на Червено море. През VI в. територията на Йемен е завладяна от персите. През VII-IX в. влиза в територията на халифата на Омеядите, по-късно – на Абасидите. Под турска власт е през 1517-1633 г. и 1872-1911 г. През 1839 г. Великобритания установява протекторат над Южен Йемен. През 1962 г., в резултат на антифеодалната революция в Северен Йемен, е провъзгласена Йеменската арабска република (ЙАР). Избухва гражданска война, продължила до 1970 г. След ожесточена борба за независимост през 1967 г. Южен Йемен става независима държава. Три години по-късно – от 1970 г. – вече е Народна демократическа република Йемен (НДРЙ). На 22 май 1990 г. Йеменска арабска република и Народна демократическа република Йемен се обединяват под името Йеменска Република. Президент е А. А. Салех, министър-председател Абу Бакр Атас. От 1997 г. – министър-председател е Ф. С. Бен Ганим. От 1945 г. Йемен членува в Лигата на арабските държавиви.

1972 г.
Цейлон е преименуван в Шри Ланка.
Демократична социалистическа република Шри Ланка (до 1972 г. – Цейлон) е разположена в Южна Азия, на остров Шри Ланка в Индийския океан. До 1948 г. Шри Ланка е владение, а до 1972 г. – доминион на Великобритания. През V-II в. пр. Хр. на о-в Цейлон се заселват синхали и тамили от Индия. От 1505 г. започва колонизацията на острова от португалците, които подписват с образуваните княжества търговски договори. През 1540-1592 г. Португалия владее острова. През XVII в. става владение на Нидерландия, през 1770 г. Цейлон става повод за война между Франция, Нидерландия и Великобритания. За една година – 1795-1796 г., островът е завладян от Великобритания. От 1802 г. влиза в състава на Британска Индия. През 1802-1848 г. островът е отделен като британска колония Цейлон. През 1947 г. Великобритания дава на острова независимост и права в състава на Общността. През 1972 г. Цейлон е провъзгласен за Демократична република Шри Ланка, а шест години по-късно – за Демократична социалистическа република Шри Ланка. Съгласно действащата от същата година конституция Шри Ланка е унитарна държава с президентска форма на управление. От ноември 1994 г. президент на страната е лидерът на Народната партия Ч. Бандаранайке Кумаратунга (преизбрана през 1999 г.), министър-председател С. Бандаранайке (майка на президента). От 1995 г. Шри Ланка е член на ООН.

1972 г.
Ричард Никсън пристига в Москва и така става първият президент на САЩ, извършил официално посещение в СССР.
Ричард Никсън е 37-и президент на САЩ (1969 г. – 1974 г.), кандидат от Републиканската партия. Роден е на 9 януари 1913 г. в Йорба Линда, щат Калифорния. Завършва своето образование в „Уайтър Колидж“ (1934 г.). Служи във Военноморските сили на САЩ от 1942 г. до 1945 г. От 1950 г. е в Сената на САЩ. От 1952 г. до 1960 г. е вицепрезидент на Дуайт Айзенхауер. През 1960 г. се включва в предизборната борба с президента Джон Фицджералд Кенеди и губи. Избран е за президент през 1969 г. По време на президентския мандат на Никсън Нийл Армстронг стъпва на Луната (20 юли 1969 г.), водят се военни действия в Камбоджа и Виетнам, подписва се мирен договор с Виетнам (1973 г.). През август 1974 г. вицепрезидентът Джералд Ръдълф Форд заема президентското място на Никсън, в резултат от аферата „Уотъргейт“. Умира на 22 април 1994 г. в Ню Йорк.

1966 г.
16-годишният американски певец Брус Спрингстийн записва своята първа песен. Брус Спрингстийн е американски рокизпълнител, китарист, композитор, автор на текстове. Роден е на 23 септември 1949 г. във Фрийхолд, Ню Джърси, САЩ. Кариерата си започва през 1969 г., когато записва песни с неизвестната група “Костийлс”. В колежа създава собствена група – “Стийлс Милс” (1969 г. – 1971 г.), с която концертира. Следващите му групи са “Доктор Зу”, “Соник Бум”, “Брус Спрингстийн бенд”. Първият солов албум на Спрингстийн е записан във фирмата “Си Би Ес” (1974 г.). Критиците го обявяват за “спасител” на рокендрола. През 70-те и 80-те години работи със съпровождащата група “Ийстрийт бенд”. За почти 30-годишната си успешна кариера Спрингстийн издава много албуми, едни от най-продаваните за всички времена, прави стотици концерти пред пълни с публика стадиони, носител е на много награди “Грами” и на 1 награда “Оскар” за музиката към филма “Филаделфия”.

