Сега четете
Длъжни сме да привлечем работещите в чужбина българи

Длъжни сме да привлечем работещите в чужбина българи

coworking-300-4
Венелин Добрев

Как ти хрумна и как се разви идеята за uspelite.bg?

– Тя се роди от нуждата да бъдат откривани, разказвани и популяризирани повече истории на млади хора, които се реализират тук. В началото малко на шега започнахме. Една вечер спорихме доста бурно с приятели дали млад човек може да работи и да постигне мечтите си тук – те настояваха, че не може, аз се опитвах да докажа обратното. И понеже реших, че няма смисъл само от приказки, прибрах се вкъщи, писах на няколко души, чиито истории самият аз знам, постепенно те започнаха да разказват и за други.

Така че всичко започна преди 4 години с инициативата „Младите успели българи“. Присъедини се към идеята и Александър Хинков, а след като започнахме да публикуваме и раздела „добрите новини“, се включиха още хора, към екипа се присъединиха Ирина Христова и Калоян Гаджев. Така идеята за „Младите успели българи“ се разви, имали сме три различни сайта, като надграждахме постоянно. В сегашния вид uspelite.bg е вече от около година и половина. Екипът ни в момента е около 35 души, които отделят от свободното си време и на доброволен принцип пишат материали, редактират, правят интервюта, поддържат сайта.
– Всички ли са от Стара Загора?
– Не. Това са хора от цяла България – от София, Велико Търново, Пловдив, Варна. Наскоро се опитахме да се съберем всички заедно, поканихме и интервюираните от нас и се събрахме над 200 души. Много е радващо, че в екипа имаме и журналисти от различни медии, които прегръщат нашата идея и съвсем доброволно допринасят за нея. Вече мислим и работим и за момента, в който можем да създадем някакъв бизнес проект, за да може хората, които са отделяли досега доста от времето си, да работят изцяло за медията.
– За това кратко време сайтът ви стана популярен, явно тематичната му ниша далеч не е запълнена.
– За последните две години броят на постоянните ни читатели непрекъснато расте, като вече сме стигнали месечно до 100 хил. души, които четат нашите публикации. Ние, разбира се, ще надграждаме, ще имаме скоро и видео съдържание. Когато говорим за това как се възприемат нашите публикации – бих казал, че имаме някакъв принос в балансиране на темите, които се представят в публичното пространство, защото повечето медии се фокусират предимно върху негативно съдържание, което пък избутва добрите новини назад. Има хора, които споделят, че започват деня си с нашия сайт, с добри новини, което ни радва, разбира се. Самият факт, че ни класират сред най-нещастните нации, идва да ни покаже, че наличието на подобен тип медийни инициативи, предавания, публикации, както искате го наречете, ще става все по-необходимо на българите. Надяваме се да вдъхновим и още хора да правят същото и да предизвикаме една благородна конкуренция. Радващото е, че в последните месеци си сътрудничим добре с различни медии. Вече има телевизия, която ще излъчва емисия добри новини, като съдържанието ще е изцяло предоставено от нас. Доста журналисти следят нашите новини. Реакциите на хората ни мотивират. А всъщност много от историите, които разказваме, и героите, които представяме, са ни предложени от наши читатели – поне 30-40% от всичко, което ни попада като информация, ни е изпратено от хора, които редовно следят сайта.
– Каква част от героите ви са добили кураж, самочувствие, идеи, живеейки известно време в чужбина?
– За момента не много, около 20% вероятно, защото това не е тематичното направление на сайта, засега не сме поставили такъв акцент. Но имаме рубрика „Защото избрах България“. Смятам, че това е нещо съвсем нормално – когато се запознаеш отблизо с друга култура, начин на живот, особено в страни с по-висок стандарт, да искаш да опиташ да приложиш видяното там и у нас. Говорил съм с доста чужденци, които са споделяли впечатлението си, че българите са много привързани към корените си. Според мен много от българите, които живеят или само са отишли на работа в чужбина, търсят начини, мислят как да допринесат ситуацията тук да се подобрява. Най-пресният пример за инициатива, подета от българи, върнали се от чужбина, е моделът на организацията „Заедно в час“, която цели да постигне по един по-съвременен начин по-добро образование за българските деца. Фондацията се казва „Стъпка за България“ и е създадена от Евгения Пеева. Това е прекрасен пример за приложение на утвърдил се чужд модел тук, в България. И виждаме как в една много проблемна зона като българското образование може, макар и частично, да има положителни промени. Защото млад човек, който е завършил и работил в чужбина, се прибира тук и започва да влага цялата си енергия в нещо, което подобрява средата в България.
– Сякаш тези млади хора имат по-изострени сетива и по-ведър поглед към възможностите да се постигне нещо тук.
– Защото, живеейки в България, колкото и голям оптимист да е по природа, човек бива повлиян от негативизма, който е навсякъде около нас. Не е задължителен сценарий, но ако трябва да сме честни, хората, които се връщат, събрали опит и идеи от живота си в чужбина, имат и по-различно мислене – по-отворени са към новите неща, виждат повече перспективи и възможности в най-различни сфери на живота. Всъщност те са се научили реално да откриват в проблемите възможности. Докато повечето хора възприемат проблемите като пречка, а не като потенциална възможност, върху която могат да градят.
– Може да се окаже, че изтичането на мозъци навън ще има положителна страна, защото те са потенциални „вносители“ на идеи и практически решения.
