Главен редактор на Любословие.bg. Доктор по научна специалност: 05.11.02 –…
Не е коректно да се подменя мощното присъствие в националния ефир на 2000 минути прекрасна анимация.
НАПОСЛЕДЪК покрай тенис мачовете на Григор Димитров мнозина научиха професионалния термин “непредизвикана грешка” от коментарите на спортните журналисти.
Както сами се убедихме, и Роджър Федерер прави непредизвикани грешки, но това не му попречи да спечели “Уимбълдън” за осми път и така да счупи всички рекорди в историята на този най-престижен турнир.
“Господари на ефира” е симпатично тв предаване, което игриво и хапливо иронизира плиткоумни политици, разобличава корумпирани чиновници или се глуми с наивни плеймейтки. То се “храни” с гафове от телевизионните програми и затова неговите съгледвачи старателно дебнат всички канали, за да подготвят поредното си издание.
И така се заиграха с епизод от анимационния филм “Вятър работа” на Анри Кулев, излъчен в една от подборките на формата “Лачените обувки на българското кино: анимационните филми”.
Ами да – типична “непредизвикана грешка”, защото естетизирани и художествено напълно оправдани еротични кадри са попаднали непреднамерено на екрана минути преди детското предаване “Лека нощ деца”. Но не бива закачката да преминава към пресолено натъртване за едва ли не порнографски подтекст, който е вторично добавен от “Господарите” в звуковата обработка на излъчения кратък епизод.
Не е коректно да се злоупотребява с тези няколко секунди наистина талантливи кадри, чрез които тенденциозно се подменя цялото мощно присъствие в националния ефир на повече от 2000 минути прекрасна българска анимация!
Всички филми във формата са компетентно подбрани, професионално подготвени и удачно излъчени, като за първи път в досегашната телевизионна практика се представя по този начин българското анимационно изкуство!
Днешната ни културна реалност остро се нуждае от подобни убедителни примери и силни аргументи за наследените богатства от минали години, които доказват приемственост и опори за бъдещо развитие.
Като един от водещите на живите предавания “Лачените обувки на българското кино” (заедно с колегата Александра Гюзелева), изцяло стоя зад замисъла, усилията и осъществяването на този толкова полезен телевизионен формат за българското игрално, документално и анимационно кино.
Той започна по конкретен повод (100-годишнината на българското игрално кино, отбелязана през 2015 година), но после в продължение на почти две години предаванията запълниха огромна празнота в досегашния телевизионен ефир и прави чест на БНТ, че пое ангажимента и отговорността да припомни на съвременните зрители огромното културно наследство, което лежи запечатано (и уви, практически непознато) във филмотечните фондове.
Затова не споделям това хипертрофирано подволиране (от идиома “търся под вола теле”), както не приемам всяко подобно лексикално “творчество” (депутатските глаголи входирам и ваканцувам, например).
Както знаем, праведният Иисус е разпънат (знаково) между двама разбойници, та да бъде допълнително унизен.
Не е редно сега заради една закачка да качваме на измислена Голгота дребен конкретен случай, а чрез него малко или много да уязвяваме талантлив автор като Анри Кулев. Ако така лекомислено ползваме разпятието, скоро няма да останат кръстове за истинските разбойници. И ще се окаже, че четем Евангелието, както дяволът прави това.
А междувременно Федерер ще продължава да печели турнири.
Дата: 26.07.2017 09:57
Източник: www.24chasa.bg
Каква е вашата реакция?
Главен редактор на Любословие.bg. Доктор по научна специалност: 05.11.02 – Политология (Публична администрация) с тема на дисертационния труд: Комуникации в процеса на политиките (Изграждане на обществена съпричастност при стратегически публично-частни партньорства). Андрей Велчев е магистър по Политически мениджмънт и публични политики и магистър по Масови комуникации в Нов български университет. Автор е на множество публикации и интервюта, посветени на проблемите на комуникациите, журналистиката, маркетинга и политическите комуникации. Член е на Българското дружество за връзки с обществеността, Съюза на българските журналисти и International Federation of Journalists (IFJ)