Първото българско списание, издадено от Константин Фотинов за пръв път…
Номерът не е само да вземеш властта, а и да имаш с какво да я упражняваш
Популизъм и предизборни програми – пропука ли се най-тънкият лед в икономическите и социалните послания на партиите и коалициите от предизборната битка и какво предстои като резултат. Стои едно парламентарно уравнение, което трябва да бъде решено. Как с това са свързани предизборните партийни програми?
Икономистът и финансист доц. Григор Сарийски прави анализ в предаването „Нашият ден“.
„Вяло беше проведена тази предизборна кампания. А програмата на ГЕРБ беше внесена около 3 седмици преди изборите, което е, меко казано, несериозно за която и да е програма. Като говорим за програмата на управляващите – тя трябваше да бъде ясна и видима в техните стратегически документи досега – в бюджета на тази година, например. Защо се дават едни обещания, които не бяха заложени в документите на досега управляващата партия? Прави добро впечатление и не може да се отрече, че програмата на ГЕРБ е доста добре разписана – този път тя е около 120-130 страници (докато на миналите избори беше около 30 стр.). Това издава административния капацитет на тези, които пишат програмата. Направете сравнение с програмата на която и да от останалите партии и ще видите огромната разлика в качеството и в конкретиката. Дотук спирам с позитивните черти на програмата на ГЕРБ. Прави впечатление, че отново има неосъществими щедри обещания, за които е ясно, че ще бъдат изпълнени само на хартия.
Като говорим за икономика – виждаме ключовите параметри в тяхната програма – увеличаване на БВП от 120 млрд. лв. (колкото е за 2020) до 200 млрд. лв. до края на мандата. По принцип боравенето с номинални числа, е все едно, когато говорите за една торта и оценявате колко е голяма тортата, да оценявате по броя на парчетата. 6 или 12 – няма значение. Има значение това, което ще можете да се купите в крайна сметка с тия пари, които увеличавате. Да речем, увеличение на минималната заплата и средната заплата видяхме и при предния мандат. Но нещата, които можете да си купите с тия пари, не са кой знае колко по-различни. Като цифри е изпълнено, но не се отразява на благосъстоянието на българина. И това ускорено увеличение на 200 млрд. лв. на БВП е естествено – като имате една растяща инфлация, очаквана през тази и следващата година…
„Има такъв народ“. В тяхната програма липсва тази конкретика, която споменах при ГЕРБ. Като гледате програмата на ИТН, ще видите същите неща, които ще видите в повечето партийни програми – „адекватно управление“, „устойчиво развитие“, „широкообхватни структурни реформи“, развитие на „стартиращи предприятия с иновационен потенциал“, „дигитализация“ и т.н. Липсва конкретика. Лично мен ме притеснява, че ще им бъде доста трудно да изпълняват програма при неподготвени шофьори и при липса на бензин в резервоара.
Номерът не е само да вземеш властта, а и да имаш с какво да я упражняваш. В тези 11 години на управление ГЕРБ успяха да създадат една много добре смазана машина, в която всеки новопостъпващ има огромни проблеми въобще с подкарването на тази машина – да работи за неговите цели и интереси. Битката за ИТН и за останалите опозиционни партии тепърва предстои. Който и ресор да им дадат (на „Има такъв народ“ – бел.ред.), те ще се изправят пред една стена от съпротива. Както знаем, българинът е цар на пасивната съпротива.
Не на последно място, има доста икономически предизвикателства, но това са просто бедствия, които ще сполетят всеки, който кара кормилото на финансите. При намаляващи приходи и растящи разходи да се постигне баланс на бюджета е нещо, което е, меко казано, трудно.
Друго, бавните темпове на ваксинации. Следващата опасност ще бъде увеличението на инфлацията. Ръстът на цените тепърва ще започва да наваксва… Всичко това ще предизвика доста неприятни епизоди и хаос в управлението.
Според доц. Сарийски най-голямата икономическа задача, която трябва да се реши, е извършването на ревизия на старото управление – за да се запуши пробойната на пробитата лодка.
Каква е вашата реакция?
Първото българско списание, издадено от Константин Фотинов за пръв път през 1844 г. в гр. Смирна (дн. Измир). С него е поставено началото на българския периодичен печат. На 1 април 2013-та година, 169 години след началото на първото издание на списание „Любословие”, поставяме началото на неговото онлайн издание