Затова без двоен аршин – каквото за шута в Берлин, такова и за Слънчев бряг, настоява Маргарита Петкова.
Един швед ритна българска жена, навела се да чисти пода в хотела, където той отпочива или лекува махмурлука си от предишната вечер. Една германска жена получи ритник в метрото от гражданин с български паспорт неотдавна. В мярката на наказанията не може да става и въпрос за различен аршин.
Нашенецът лежи зад решетките и чака присъдата си. Шведът първо е задържан, после пуснат, за да бъде изгонен от хотела като наказателна мярка. Тъкмо да се възмутя, и се оказа, че пак е арестуван. Мярка за неотклонение от 48 часа, защото той почти 24 вече е излежал, а за постоянно оставане в ареста е необходима прокурорска заповед. Да се надяваме, че в момента, в който пиша тези думи, тя вече е налице и текат всички законови последици за едно престъпление. Защото това си е престъпление, макар и формулирано като нанасяне на лека телесна повреда по хулигански подбуди.
Много ми се ще да оспоря тази формулировка. Без да съм юридически подкована, а от съвсем човешка гледна точка. Престъплението е извършено спрямо лице, изпълняващо своите служебни задължения. Това не е ли утежняващо вината обстоятелство? Или чистачката не е служебно лице? Айде, бе! Тя си върши работата точно така, както магазинерът, магистратът и министърът. Може би дори и по-добре би могло да се каже, защото последиците от нейния труд се виждат веднага. Шведчето (употребявам това умалително единствено във връзка с репликата от пиесата на Георги Данаилов “Съдията и жълтата роза”) било неадекватно от първия ден на пристигането си. Ами защо не са взети мерки да се провери на какво се дължи това поведение.
За алкохолен
туризъм ли
става дума,
или за гражданин на чужда държава с психични отклонения. И двете причини не го оневиняват. Ама, ще кажете, лудите… Лудите да си стоят у тях и под наблюдението на близките им.
В Германия никой не уточнява, че ритникаджията от метрото е мургав сънародник, пишат го българин и точка. Защото е такъв. Колкото и да не ни се ще. Така също особено ни се ще шведският гражданин да понесе наказанието според българските закони. България не е страна, където всеки може да си прави, каквото си иска. Вярно, дето
сме поставени
тъй, щото да ни
мислят за втора
ръка, за трета
скорост,
за пето колело и за девета дупка на кавала в Европейската общност, където май всички сме равноправни и равнопоставени.
Веднъж завинаги е необходимо да се разбере, че сме такива наистина. Тук приказката “Каквото повикало, такова се обадило” не хваща дикиш, както вече видях, че някои се опитват да оригиналничат. Мургавият и бледоликият трябва да се мерят с един аршин – този на справедливостта. Вършиш злодеяние, получаваш наказание. Не зная какво предвижда законът в Швеция, но едва ли е потупване по рамото и “Обещай, че вече няма да правиш така”.Престъплението е умишлено. Срещу лице на трудовия си пост, както се казваше някога. Българската чистачка, г-н швед,
не е с нищо
по-долу от
собствената ти
майка или сестра И ако нашето правосъдие, г-н швед, го покаже на теб, то ще покаже и на всички наши гости, че България не е страна на неограничените ритници. Така, както Германия не е. Така, както родната ти Швеция при всички случаи също не е.
Светът се разкъсва от ежедневни прояви на насилие от всякакъв характер. Човечеството озверява. И ако този случай се вижда някому нищожен в сравнение с кръвопролитията в Обединеното кралство, Италия, Египет, Иран, Афганистан от последните десетина дни, според мен не е. Така се почва – от един ритник, от един пестник, от един заплашителен вик и после става мазало. Мазалото, в което живеем, припявайки, че не ни е страх. Мен ме е страх. И най-вече
ме е страх, че
г-н шведът ще
мине между
капките
И между сълзите, които капят по лицата на наританата жена и нейните близки. Което е страшно, драги сънародници. Срам ни е, че викат на рома българин, а не ни е срам, че допускаме да малтретират българка в България. Докъде сме стигнали като имидж на европейци? Срамно ми е. Двойния аршин винаги го е имало, известно ми е. Но това не ми пречи да се възмущавам и да искам адекватно наказание за г-н шведа, дето не си знае силата на ритниците. Такова, каквото и за българския гражданин в Берлин. Постоянен арест, следствие, съд и присъда.
Мерете, г-да, криво седете, право мерете, затова сме ви избрали. Ако по някаква случайност решите да осъдите ритащия чистачки ефективно, спокойно, БХК ще има кого да номинира за “Човек на годината” догодина. И кой знае защо си мисля, че не аршин, а дърводелски метър май по ще свърши работа. Дървен е и не се гъне.
източник: 24 часа