– Да, при условие че тук сме достатъчно предвидливи и прагматични да им предоставим условия да се върнат и да се развиват тук. Убеден съм, че повечето заминават, защото са принудени по чисто икономически причини. Когато като общество достигнем до ниво, достатъчно, за да може българите в чужбина да се върнат, картината много бързо ще се промени към подобро. Защото извън страната в момента има повече работещи българи, отколкото тук. И аз съм сигурен, че много от тях искат да се завърнат. Това е един невероятен ресурс, на който ние не само трябва да се надяваме, но сме длъжни да използваме. Тоест трябва много фокусирано да работим по посока на това тези хора да се върнат. При това да го направят поради правилните причини и условия. А не да чакаме да се случи нещо, което да ги принуди, като Брекзит например. Трябва да работим по създаване на възможности и предпоставки те да се върнат, да се погрижим тези наши хора да разберат, че ситуацията тук не е толкова мрачна, колкото се представя. Впрочем една част от читателите ни са именно живеещи в чужбина българи. Това е хубаво, защото те виждат, че има светлина в тунела, а да се излезе от него могат също да имат принос. Това е мотивиращо. А погледнато исторически, веднага след Освобождението тези, които за броени години успяват да изградят новата държавност, са именно хора, които са получили образование на Запад и там са се развили като европейски мислещи и действащи личности.
– Като анализирате вашите разговори и новини за успелите българи, коя е основната мотивация за завръщане и работа тук?
– Дигиталните технологии и възможностите за работа от дистанция са прекрасно средство за намаляване на миграционния поток, а и за връщането на хора. Защото обикновено водещият мотив на хората да се местят в друга страна е заплащането. Но единственото нещо, което е нужно на програмистите, специалистите по дигитален маркетинг, графичните дизайнери, за да вършат своята работа, е един лаптоп и добър интернет. България е сред страните с най-бърз интернет, макар покритието все още да не е равномерно. И чупим уравнението. Ако си представим, че двама ГТ специалисти, българин и американец, работят за един и същ работодател, но единият е в Ню Йорк, а другият – в Пловдив, българинът със сигурност ще има по-добър стандарт на живот.
– Какво е общото между героите ви – като житейски позиции, принципи?
– Водещите неща са няколко. На първо място хората са на едно мнение по това, че универсален път към успеха, общовалидна рецепта няма. Всички много харесват и обичат това, което правят, а парите не са водещата сила за повечето от тях. Другото общо между хората, чиито истории разказваме, е, че те не обвиняват другиго за своите неуспехи, провали, грешки. Взимат си бележка, анализират пропуските и опитват отново. Това е общото между нашите успешни герои – не се отказват, опитват пак, поне веднъж.
– Какви препятствия им се налага да преодоляват най-често?
– Скоро бях на лекция на един известен български предприемач и там също бе казано – конкретно при стартиране на бизнес голямо препятствие е времето, което отнема един продукт да бъде реализиран тук. То е много по-продължително, отколкото в САЩ примерно. Голяма част от хората, които имат желание да работят само с български партньори, за да може парите, които влагат, да остават изцяло тук, или няма как да го направят, защото ги бавят със сроковете, или не им се предлагат по-персонални решения. От друга страна, и нормативната уредба пречи малко или много. Има един много информативен доклад, посветен именно на пречките пред бизнеса – на Global Entrepreneurship Monitor България, който започна да излиза от миналата година. Проблемите са разгледани и анализирани от много добри наши експерти – както реализирани предприемачи,така и хора от академичните среди, които са извели изводи, предлагат и потенциални решения, като са съпоставили България и с други страни. Самата инициатива е подета от един човек с опит в чужбина – Искрен Кръстев. Това е четиво, задължително за всеки, който иска да прави бизнес в България. Иначе пречките са най-вече административни, тежка нормативна уредба, която в голямата си част не е съобразена с изискванията на съвременната бизнес среда. А технологиите се променят буквално всеки ден. И когато законовата рамка ти пречи да бъдеш конкурентоспособен, трудно ще се справиш. Нашата администрация трябва да бъде по-гъвкава, задължително. Проблемът, мисля, е в административния капацитет, но и в капацитета на българските предприемачи. Чисто исторически ние отскоро сме в условия на пазарна икономика, нямаме големи наследствено изградени компании и предприемачи като Хенри Форд например. Ние тепърва ще изграждаме това. Но е хубаво, че можем да се учим от чуждите грешки. Много сфери в България са като бял лист, който чака да бъде изписан – така е в социалната сфера, предприемачеството, здравеопазването, образованието.
– Каква тема ти е на фокус в момента?
– Напоследък се запознавам с доста ученици в горните класове, хора, които тепърва ще се ориентират професионално. Родителите обаче много често им режат крилата. Това е жалко, защото обикновено ги съветват да не учат нещо, което ги влече, „идва им отвътре“ и биха правили с удоволствие. Подтикват ги към посоки, които според тях са по-прагматични и трябва да им донесат по-добро бъдеще. Това за мен е не само несериозно, но и вредно, защото 80% от работните места, които след 20 години ще бъдат актуални, все още не съществуват, тези професии още ги няма в регистрите. Както доста днешни професии не са съществували преди 15 години. Ако някой родител прочете това интервю – искам да му кажа: оставете децата си да се развиват по избран от тях път. Човек не бива да е отговорен цял живот за избор, наложен от друг, бил той и родител. Невинаги сме засягали тази тема, но в повечето случаи нашите успели млади хора са направили този избор сами.

