Не съм бил на първа линия, бях на 6-7 метра по-назад. Видях, че се създаде напрежение от двама-трима възрастни, които очевидно бяха влезли в словесен конфликт. В този момент униформените тръгнаха напред и почнаха да крещят: „Назад, назад!“.
Така започна разказа си нападнатия и бит от полицаи студент Евгени Марчев в предаването „Лице в лице“.
„Видях един мъж, който беше нападнат и нещо в мен трепна. В момента, в който издърпах този господин, останах сам срещу полицаите и вдигнах ръце, знаейки, че това са неприкосновени хора, защото ни пазят. Чух един глас – „хващай го тоя“. Издърпаха ме от живата верига, повалиха ме в борчески стил назад, паднах странично. Ударих си главата. Тогава получих най-много най-много удари. Над мен застана униформен без маска и без каска, който ми нанесе два или три удара в брадата. Това бяха силни удари. Първоначално не припаднах, но ударите продължиха. Тук изгубих съзнание. Те вероятно решиха, че отказвам да им съдействам. Опитаха се да ме вдигнат, но аз не можах да се задържа на крака. Влачиха ме и отново ме удряха – в бъбреците, в гърба, в главата. Крещях за помощ, като очаквах някой от техните колеги да се отзове, но нищо такова не се случи„, добавя студентът, учещ в Хага.
По думите му полицаите са го довлекли зад колоните и тогава един от ръководните полицаи е казал: „Бийте ги, докато не им се сложат белезниците!„.
„Сякаш това е един принцип в правораздаването у нас – да те бият, докато не ти сложат белезници, с цел да кажат, че ти по някакъв начин си се съпротивлявал. В един момент ни сложиха белезници. Накрая бяхме нахвърляни 6-7 души като трупове. Всеки един от тях е пострадал. Плюеха ни, подритваха ни – това е нещо нормално за нашите ширини. След като ни сложиха белезници, дойде ново нареждане – вече не можете да ги биете“. Най-ужасният момент беше, когато при нас дойде единственото момиче, което беше задържано. То беше влачено за косата по брутален начин. Само на нея й беше разрешено да седне. Тогава полицаите извадиха личните си телефони, момичето беше с разголена гръд от самото влачене, един от полицаите започна да я гали по косата и да я снима директно. Тя го молеше да спре„, казва още 22-годишният Марчев.
Той допълва, че един от задържаните с него – Антон, също е молел да спрат да я снимат. „Тя не беше гола, но беше по спортни панталони и спортен потник – развлачена, унижена. Искам хората да си представят какво унижение е това – след като е била влачена и бита, а до нея седи приятелят й, полицаите да я галят по косата и да я снимат. Това е по-страшното„, категоричен е Евгени.
„Когато бусът дойде да ни отвежда, дойде един полицай усмихнат, имаше едно съжаление, казваше – момчета, спокойно, няма да има повече бой. Полицаите в Районното изпитваха яд към колегите си. Не всички полицаи са еднакви. Ние бяхме петима в арест за двама души, с две легла„, обясни още той.
Според него родителите му са занесли храна и вода за всички, но нищо не им е предадено.
„До този момент нямам повдигнати обвинения, а съм привлечен като свидетел. Свидетел на кое, не знам. Може би на собствения си побой или на гаврата с момичето. В ареста дойде един лекар, който още преди да ни сложат в стаята за двама души, той потвърди, че нищо ни няма. Единствено закара един от пострадалите да го зашие, защото беше с порезна рана„, заяви студентът.
Евгени разказа, че през цялата вечер се е молил за линейка, защото са го болели гърдите. „Такава линейка не беше извикана. На сутринта извикаха лекарски екип. Когато лекарката ме видя, каза „това момче трябва да дойде с мен в неврохирургията, той очевидно е пострадал“. В „Пирогов“ решиха, че трябва да остана за лечение, защото бях с комоцио и хематоми„, подчерта той.
Той добавя, че до неговото легло в стаята е бил Димитър, момчето, което беше задържано на „Орлов мост“ заради словесни атаки. „Той лежеше с белезници на краката и на ръцете. Дори докторите и мед. сестрите казаха на полицаите, че не се чувстват застрашени. Момчето беше с белезниците три дни като най-големия престъпник в България„, казва Марчев.
По думите му в „Пирогов“ са им били снети показанията. „Когато разказах на следователя какво се е случило с момичето – Цвети, той ми каза, че няма място на листа, където да запише„, допълни студентът и добави, че проф. Балтов е заявил, че Евгени напуска болницата на собствен ход, при положение, че той е откаран с инвалидна количка до колата от служител на лечебното заведение.
Евгени Марчев призова да се извадят записите от камерите пред МС, които да покажат истината за случилото се, както и снимките и клиповете от телефоните на полицаите.
„Призовавам полицията, нека извади записите и да види дали аз някъде докосвам униформен. Не съм хвърлял каквото и да е предмети. Ако искат да разберат какво се случи в този ден, нека съберат телефоните на полицаите. Да видят как сме снимани като ловни трофеи и ни беше повтаряно, че сме трупове, че ще умрем и т.н.“, продължава Евгени да настоява за оповестяването на истината от страшната нощ.
Той е убеден, че полицейското насилие в следващите нощи е предотвратено благодарение на разкриването на тези събития чрез любителски видеозаписи. „Полицаите само от страх, че ги снимат, престанаха. По никакъв начин не съм учуден от случващото се. Полицейското насилие не е прецедент и е нещо нормално за нашите ширини“, допълни Евгени Марчев. „Ако не се направи реформа, тези неща ще продължат“. За него крайната цел на протеста е оставка на цялото правителство и главния прокурор Иван Гешев. Той призова към мирен протест и неконфронтиране с органите на реда.
Според него причините да не отидеш на протест са повече, отколкото причините да отидеш. „Като български гражданин не вижда в едни ресор, по един параграф, България да се развива. Дали ще бъде в образование, медицина, то се отнася и за демографската криза. Мисля, че е ясно на всички, че нашата страна загива. В следващите години не е ясно, дали тези млади хора, които са останали тук, ще имат възможността да изградят семейства и да бъдат способни европейски граждани„, смята студентът, учещ в Хага.
По думите му де вижда огромната разлика между тук и там. Дори в момент на икономически и социални проблеми в Холандия на много от студентите се дават помощи, обясни той: Дори преди да дойде COVID-19, се помага. Ако като студент работиш 50 часа седмично, ти се помага – по 300/350 евро, помагат за квартира, за университет.
„Не мисля, че в момента някой от нашето правителство може да спомене един ресор, в който нашата страна върви напред. Също така се чувствам обиден заради това, че в България е прието, че ако си опозиционер, то тогава ти си или лумпен, или агресор. Никой от управляващите не каза „може би някои от протестиращите са прави по даден въпрос“. Дори в сферата на медицината, когато става въпрос за болести, за научни въпроси, отново има спорове. Какъв е проблемът някой да има по-различно мнение? За мен правото да излезеш и да кажеш, че не си доволен от нещо, е най-голямата основа на демокрацията. Една от големите разлики между България и останалите европейски държави е, че има една ценностна база, върху която останалите страни градят. Тук, в България, тази база липсва„, казва Евгени Марчев.
Той заключи, че всеки тук е виновен до доказване на противното, а не обратното. „Съдебната система мисля, че е достатъчно опорочена и това е ясно за всички. На протестите има хора от целия политически спектър – отляво-надясно, дори и центристи„, категоричен е битият протестиращ.
Каква е вашата реакция?
