ГЕНЕРАЛ ЯНАКИ КИСЬОВ – шефът на криминалната полиция преди и след 9 септември, 44-та.
В кариерата му има десетки разкрити международни наркоафери, разплетени убийства, обири. Днес името му е неизвестно за широката публика. Навремето е бил не по-малко популярен от Никола Гешев у нас, и далеч по-известен от него сред чуждите партньори. Той е единственият високопоставен полицейски началник, който след 9 септември 1944 г. остава на поста си и дори получава още една генералска звезда. Години по-късно обаче ще бъде пратен в Белене.
През 1933 г. става началник на следственото отделение на Криминална полиция. Вроденият му талант бързо го изстрелва напред и след 4 г. оглавява цялата Криминална полиция. Същата година представлява България на конференция на международната криминална полиция (сега известна като Интерпол) в Лондон. На форума има представители от 31 държави, а нашенецът е избран за член на управителното тяло. През октомври 1937 г. става член на световната полиция във Вашингтон.
В тези години у нас бандитизмът върлува със страшна сила. И тогава грабежи, кражби, убийства пълнят вестникарските колонки. При задграничните си командировки Кисьов „краде“ от опита на другите и го прилага в родината. Криминалната полиция развива своя разузнавачески апарат, набляга се на обучението, вземат се най-модерните методи в дактилоскопията, идентификацията, съдебно-медицинските анализи и др. Успехите срещу наркоканалите силно вълнували американците, които след всяко заловено количество изпращали човек от посолството за подробности. През 1941 г. е произведен в полицейски генерал.
Новата власт го заварва на поста шеф на Криминална полиция. И го оставя. Лично вътрешният министър Антон Югов оценява капацитета на топченгето, на което се дава отговорността да изгради наново службата и да обучава разузнавачи. Заради отличната му служба той е произведен в генерал-майор от армията. Но съдбата му обръща гръб. През 1947 г. Югов, който по-рано му гласува доверие, решава да го махне. Държавна сигурност (ДС) образува наблюдателно дело и определя секретния сътрудник с псевдоним Апис да го следва по петите, става ясно от архивите на комисията по досиетата. В едно от донесенията пише: „Като криминалист е доста опитен и познава всички тънкости на службата. До 1944 г. не е имал особени прояви, но е служил честно на фашистката власт.
Имал е лични връзки с цар Борис посредством братовчед си Разсуканов (интендант на царските дворци).“ От донесенията става ясно още, че сестра му е била женена за коменданта на София. А пък с Разсуканов бил в лоши отношения заради подозрението, че е любовник на жена му Лили. Агентите на ДС научават също, че Кисьов бил близък с цар Борис, с когото нощно време се разхождали из софийските улици. Кисьов разказвал, че една нощ царят паднал в шахта от капандурата и трябвало да го вадят.
Топченгето попада в т. нар. списък „Бивши хора“, на които следва да се отнеме софийското жителство и да бъдат изселени.През 1948 г. криминалистът е интерниран в родния му град Елена. Работата на службите срещу него продължава и две години по-късно е въдворен с протокол №35 в Белене без съд и присъда. В продължение на 3 г. генералът лагерист копае камъни, което съсипва здравето и психиката му. След предсрочното му освобождаване Кисьов се връща незаконно при дъщерите си в София. Пише писма до бившите си началници и покровители от МВР с молба да му отпуснат пенсия, тъй като с жена му нямат никакви доходи. След години на нелегално пребиваване в столицата заповедта за изселването му все пак е отменена.
Умира през 1976 г.
Каква е вашата реакция?