***
Венелин Добрев е представител на все още неголямата група млади българи, които не са си поставили като първа житейска цел напускането на страната, устройването другаде, на „по-добро и благоприятно“ за личностното и професионалното си развитие място. А ако има някаква реална надежда за измъкване на България от негативните класации, в които попада всеки ден, то това е тази тенденция да се обърне и усърдието, разкрепостеното мислене, младежката енергия да се разгърнат на родна почва. Венелин и съмишлениците му са открили своя начин това да стане кауза за все повече техни връстници – като разказват за добрите, заразителни примери в своя сайт uspelite.bg.
Венелин е на 26, роден е в Стара Загора и живее там. Завършил е „Туризъм“ в Икономическия университет във Варна, за кратко е работил в общинската администрация в родния си град, в момента е експерт в Агенцията за регионално икономическо развитие. Харесва му да пътува, любимите му европейски дестинации са Прага и Италия. В България особено го привличат местата, свързани с историята и културата – Жеравна, Копривщица, Ковачевица. Казва, че Родопите и Синеморец са му особено близки до сърцето.

Вижте и

Дата: 11.04.2017 01:29
Източник: Животът днес – стр. 6; 7
Автор: С Венелин Добрев разговаря Галина Спасова

Каква е вашата реакция?
Много ми хареса
0
Не ми хареса
0
Не съм сигурен
0
Развълнувах се
0
Вижте коментарите (0)

Напиши коментар

Вашият мейл адрес няма да бъде публикуван.

Нагоре