Първи март е, българите връзваме мартеници на близки и приятели, за да са здрави и късметлии. Баба Марта води пролетта, идва краят на зимата.
Смята се, че с мартеници – тогава само овързани червени и бели конци – се кичели още траките, а в последствие и българите, като се среща мнението, че именно българите са първоносители на тази традиция.
Баба Марта е митологичен образ във фолклора на България, почит към който се отдава всяка година от първи март до края на месеца. Тя е сестра на Голям Сечко (януари) и на Малък Сечко (февруари), които често я дразнят и затова тя е ту добра, ту лоша, което води до непредвидимост на характера й и на времето през месеца.
В класическия си вид мартеницата (марта, мартичка, гадалушка, кичилка) представлява усукани бял и червен конец, най-често вълнени. Цветовете имат строго определен смисъл: червено – кръв, живот; бяло – чистота, щастие. Традицията е на първия ден от март най-старата жена в семейството да връзва на ръцете на децата пресукан бял и червен конец за здраве и против уроки.
Мартениците се носят до появата на първото цъфнало дърво или на първата прелетна птица, тоест до настъпването на пролетта, след което се връзват на клонче или храст. Друг обичай е мартениците да се носят, докато се видят първите щъркели и чак тогава да се закичат на дърво.
Каква е вашата реакция?
