Един банкер бил голям скъперник по отношение на времето си. Като влизал някой в кантората му, той едва повдигал главата си от книжата, свършвал набързо работата и продължавал да прави своите сметки и изчисления. Един ден в кантората му влязла една млада, красива мома, която започнала да пее и да играе.
Банкерът веднага вдигнал главата си, оставил перото и започнал да слуша песента. – Това е чудесна работа! – извикал той възторжено – Заслужава да се отдели време за нея. – Какво показва този пример? – Че отвреме-навреме трябва да влезе в кантората ви един певец или певица, която да ви запее и поиграе нещо. В пеенето и в играта е смисълът на живота. Играй и пей! – Нищо повече. – Ама това не е почтено. Може ли стар човек да пее и да играе? – Всеки човек, на каквато възраст и да е, може и трябва да пее и да играе. Дайте свобода на душата си! Откажете се от официалностите на живота, които го правят тежък, неестествен. Това е живот на мъртвите. Живите пеят, скачат, играят, учат. Забравете лошото, откажете се от одумването и съденето. Докога ще се съдите едни-други? Скъсайте резолюциите, с които сте осъдили близките си. Дайте им свобода. Излезте всички от затворите и заживейте помежду си братски и по любов.
Утринно Слово от Учителя Беинса Дуно, държано на 28-ми април 1935 г., София. – Изгрев.
Източник: beinsa.bg
Каква е вашата реакция?
