Бетина Жотева е от хората, които през последните 20 години постоянно са в обсега на общественото внимание.
Заемала е все отговорни постове – водещ на новини по БНТ, говорител на предизборния щаб на БСП през 1996 г. в надпреварата за президент (не спечелиха), говорител на Министерството на външните работи по времето на Даниел Митов (не успя да го направи любимец на обществото), медиен съветник на Жорж Ганчев (запомнихме го като политически палячо), пиар на министъра на финансите Симеон Дянков (обираше омразата към цялото правителство), съветник в кабинета на Екатерина Захариева (опита се да я набърка в сегашната каша), секретар по въпросите на връзките с медиите и комуникационните стратегии в Постоянното представителство на Република България в Европейския съюз (тук се запомни желанието й да свали инсталацията на чешкия художник Давид Черни, който беше представил България като тоалетна).
Една отлична кариера!
Когато се случи изцепката й със заплахите към Къдринка Къдринова, се запитах дали въобще да реагирам. Та Бетина Жотева е нищо и никакъв проблем за буксуващата ни държава, разядена от бедност, лошо здравеопазване, съсипващо бъдещето на децата ни образование, честа липса на правосъдие и т.н.
После си казах „О, не! Точно тя е мястото, откъдето да тръгнем“. Ако ние не се оздравим като общност, няма как да преборим сериозните проблеми. Трябва като общност да решим кое е допустимо и кое – не. Ето, наскоро решихме въпроса за недопустимостта на фашистките поздрави. Сега имаме нов казус.
Но все пак чувствителният въпрос, който си задават много от нас, е: ако овластен човек може публично и безнаказано да се държи по този агресивен начин, то колко далеч би могъл да стигне в непублична ситуация? А структурите, които имат повече власт и възможности за натиск, какво биха могли да причинят на един безобиден журналист – ДАНС, прокуратура, съд? Защото СЕМ има често само констатираща функция, най-много някоя глоба да отнесеш. Разбира се, утешаваме се с мисълта, че госпожа Жотева е изключение, но ако е така, бихме искали нейните колеги да го потвърдят чрез някакво действие.
Допустимо ли е член на медиен регулаторен орган да отправя заплахи към журналист? СЕМ трябва официално да отговори на този въпрос. Поздравявам Съюза на журналистите и Асоциацията на европейските журналисти за позицията. Надявам се, че това ще даде кураж на други членове на гилдията да търсят правата си. А не е като да няма проблеми. Нашата позиция в класацията за свободата на словото се срива с всяка следваща година и не бих казала, че това не ги засяга! В момента сме на 109 място, в топ 10 са Ямайка и Коста Рика! Значи сме далеч след тях.
Много думи похарчихме. Оставка, госпожо Жотева!
От време на време някой държавен служител бива посочен като калинка – я в земеделието, я във външната политика… Този марш на калинките изтощи обществото ни и все повече хора спускат ръце, хващат си багажа и евакуират себе си и децата си далеч от тук. Иска ми се тази ситуация да разреши още един болен проблем – да не сочим калинките, само когато са от противниковия политически отбор и никога от нашия. Това е обидно за всички, които участваме в тази игра.
Ако сочим чалгата и мутризацията само в противниковия отбор, няма да стане нищо друго, освен мачът да продължи до пълното изтощение на съперниците. Маршът на калинките трябва да спре и от двете страни. Това са хора с привидно успешна кариера, минали покрай някоя професия колкото да осигурят луксозното си съществуване за сметка на обществото. Често те изглеждат „усмихнати, успешни и удивителни“.
А тези, които всеки ден копаят на нивата на професионалното си поприще, са без възможност за израстване, просто защото местата горе са резервирани за лоялен човек на съответното партийно ръководство или на икономически кръгове. Трудно е да посочиш с пръст толкова успешни хора, които маршируват всеки ден по телевизиите и превръщат истински професионалните работяги в невидими хора.
източник: glasove.com
автор: Дея Йорданова
Каква е вашата реакция?
