Един, от малко известните достойни българи, “водил ротата си бойко, мъжествено и безпределно храбро” по време на Балканската война, убит без съд и присъда на 12.09.1944 г!
Янко Гочевъ
Бъдещият генерал Атанас Стефанов като подпоручик, командир на 6-та рота на 18-ти пехотен Етърски полк по време на Балканската война, 1912-1913г.
Сражава се в 5-та Дунавска дивизия на генерал Павел Христов-Каналията. Подпоручик Атанас Стефанов взема участие във всички боеве, които полкът му води през 1912-1913 г.: при Бунар Хисар от 16 до 20.10.1912г. при Чаталджа на 4 и 5.11.1912г.; пак при Чаталджа на 5, 11, 15 и 21.03. 1913 г.
В атестационната книжка е оценен от подполковник Иван Бойчев така: “водил ротата си бойко, мъжествено и безпределно храбро”.
При сключване на примирието на 20.11.1912г. подпоручик Ат. Стефанов споделя следното: “На Чаталджа отсреща турската музика също свири и турци, и българи еднакво ликуват. Чуден контраст, чудна игра на съдбата – вчера два разярени и непримирими врага – днес приятели и другари; вчера топове и пушки – днес музика и песни!?… Таквоз чудо било туй войната”.
В автобиографията си лаконично споменава: “Аз взех участие във всички боеве, които полкът ни води през 1912-1913 г. с турците и бях награден с Орден “За храброст“.
Неговият брат подпоручик Иван Стефанов е командир на 1-ва рота от 20-ти пехотен Добруджански на Н. В. Княз Кирил Преславски полк в същата 5-та Дунавска дивизия. Той загива на 5.03.1913 г. при езерото Деркос на Чаталджанските позиции. Погребан е в църковния двор на село Караджакьой, Източна Тракия. Днес гробът му е неизвестен. Подпоручик Ат. Стефанов не присъства на погребението на брат си, защото се сражава на Чаталджанските позиции.
По-късно през 1944г. вече генерал Атанас Стефанов е командир на 4-та армия със щаб в Плевен. Понеже не е предател и за да не създава проблеми на настъплението на Червената армия и окупацията на България, е ликвидиран. Поръчката изпълява комунистическата терористка Митка Гръбчева.
На 12.09.1944 г. на път от София за Плевен ген. Ат. Стефанов е убит без съд и присъда в Луковит. В смъртния акт като причина за смъртта се посочва: “кръвоизлив от рани, причинени от огнестрелно оръжие“.
С присъда № 2 от 2.04.1945г. Плевенският “народен съд“, II състав го осъжда като: “присъжда всички имоти посмъртно на починалия генерал-лейтенант Атанас Стефанов в полза на държавното съкровище”. Така узаконява престъплението.
След 1990г. присъдата му още веднъж е “потвърдена“ за срам на “демократичния“ съд. Единствената му дъщеря Кръстина Атанасова Чолакова подава молба за преглед по реда на надзора на издадената присъда, вх. № 14651/ 1993г. – VI на Главна прокуратура. На 12.06.1997 г. Главна прокуратура внася във Върховния касационен съд предложение.
На 28.01.1998 г. Върховният касационен съд, I наказателно отделение “оставя без уважение” предложението на главния прокурор срещу влязлата в сила присъда.
Каква е вашата реакция?