1960 г.
В Чили в резултат на едно от най-силните земетресения на XX век – 9,5 бала, загиват около 5000 души.

1947 г.
Студената война: В борбата си срещу разпространението на комунизма, Президентът на САЩ Хари Труман подписва Доктрината Труман, с която отпуска 400 милиона щатски долара военна и икономическа помощ на Турция и Гърция, за да противодействат на вътрешните комунистически движения.

1939 г.
Втора световна война: Германия и Италия подписват Железния пакт

1906 г.
Братята Уилбърт (1867 г. – 1912 г.) и Орвил (1871 г. – 1948 г.) Райт – американски авиоконструктори и летци, патентоват първия самолет. На 17 декември 1903 г. братята те извършват няколко полета с продължителност до 59 секунди на конструиран от тях планер с двигател с вътрешно горене. През 1908 г. първи осъществяват полет с пасажер на борда.

1874 г.
В Милано се състои премиерата на “Реквием” от Джузепе Верди.
Верди е роден на 10 октомври 1813 г. в Ронколе, провинция Парма. Музикалните способности на италианския оперен композитор Джузепе Верди са открити от селски органист, през 1829 г. Верди учи в Бусето, където продължава музикалните си занимания. Подпомогнат от Баредзи (на когото става зет), Верди прави несполучлив опит да постъпи в Миланската консерватория. Учи при Винченцо Лавиня – композитор и диригент в Миланския оперен театър „Ла Скала“. На 24 години пише първата си опера „Оберто граф Бонифачо“ (1839 г.) и неуспешната опера „Мнимият Станислав“ или „Крал за един ден“. Следват: „Навуходоносор“ (1842 г.) и 12 нови опери, между които „Ломбардци“ (1843 г.), „Ернани“ (1844 г.), „Двамата Фоскари“ (1844 г.), „Жана д’Арк“ (1845 г.), „Алзира“ (1845 г.), „Атила“ (1846 г.), „Макбет“ (1847 г.), „Разбойници“ (1847 г.), „Корсарят“ (1848 г.), „Аролдо“ (1850 г.) и др. Новият период в творчеството му започва след 1851 г., когато създава оперите „Риголето“, „Трубадур“, „Травиата“, „Симоне Боканегра“, „Сицилианска вечерня“, „Бал с маски“, „Силата на съдбата“, „Дон Карлос“. Последният период от творчеството на Верди обхваща оперите „Аида“, „Отело“ и „Фалстаф“ – връх в реалистичното оперно изкуство. Умира на 27 януари 1901 г. в Милано.

1856 г.
В Москва е създадена Третяковската галерия. Тя е един от най-големите музеи в света – разполага с над 130 000 произведения на живописта, графиката и скулптурата. Галерията е създадена от руския търговец и меценат Павел Третяков /1832-1898 г./ със съдействието на брат му Сергей Третяков /1834-1892 г./. От 1856 г. Павел Третяков започва да събира художествена колекция, която през 1892 г. дарява на Москва. До 3 юни 1918 г., когато е национализирана с декрет на Ленин, тя се нарича Московска художествена галерия на Павел и Сергей Третякови.

Вижте и

Великотърновският телевизионен журналист и автор в Любословие.БГ Мирослав Дечев снима филм за Гранд Каньон, САЩ

1849 г.
Ейбрахам Линкълн получава патент за конструирания от него плаващ сух док, с което остава единственият до сега американски президент, патентовал собствено изобретение.
Ейбрахам Линкълн е американски политик, ХVІ президент на САЩ (1860-1865 г.), републиканец. Роден е на 12 февруари 1809 г., в Ходжънвил, Кентъки. През 1834 г. е избран е за депутат, ръководител е на партията на Вигите. Линкълн се обявява против робството и срещу Мексиканската война (1846 г.). Той успява да спечели огромна популярност в американските щати, които обикаля, разпространявайки идеите си. Един от основателите на Републиканската партия е (1854 г.). По време на президентския мандат на Ейбрахам Линкълн Северът печели Гражданската война срещу Юга, с което се слага край на сепаратизма в Американския съюз. През 1864 г. той е преизбран за президент. Няколко дни по-късно – на 15 април 1865 г. във Вашингтон, е убит от сектанта Дж. У. Буут, който стреля срещу него с вика: „Отмъстих за Юга!“.

1813 г.
Във Венеция се състои премиерата на операта на Джоакино Росини “Италианката в Алжир”.
Италианският композитор Джоакино Росини е роден на 29 февруари 1792 г. в Пезаро, Италия. Произхожда от семейството на градски оркестрант и певица от пътуваща трупа. През 1806 г. започва да работи като корепетитор, клавесинист, диригент, хормайстор на оперна трупа. На 14-годишна възраст постъпва в музикален лицей, който завършва през 1810 г. Тогава се появява и първата му опера. Сериозно влияние върху формирането му като музикант имат Хайдн и Моцарт. През 1816 г. се появява знаменитата му опера „Севилският бръснар“, поставена в Рим. По-късно създава лирико-комичните опери „Пепеляшка“ (1817 г.), „Крадливата сврака“ (1817 г.). Характерни за оперите на Росини са красивата и мелодична музика и използването на нови музикално-драматични форми. От 1824 г. е директор на Италианския театър в Париж. В Париж създава много нови опери: „Граф Ори“ (1828 г.), „Вилхелм Тел“ (1829 г.), преработва някои от предишните си опери. „Вилхелм Тел“ е последната му опера. Изкуството на Росини е дълбоко реалистично. Музиката му е тясно свързана с народните мелодии и битовите музикални жанрове. Умира 13 ноември 1868 г. в Паси, близо до Париж.

1455 г.
Битката при Сент Олбанс в Англия слага началото на войната за английския престол между привържениците на Ланкастърите (с червена роза на герба), поддържани от едрата феодална аристокрация, и управляващата династия на Йорк (с герб бяла роза), продължила 30 години, през които двата рода са почти избити. Войната завършва с победата на Хенри Тюдор (през 1485 г.), след като в началото Йорките имат известен успех. Така се поставя началото на династията Тюдори, чийто първи крал става представителят на Ланкастърите – Хенри VII.

853 г.
Олаф І – син на краля на Норвегия, оглавява викингите в Ирландия и обявява за нейна столица Дъблин.

На тази дата са родени:
1907 г.
В Доркинг, Англия е роден сър Лорънс Оливие – английски театрален и филмов актьор.
Снима се в десетки филми в Англия и САЩ. Първият му голям успех в киното е във филма на американския режисьор Уилям Уайлър „Wuthering Heights“ (1939).
Огромен актьорски и режисьорски триумф му носи екранизацията на шекспировата пиеса „Хенри V“ (1944). Многократно се връща към творчеството на Уилям Шекспир – „Хамлет“ (1948), „Ричард III“ (1956) и „Отело“ (1966). Незабравима е неговата игра във филма по пиесата на Джон Осбърн „Комедиантът“.
Ръководител е на основания през 1963 г. Национален театър. През 1947 г. получава почетната титла „сър“. Носител на три награди „Оскар“ (1946, 1948, 1970), главна награда на кинофестивала във Венеция през 1948 г., сребърна награда на Берлинския фестивал през 1956 г.
Женен за актрисата Вивиан Лий, която умира през 1967 г. Лорънс Оливие се снима за последно във филма „Реквием за войната“ през 1988 г. Умира в родната Англия през 1989 г.

1859 г.
Роден е сър Артър Конан Дойл – популярен английски писател, автор на книги за детектива-любител Шерлок Холмс, на научно фантастична и приключенска литература, на исторически изследвания. Негови съчинения са: повестите „Знакът на четиримата“ (1890 г.), „Баскервилското куче“ (1901-1902 г.), „Долината на ужаса“ (1914-1915 г.), сборници с разкази: „Приключенията на Шерлок Холмс“ (1891-1892 г.), „Спомени за Шерлок Холмс“ (1892-1893 г.); романът „Изгубеният свят“ (1912 г.); книги по история на англо-бурската война и Първата световна война и др. Сър Артър Конан Дойл умира на 7 юли 1930 г. в Кроуборо.

1813 г.
Роден е Вилхелм Рихард Вагнер – немски композитор, създател на музикалната драма. Опитва да композира на 15-годишна възраст. На 20 години е концертмайстор във Вюрцбург и последователно диригент в оперните театри в Магдебург, Кьонигсберг и Рига. Първата си опера „Феите“ завършва през 1834 г. Следват „Любовна забрана“, „Риенци“, „Летящият холандец“, „Танхойзер“ и „Лоенгрин“. Вместо традиционните арии и ансамбли пише големи музикални сцени, изградени с лайтмотивна техника. След революционните събития в Дрезден от 1849 г. емигрира в Швейцария, където живее 13 години. Там пише книгите „Изкуство и революция“, „Музика на бъдещето“, „Опера и драма“ и др. Започва работа върху тетралогията „Пръстенът на нибелунгите“, върху която работи близо 25 години, завършва операта „Тристан и Изолда“ и нахвърля скици на „Нюрнбергските майстори певци“. През 1861 г. се завръща в Германия. По инициатива на крал Лудвиг II в Байройт е построен театър за неговите опери, открит с тетралогията „Пръстенът на нибелунгите“ (1876 г.), която поставя началото на ежегодните Вагнерови тържества. Последната му опера е изпълнена на тези тържества през 1882 г. Вагнер сам пише текста за музикалните си драми, като черпи сюжетите им от немски средновековни легенди. Той променя концепцията за традиционната опера и избягвайки шаблонната виртуозност, се стреми да свърже тясно поезията с музиката. Оркестърът, според Вагнер, е главното средство за дълбок и възвишен драматизъм. Оказва голямо влияние върху съвременната музика. Вагнер умира на 13 февруари 1883 г. във Венеция.

На тази дата умират:
1983 г.
Умира Албер Клод – белгийски биохимик. Той е роден на 23 август 1899 г., в Лонлие, Белгия. Албер Клод е един от първите, които прилагат метода на диференциалното центрофугиране за изследване на субклетъчните структури. Установява, че окислителните процеси са локализирани в митохондриите. През 1974 г. получава нобелова награда (съвместно с Г. Паладе и Ш. дьо Дюв).

1885 г.
Умира Виктор Мари Юго – френски поет, романист, драматург и общественик. Роден е на 26 февруари 1802 г. в Безансон, в семейство на бригаден генерал. Започва да пише още в училищна възраст. През 1817 г. негови стихове са удостоени с награда от Френската академия, а са публикувани през 1822 г. в книгата “Оди и разни стихотворения”, която му донася известност. През 1818 г. излиза и първата част от романа “Бюг Жаргал” (публикуван през 1825 г.). През 1826 г. оглавява литературно дружество “Сенакъл”, в което влизат Сент Бьов, Мюсе, Вини, Ал. Дюма и други млади писатели-романтици. Особено значение придава на драматургията, в която по това време господстват каноните на класицизма. Осъществява революция в театъра като теоретик: предисловието му към драмата “Кромуел” (1827 г.) е възприето като манифест на романтиците. Исторически обосновавайки романтизма, Юго отхвърля класицистичните канони, отстоява творческата самостоятелност на художника, подчертава необходимостта от опора в природата. През 1831 г. излиза романът му “Парижката Света Богородица”. През 30-те и 40-те години става член на Френската академия и пер на Франция. След революцията 1848 г. се противопоставя на узурпацията на властта от президента на Втората република Луи Бонапарт, а след преврата от 2 декември 1851 г. е принуден да бяга от Франция. 20 години живее в изгнание. В тези години се разгръща и неговият великолепен дар на публицист. Романи от 60-те години: “Клетниците” (1862 г.), “Морски труженици” (1866 г.), “Човекът, който се смее” (1869 г.). Писателят се връща в родината си през 1870 г., след падането на Втората империя. Скоро след Френско-пруската война и разгрома на Парижката комуна излиза книгата “Страшна година” (1872 г.) и “93-та година” (1874 г.). През 1882 г. завършва своя епос “Легенда на вековете”. Смъртта му попречва да завърши работата над сборника “Всички струни на лирата”.

337 г.
Умира Константин I Велики, римски император

За изготвянето на историческата справка на Агенция “Фокус” са използвани следните източници:
Енциклопедия “България” – Издателство на БАН, 1982 г.;
Енциклопедия “Британика” (2004 г.);
Болшая Советская Энциклопедия (1970 г.);
Фамилна енциклопедия “Larousse”;
История на Българите – Късно средновековие и Възраждане – Издателство “Знание” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд”, 2004 г.;
История на Българите – От древността до края на XVI век – Издателство “Знание” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд”, 2003 г.;
История на Българите – Българската дипломация от древността до наши дни – Издателство “Знание” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд”, 2003 г.;
История на България по дати – Книгоиздателска къща “Труд”, 2003 г.;
Български традиционен календар – БАН, Издателство Вион, 2002 г.;
История на Балканите XIV – XX век – Издателска къща “Хермес”, 2002 г.;
Българска военна история – БАН, 1989 г.;
История на войните в дати – Издателска къща “Емас”, 2001 г.;
История на Русия – Книгоиздателска къща “Труд”, 2002 г.;
История на Османската империя – Издателство “Рива”, 1999 г.;
Българска енциклопедия, БАН, Книгоиздателска къща “Труд”, 2003 г.;
Исторически бюлетин – на “The New York Times”;
Исторически бюлетин – на “The History Channel”;
Исторически бюлетин – на “World of Quotes”;
Исторически архив на Агенция “Фокус” – отдел “Архив и бази данни”